Решение № 13186 от 5.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4140/2010 г.

Решение № 13186 от 5.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4140/2010 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по глава 10, чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Емилия Кирилова Бойкова от София срещу заповед № РД-46-852/18.12.2009 г. на Министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, чл. 19а, ал. 2, 3 и 4 от ППЗСПЗЗ и протокол № 87/2009 г. й е отказано правото на обезщетение на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ за бежанеца Евтим Янакиев поради това, че в приложените архивни документи не се съдържа архивен документ"Молба за ликвидиране" Поддържа се неправилност на заповедта, тъй като от направената справка в Дирекция "Централен държавен архив" било установено, че името на наследодателя й Янакиев е вписано в опис 12 на фонд, наречен"Описът на Закъснелите" имало и досие в Солунския архив № 39486. В съдебно заседание жалбоподателката представя писмо до нея от Министерство на вътрешните работи, Дирекция"Съседни имоти", в което се сочи, във връзка с отправена от нея молба, че след направено проучване сред властите на Солун и Серес не е открита документация по работата на "Българо-гръцката смесена комисия по Спогодбата "Моллов Кафандарис". Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител я оспорва. Жалбата на Емилия Бойкова е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, допустима е процесуално, но е неоснователна поради следните съображения: Няма спор относно това, че в приложените архивни документи не се съдържа архивен документ"Молба за ликвидиране". По смисъла на чл. 179 от ГПК същата представлява официален писмен документ. За реализацията на правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ заинтересованите лица следва да подадат заявление в определения от закона срок, към което задължително да представят свидетелство за етническо малцинство, декларация за изселване, молба за ликвидиране и други архивни документи, установяващи правата на собственика, съгласно изискванията на § 66 от ПМС 456/1997 г. Изискването за представянето на трите посочени документа е задължително условие за установяване правото на обезщетение и абсолютна процесуална предпоставка за това. С молбата за ликвидиране заинтересованите лица заявяват желанието си за ликвидиране чрез Смесената комисия на собствените си имоти, описани по вид и размер. Съгласно чл. 48 от Правилника в молбата за ликвидиране следва да се посочи един от начините, по който се доказва правото на собственост върху заявените за ликвидирани имоти, изброени от буква "а" до "з" на същия член. При липса на молба за ликвидиране с подробно описание на изоставените имоти не може да се установи, че съответният имот не е оценен и ликвидиран по Спогодбата, поради което и не е налице основанието на § 66, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тежестта за доказване на това тежи върху жалбоподателката. Същата не го е сторила, в смисъл, не е представила молба за ликвидиране. С представеното в съдебно заседание писмо не се замества липсващата молба, поради което същото е неотносимо и не подлежи на обсъждане. При наличните данни следва да се приеме, че изводите на административния орган са правилни, обосновани и законосъобразни. След като не се установява основание за обезщетяване по смисъла на цитираната правна норма, оспореният административен акт - заповедта на министъра е законосъобразна, а жалбата срещу него неоснователна . В подкрепа на направения извод следва да се отбележи, че заповедта е издадена от компетентен орган в съответна форма и съдържание. Спазени са материалноправните и процесуални разпоредби по издаването й . Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. По изложените съображения, Върховният административен съд, четвърто отделение