Решение № 6220 от 14.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11924/2017 г.

Решение № 6220 от 14.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11924/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. И. Б. с ЕТ"И. Б." моли да бъде отменено като неправилно решение № 1518/07.09.2017 г. по адм. д. № 2720/2016 г. на АС-П. във частта, с която е изменен РА № 211305373/17.04.2014 г. на ТД на НАП-П. относно задълженията по ЗДДС и по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, по КСО и ЗЗО, и в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА относно задълженията по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли РА да бъде отменен в обжалваните части и да му бъдат присъдени разноски за всички инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-П. по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по 2042,85 лв за всяка инстанция. Ако се присъжда адвокатско възнаграждение поддържа, че размер над минималния е прекомерен. Моли да бъде приложен чл. 161, ал. 3 от ДОПК за разноските. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е изменил РА № 211305373/17.04.2014 г. на ТД на НАП-П. във частта, с която са определени задължения с лихви по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, вноски за периода 15.02.2011 г. - м. 12.2011 г. за ДОО с лихви, ДЗПО-УПФ с лихви и ЗО с лихви, като е намалил определените в РА задължения. Със същото решение съдът е отменил РА в частта за допълнително определени задължения по ЗДДС над 32 238,89 лв със съответните лихви и е отхвърлил жалбата против РА в частта, с която са определени задължения по ЗДДС 32 238,89 лв със съответните лихви, в частта, с която е определен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ с лихви за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ с лихви за 2009 г. и 2010 г. вноски за ДОО с лихви, ДЗПО-УПФ с лихви и ЗО с лихви за 2012 г. С решение № 12210/11.11.2016 г. по адм. д. № 8024/2015 г. на Върховния административен съд е отменено частично решението, постановено при първото разглеждане на жалбата против РА и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда. С решение № 14704/01.12.2017 г. по същото дело ВАС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението си от 11.11.2016 г. според която делото е върнато за ново разглеждане и в частта, с която в РА са определени задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012 г. с лихви. Решението за поправката е постановено след процесното решение на АС-П., който не се е произнесъл по жалбата срещу РА в частта, с която в РА са определени задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012 г. с лихви. Неоснователен е доводът на касатора, че АС-П. се е произнесъл с решението си и в тази част - видно от пълното изписване в диспозитива на частите от РА, по които жалбата се отхвърля. Ще следва в тази част делото да бъде изпратено на АС-П. за постановяване на допълнително решение по жалбата против РА в частта, с която са определени задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012 г. с лихви. За да постанови решението си съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до правилни изводи относно законосъобразността на РА в частите, за които отхвърля жалбата и за неправилно определяне данъчните задължения на ревизираното лице в частите, за които е изменил определените в РА задължения в посока намаление. Административният съд е обсъдил подробно доводите на касатора и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Правилен е изводът на съда за наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. По време на ревизията са установени данни за укрити приходи - издадени фактури от "Метро кеш енд кери България"ЕООД и още 10 други дружества за доставка на хранителни стоки, напитки, цигари и други стоки, които не са осчетоводени от ревизираното лице, като не са осчетоводени и приходите от последващата им продажба на клиенти на ревизираното лице. Касаторът оспорва включването в изчисленията на дължимият ДДС и укритите приходи по всички фактури, издадени от "Метро кеш енд кери България"ЕООД като поддържа, че с карти на името на едноличния търговец са разполагали съпругата и дъщерята на ревизираното лице и още три лица, които са извършвали покупки за свои лихви нужди. Съдът е обсъдил подробно показанията на разпитаните свидетели, предмета на фактурите, издадени от този доставчик и предвид т. 10 от Общите условия на "Метро кеш енд кери България"ЕООД обосновано е приел, че с плащането по фактурите, стоките описани в тях са получени от едноличния търговец, макар, че фактурите не са подписани за получател. Съдът правилно е преценил доказателствената стойност на показанията на разпитаните по делото свидетели, част от които са заинтересувани предвид отношенията им с ревизираното лице - съпруга, дъщеря и приятели, и не установяват по кои фактури закупените стоки са за лични нужди. Обосновано съдът е отхвърлил и възражението на жалбоподателя за неправилно определена данъчна основа по ЗДДС, което се повтаря и в касационната жалба. В РА е определена данъчната основа върху отчетната стойност на стоките по доставните фактури и начисления в тях ДДС, тъй като начисленият данък по тях е невъзстановим. Доводът на касатора, че следва от данъчната основа по ЗДДС да се изключи платения ДДС по доставните фактури е неоснователен. Ревизията е проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК, като данъчната основа на основание чл. 122, ал. 4 от ДОПК се определя от органите по приходите. Ревизираното лице неосчетоводявайки доставни и продажни фактури и укривайки приходи се е поставило в хипотеза основата за облагане с данъци да бъде определена от органите по приходите. Така определената данъчна основа е в рамките на чл. 122, ал. 4 от ДОПК и правилно е приета от административния съд като законосъобразно определена. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за по 2042,85 лв за първото разглеждане на делото и две касационни инстанции - общо 6128,55 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,