Решение № 4378 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7378/2014 г.

Решение № 4378 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7378/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново против решение № 176/28.04.2014 г., постановено по адм. дело № 124/2014 г. по описа на Административен съд Велико Търново. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като немотивирано и несъобразено с доказателствата по делото. Излага подробни съображения за наличие на условията по чл. 176, т. 1 от ЗДДС за прекратяване на регистрацията по ЗДДС на търговеца. Искането е за отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - "Чех-Бургас" ЕООД гр. Велико Търново, не взема становище по нея. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при условията на заместване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и като такава е процесуално допустима. При разглеждането й по съществото на спора, съдът намира следното: С оспорения пред административния съд акт за дерегистрация № 040991300009408/14.10.2013 г. орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново е разпоредил прекратяване регистрацията по ЗДДС на "Чех Бургас" ЕООД гр. Велико Търново, на основание чл. 176, т. 1 от ЗДДС - търговецът не е открит на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК. Посочено е в акта, че представляващият дружеството Венцислав Петров Стефанов или упълномощено от него лице, което да го представлява пред ТД на НАП Велико Търново не е намерено при две посещения на адреса за кореспонденция на фирмата - гр. Велико Търново, ул. "Никола Габровски" № 43, обективирани в протоколи № 1310094/2.09.2013 г. и 1310368/10.09.2013 г. за извършени посещения на адреса. Не е спорно, че посоченият адрес е адрес на управление на дружеството и адрес за кореспонденция по чл. 8 ДОПК, че дружеството е регистрирано по ЗДДС към момента на издаване на акта и има публични задължения към НАП в размер на 366,08 лв. При обжалване по административен ред актът за дерегистрация е потвърден с решение № 29/17.01.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП. С обжалваното решение съдът е отменил акта за дерегистрация, като е приел, че в акта не са изложени мотиви за прилагането на разпоредбата на чл. 176, т. 1 ЗДДС от органа, действащ в условията на оперативна самостоятелност. Прието, че са изложени фактическите предпоставки, но е извършена мотивирана преценка относно приложимостта на правната норма и налагането на мярка, имаща санкционен характер. На следващо място съдът е приел, че поради липса на реквизит по чл. 50, ал. 2, т. 6 ЗДДС - посочване в двата протокола на времето, когато са започнали и завършили действията, не може да се извърши преценка дали същите са извършени в работно време и оттам дали проверяваното лице действително не е можело да бъде открито на адреса чрез своите представители. Така постановеното решение за отмяна на оспорения административен акт е правилно. При изяснена фактическа обстановка по спора, съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилна преценка на доказателствата по делото. По силата на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Нормата на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС предвижда като основание за дерегистрация наличие на обстоятелство по чл. 176 от същия закон. Съгласно чл. 176, т. 1 от ЗДДС компетентният орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК. При така действащата правна уредба правилно е приел първоинстанционният съд, че при издаването на оспорения акт за дерегистрация по ЗДДС, органът по приходите действа при оперативна самостоятелност и следва да изложи мотиви относно необходимостта от прекратяване на регистрацията по ЗДДС във връзка с наличието на данъчни нарушения от страна на задълженото лице, съгласно чл. 176 от ЗДДС. Такива мотиви липсват в оспорения акт. На следващо място правилно е приета от първоинстанционния съд неустановеност на фактическите основания за издаване на акта, а именно - неоткриване на лицето, чрез негови представители на посочения от него адрес за кореспонденция. Поради непосочване в протоколите по чл. 50 ДОПК на времето на започване и приключване на проверките, извършени на 2.09.2013 г. и 10.09.2013 г., не може да се направи ползващия данъчния орган извод, че проверките са извършени в рамките на работното време на двата делнични и работни дни. Също така следва да се отбележи, че проверките са извършени последователно в кратки срокове /през четири работни дни/, в период на отпуски, поради което не може да се направи и извод за продължителност и системност на отсъствието. Ненамирането на адреса за кореспонденция следва да е с продължителност и системност, която препятства данъчните органи да осъществяват правомощията си. По делото също така са налице данни, че дружеството е имало действащ електронен адрес, регистриран при вписването му, който е бил известен на данъчните органи и представлява също адрес за кореспонденция по смисъла на чл. 32, ал. 2 ДОПК. На този адрес са извършвани уведомявания на дружеството, така както са налице данни, че уведомяване е извършено и на адреса за кореспонденция - гр. Велико Търново, ул. "Никола Габровски" № 43 през м. 10.2013 г. При тези данни се налага извод за временен и несистемен характер на обективираните в двата протокол обстоятелства по ненамиране на представител в началото на м. 09.2013 г. Предвид наличието на електронен адрес и липса на данни за предходно или последващо неоткриване на представител на дружеството, не е налице препятстване на възможността за проверки от страна на данъчните органи. Не са налице предпоставките по чл. 176, т. 1 ЗДДС за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. С оглед на изложеното настоящият касационен състав, намира за правилна преценката на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на акта за дерегистрация, издаден на основание чл. 176, т. 1 от ЗДДС. Решението е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски не се дължат в полза на касатора. Такива не се присъждат и в полза на ответника по касация, за когото няма данни да е правил разноски в касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,