Решение № 171 от 3.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1407/2016 г.

Решение № 171 от 3.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1407/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. Ж. срещу решение № 465/26.11.2015 г. по г. д. № 1561/15 г. на Окръжен съд Стара Загора - с което е потвърдено решение № 568/8.06.15 г. по г. д. № 4217/14 г. на Районен съд Стара Загора за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл. 128 КТ и чл. 245, ал. 2 КТ. Ответната страна [фирма] не взема становище. С определение № 412/22.04.16 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса "с какви доказателствени средства е допустимо да се доказва получаването на трудово възнаграждение". С обжалваното решение въззивният съд е приел, че на ищцата - работила и понастоящем работеща на длъжност "главен счетоводител" в ответното дружество - е било изплатено цялото претендирано трудово възнаграждение. Посочил е, че за изпълнението на задължението по чл. 128 КТ, както и за изпълнението на всяко друго парично задължение, следва да се вземат предвид всички възможни и допустими доказателствени средства; че без значение е дали за ищеца е било начислявано трудово възнаграждение по ведомост и дали извършените плащания са били осчетоводени; че релевантни са и конклудентните действия-в продължение на години да се престира труд в полза на ответника, без да се претендира, че не се получава възнаграждение, е неприемливо с оглед опитните правила и житейската логика. Като се е позовал на изслушаните по делото свидетелски показания /относно начина на разплащане /и счетоводна експертиза/установяваща, че съобразно оформянето на подадените справки-декларации в НАП (Образец 1 и 6), претендираното трудово възнаграждение е било изцяло платено/, е приел, че доколкото ищцата продължава да работи при същия работодател, исковата молба е подадена през 2014 г. с претенции за заплащане на трудово възнаграждение от 2012 /м. 11 и м. 12/ и 2013 г. /м. 01-м. 07/, а съобразно заеманата от нея длъжност тя е следвало да организира, планира, ръководи и контролира цялостната финансово-счетоводна дейност, в това число да изготвя ведомостта за заплати на всички служители - което задължение не е изпълнила, не би могла от неизпълнението му да извлече изгодни за себе си правни последици. Поради това е заключил, че не е налице твърдяното неплащане на трудово възнаграждение и претенциите са неоснователни. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: Съгласно задължителната практика на ВКС /реш. № 141/30.11.10 г. по г. д. № 2715/08 г., IV ГО, ВКС/ по силата на чл. 270, ал. 3 КТ получаването на трудово възнаграждение от работника се доказва с подписа му във ведомостта, както и срещу разписка. По основателността на касационната жалба: Ищцата е работила и понастоящем работи в ответното дружество на длъжност "главен счетоводител". Полагащото й се трудово възнаграждение, определено с трудов договор № 69/8.05.12 г. и допълнително споразумение № 12/1.02.13 г., възлиза съответно на 1000 лв. и 1500 лв. Съобразно оформянето на подадените справки-декларации в НАП (Образец 1 и 6), изготвени за [фирма] от Д. З., на С. Ж. е било платено цялото дължимо трудово възнаграждение за процесния период; посочени са и суми за удържан данък след изплащането му. По делото, обаче, не са представени счетоводни документи /ордери, банкови извлечения или ведомости за заплати/, установяващи заплащане на претендираните суми /ССЕ/. При така установените факти и с оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе, следва да се приеме, че получаването на трудово възнаграждение от работника се доказва с подписа му върху ведомост, както и с разписка. В случая няма подпис на ищцата по ведомост за получаване на безспорно полагащото й се трудово възнаграждение за процесния период; липсват и писмени данни, които да се приравнят на разписка в смисъла, вложен в този термин от законодателя. Плащането на осигуровки/данък, респективно подаването на справка или декларация от работодателя, че трудово възнаграждение е платено, не съдържат изявление на работника в този смисъл и не могат да се приравнят на разписка по смисъла на чл. 270, ал. 3 КТ - удостоверяваща от него получаването на полагащо му се трудово възнаграждение. Действително, в случая заеманата от ищцата длъжност "главен счетоводител" предпоставя задължения във връзка със счетоводство и контрол на финансово-счетоводната дейност на дружеството. От друга страна, обаче, липсата на необходимата съгласно закона счетоводна отчетност и съответна документация /ведомости, разписки и др./ не освобождават работодателя от задължението му да плати безспорно полагащо се трудово възнаграждение за положен труд. В случая по делото не е установено по надлежен ред, че на ищцата са платени претендираните с исковата молба за положен труд суми за м. 11-м. 12.2012 г. и м. 01-м. 07.2013 г. в общ размер на 9009,86 лв. /423,56 + 582,18 + 830,93 + (5x1246,40) + 941,19 = 9009,86 лв./. Предвид изложеното искът за заплащането им е основателен и трябва да се уважи изцяло. С оглед акцесорния й характер, основателна е и претенцията за мораторна лихва върху дължимите месечни суми от претендирания период. Искът следва да се уважи за сумата 1263,87 лв., определена на база данните от счетоводната експертиза /1328,14-64,27 лв. (при мораторна лихва 75,64 лв. върху главница 423,56 лв. - вместо мораторна лихва 139,91 лв. върху главница 783,90 лв.) = 1263,87 лв./, като за разликата до пълния предявен размер от 1344,05 лв. се отхвърли. С оглед изхода на спора [фирма] дължи на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на С. Ж. 992,63 лв. разноски по компенсация съразмерно на уважената част от иска и на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1 т. 1 ГПК на ВКС 953,32 лв. /858,32 лв. държавна такса и 95 лв. депозит за вещо лице/. Мотивиран от горното, ВКС, III ГО,