Решение № 3965 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12937/2010 г.

Решение № 3965 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12937/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Янка Ганчева Ненчева от гр. Карнобат срещу решение № 1556 от 18.05.2010 г. по адм. дело № 4603/2009 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че касационната жалбоподателка е лице с 20 % трайно намалена работоспособност (ТНР), установена с експертно решение (ЕР) № 923 от 18.04.2007 г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) при МБАЛ Бургас. Със същото ЕР, след като в графата "трудова заетост" е отразила "не работи", ТЕЛК е постановила: "Лицето се насочва към Бюрото по труда за устройване на работа без тежък физически труд." Един месец след това Бургаският районен съд с решение № 728 от 31.05.2007 г. по гр. д. № 340/2007 г. е отменил като незаконно уволнението на жалбоподателката и я възстановил на заеманата от нея преди уволнението длъжност "главен специалист" в отдел "ДВСК", сектор ДВСК - Карнобат на Регионалната ветеринарномедицинска служба - гр. Бургас. Работата на тази длъжност вероятно не е свързана с тежък физически труд, поради което не е обсъждан от здравните органи въпросът дали Янка Ганчева Ненчева следва да бъде трудоустроена. Поради това не е провеждано производство по чл. 317 от Кодекса на труда за нейното трудоустрояване. По искане на работодателя (писмо изх. № 750 от 01.12.2008 г. на РВМС - гр. Бургас) в производство по чл. 4 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, ТЕЛК с ЕР № 84 от 08.01.2009 г. е изразила становище, че касационната жалбоподателка Янка Ганчева Ненчева е с "20 % ТНР за състояние след мозъчен инсулт ... без остатъчен неврологичен дефицит, страда от артериална хипертония II степен (но) тези заболявания не попадат в списъка от заболявания по Наредба № 5 от 20.02.1987 г.". В това ЕР ТЕЛК е посочила също, че "лицето има определени 20 % ТНР, но не е трудоустроено от ЛКК при облекчени условия на труд, въпреки препоръката в ЕР № 923 от 18.04.2007 г." Сезирана с жалба от Янка Ганчева Ненчева, Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) с ЕР № 378 от 30.03.2009 г. е потвърдила ЕР № 84 от 08.01.2009 г. на ТЕЛК. Към решението НЕЛК е изложила подробни мотиви. С посоченото по-горе решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Янка Ганчева Ненчева срещу решението на НЕЛК, като е възприел изцяло изложените към него мотиви. Касационната жалба е основана на следния, съществен според жалбоподателката, аргумент: "Безспорно се установи ... от назначената съдебно-медицинска експертиза, че след 04.05.2006 г. здравословното ми състояние е било тежко увредено, налагащо специалната ми защита по НМЕР/2005 г. и КТ. Такъв е бил и здравният ми статус към дата 12.01.2009 г. - датата на уволнението ми. Това че от страна на органа на медицинската експертиза не са били изпълнени законови действия не ме лишава от правата ми." Този аргумент е неоснователен, защото изводите в писменото заключение на вещото лице д-р Бойка Маринова Станева (на л. 39-41 от делото на АССГ) са идентични на тези, направени от ТЕЛК и НЕЛК - жалбоподателката не е трудоустроена (въпросът дали при здравословното й състояние в момента тя би подлежала на трудоустрояване), а болестите, от които страда, не попадат в списъка по Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. Впрочем в тази й част касационната жалба е копие на молбата, изпратена от жалбоподателката по факс на 24.04.2010 г. като писмена защита пред Административен съд - София град, а в мотивите към постановеното от него решение този съд е изложил достатъчно съображения защо оспореното пред него решение на НЕЛК е действителен (валиден и законосъобразен) акт на медицинската експертиза на работоспособността, които напълно се споделят от настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,