Решение № 10808 от 20.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15908/2010 г.

Решение № 10808 от 20.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15908/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на Силвия Андреева Житарска срещу решение по т. 5 от протокол № 44 от 29.11.2010 г. на Висшия съдебен съвет по дисциплинарно дело № 31/2010 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт й е наложено дисциплинарно наказание "порицание". В нея се правят доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и се иска отмяната му.

Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител поддържа, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на ВСС и иска жалбата да се отхвърли като неоснователна.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

Жалбоподателката Силвия Андреева Житарска заема длъжността административен ръководител на Районен съд гр. Бяла Слатина.

С решение на ВСС от 14.10.2010 г. по протокол № 37, по предложение на Инспектората към ВСС срещу съдия Житарска е образувано дисциплинарно производство за нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗСВ.

В предложението на Инспектората е посочено, че проверката е започнала по постъпил сигнал № 480/2010 г. от лицето Андрей Николов Заешки срещу действия на РС гр. Бяла Слатина относно производството по н. о. х. д. № 175/2008 г. и във връзка със заповед № 71/03.05.2010 г. на главния инспектор на ИВВС. Проверката е приключила с акт, с който е прието, че жалбоподателката виновно не е изпълнявала служебните си задължения като съдия по н. о. х. д. № 76/2007 г., н. о. х. д. № 199/2007 г., н. о. х. д. № 515/2007 г., н. о. х. д. № 175/2008 г. и н. о. х. д. № 85/2009 г. по описа на РС гр. Бяла Слатина, всички образувани по обвинителен акт срещу Фроска Ганева и Димитър Димитров с обвинение за извършено престъпление измама по чл. 210, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 вр. чл. 209 и чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, с предмет на деянието - 301260 кг. пшеница на стойност 51 214,20 лв., с което са причинили вреда в големи размери на ЗК "Надежда" с. Търнава.

Жалбоподателката е била уведомена за започналото дисциплинарно производство и възможността да представи възражения и посочи доказателства. Присъствала е на проведеното на 02.11.2010 г. заседание на дисциплинарния състав и е изразила становище по предложението на ИВСС за налагането й на дисциплинарно наказание.

С решение № 10-00-057/24.11.2010 г. дисциплинарният състав е приел за установени следните фактически и правни обстоятелства:

Съдебното производство по н. о. х. д. № 76/2007 г. е образувано по обвинителния акт от 21.02.2007 г. срещу лицата Фроска Ганева и Димитър Димитров за извършено престъпление измама по чл. 210, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 вр. чл. 209 и чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Делото е разпределено на съдия-докладчик Силвия Житарска. С разпореждане от 26.02.2007 г. съдебното производство е прекратено поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и върнато на Районна прокуратура гр. Бяла Слатина с указания за отстраняването им. Процесуалните действията на съдия Житарска по това дело не са предмет на дисциплинарното производство.

След връщане на делото и отстраняване на процесуалните нарушения РП гр. Бяла Слатина е внесла отново обвинителния акт на 07.05.2007 г., по който е образувано н. о. х. д. № 199/2007 г. Делото е разпределено на съдия Житарска и е насрочено за 20.06.2007 г. Поради ангажираност на защитника на подс. Ганева делото е пренасрочено за 10.10.2007 г., т. е. повече от три месеца съгласно изискването по чл. 271, ал. 10 от НПК. На 10.10.2007 г. отново не е даден ход на делото поради заболяване на защитника и е отложено за 19.11.2007 г. По време на заседанието на 19.11.2007 г. защитникът на подс. Димитров е направил възражение за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство, като част от тези доводи са били приети за основателни от съда, който с определение е прекратил производството и върнал делото на РП гр. Бяла Слатина. Дисциплинарният състав е посочил, че председателят на състава е имал възможност да констатира нарушението още при подготвителните действия за разглеждане на делото, поради което откриването им и прекратяването на съдебното производство 5 месеца по-късно неоправдано е забавило същото.

РП гр. Бяла Слатина е внесла отново обвинителния акт на 20.12.2007 г. и е образувано н. о. х. д. № 515/2007 г., с докладчик жалбоподателката. С разпореждане от 28.12.2007 г. производството е прекратено поради съществени нарушения на процесуалните правила. като такива са посочени липсата на подпис в постановление за привличане на обвиняем от 20.03.2007 г. и непроизнасяне по искания, бележки и възражения в протокол за предявяване. Дисциплинарният състав е счел, че приетото от съда не отговаря на данните по делото, тъй като постановлението за привличане на обвиняем има подпис на лицето и по делото е приложено постановление от 18.12.2007 г., с което прокуратурата е взела отношение и се е произнесла по направените искания, бележки и възражения на страните. Според дисциплинарния състав съдията - докладчик не е обсъдил задълбочено действителното съдържание на актовете на органите на досъдебното производство, като с прекратяването и връщането на делото на РП гр. Бяла Слатина необосновано е забавил производството с 9 месеца - следващото открито заседание е било насрочено за 03.09.2008 г.

По същия обвинителен акт, внесен на 18.04.2008 г., е образувано н. о. х. д. № 175/2008 г., разпределено на жалбоподателката. С разпореждане от 12.05.2008 г. делото е насрочено в открито съдебно заседание на 03.09.2008 г., т. е. след почти 4 месеца в нарушение на правилото по 252, ал. 1 от НПК, което предвижда насрочване на делото в двумесечен срок от постъпването му. С молба от 02.09.2008 г. защитникът на подс. Ганева е уведомил съда, че тя не може да се яви поради заболяване, за което ще представи болничен лист. Делото е отложено за 28.01.2009 г., като дисциплинарният състав е посочил, че периодът от почти 5 месеца не е обоснован както с личната натовареност на съдията - докладчик, така и с някаква необходимост от събиране на доказателства. По време на съдебното заседание на 28.01.2009 г. са направени възражения от защитата на подс. Димитров за неяснота във фактическата обстановка, която води до неопределеност на конкретното му участие в деянието и невъзможност да организира адекватно защитата си, които доводи са били възприети от съда като основателни и с определение е прекратил производството по делото и върнал на РП гр. Бяла Слатина. Дисциплинарният състав е посочил, че не е имало пречка тези обстоятелства да бъдат констатирани още при първоначалното внасяне на обвинителния акт, който е идентичен по своето съдържание по всички образувани до този момент наказателни дела.

След коригиране на обвинителния акт, същият е внесен на 23.02.2009 г. в РС гр. Бяла Слатина и по него е образувано н. о. х. д. № 85/2009 г., разпределено на съдия Житарска. Към този момент до 19.04.2009 г. жалбоподателката е била в отпуск по болест, като делото е насрочено след завръщането й на работа за 20.07.2009 г., т. е. след 3 месеца, отново в нарушение на чл. 252 от НПК. Поради молба за отлагане на заседанието, придружена с болничен лист за подс. Димитров делото е отложено за 21.10.2009 г., а след това - за 14.12.2009 г. На 11.12.2009 г. в закрито заседание съдът е постановил, че поради молба за отлагане на делото с данни за заболяване на подс. Ганева, делото следва да се отложи за 24.02.2010 г., като дисциплинарният състав е посочил, че съдът не е подложил на проверка болничният лист и дали действително подсъдимите не са в състояние да се явяват в съдебно заседание с оглед поредното отлагане на делото поради заболяване на един от тях. В съдебното заседание на 24.02.2010 г. председателят на състава е прекратил съдебното производство поради допуснати съществени нарушения на досъдебното производство, след като е изтекъл период от 1 г. от внасяне на обвинителния акт. Дисциплинарният състав е изтъкнал, че не е имало пречка констатираните нарушения да бъдат забелязани както при внасяне на обвинителния акт, така и при отлагане на делото и най-после при произнасянето на съдия-докладчика в закрито заседание.

С оглед установеното, дисциплинарният състав е приел, че жалбоподателката виновно не е изпълнила служебните си задължения като съдия, съгласно чл. 307, ал. 4 от ЗСВ и е извършила следните дисциплинарни нарушения:

1. Системно не е спазвала сроковете, предвидени в процесуалните закони, съгласно чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ.

1. Чрез действията и бездействията си неоправдано е забавяла производството, съгласно чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ, както следва:

По н. о. х. д. № 199/2007 г. откриването от съда на допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство след третото заседание е наложило прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, което неоправдано е забавило с 5 месеца съдебното производство.

По н. о. х. д. № 515/2007 г. прекратяването на съдебното производство и връщане на делото на прокурора неоправдано е забавило производството с 9 месеца.

По н. о. х. д. № 175/2008 г. откриването от съда на допуснатите процесуални нарушения на досъдебното производство след третото заседание е наложило прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата, което неоправдано е забавило производството с 8 месеца и половина.

По н. о. х. д. № 85/2009 г. откриването от съда на допуснатите процесуални нарушения на досъдебното производство след четвъртото заседание е наложило прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата, което неоправдано е забавило производството с 1 г.

Дисциплинарният състав, предвид описаните обстоятелства и като е отчел предмета на наказателното производство по визираните съдебни дела - обвинение срещу двама подсъдими за измама в големи размери, извършена в условията на повторност, което е образувано и прекратявано общо пет пъти, е приел, че продължителността на допуснатото от дисциплинарно отговорното лице забавяне на разглеждате на делото е 3 години и е значително. Посочил е, че съдията е подходил формално към задължението си, като не е насрочвал регулярно заседанията, а същевременно не е установена такава натовареност, която да не е позволявала разглеждане на делото в предписаните от закона срокове. При приемане на решението си е отчел като смекчаващо обстоятелство критичното отношение на магистрата и липсата на други дисциплинарни наказания, поради което е предложил на ВСС да наложи на Силвия Житарска за допуснати нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони и по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ - действие и бездействие, което неоправдано забавя производството, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ - "порицание".

С обжалваното решение по т. 5 ВСС, след обсъждане и проведено тайно гласуване, с 19 гласа "за" е приел за установено по т. 5.1. че с действията си Силвия Житарска - административен ръководител - председател на Районен съд гр. Бяла Слатина е извършила виновно дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4 (предишна ал. 3), т. 2 и т. 5 от ЗСВ и по т. 5.2. й е наложил дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ - "порицание".

Недоволна от решението, жалбоподателката го обжалва като незаконосъобразно и необосновано и иска неговата отмяна. Поддържа, че не е съгласна с констатациите в решението на дисциплинарния състав, прави оплакване, че при налагане на дисциплинарното й наказание не са обсъдени възраженията й за наличие на обективни причини за отлагане на проверените н. о. х. дела, прави доводи за изтекъл давностен срок по чл. 310 от ЗСВ, без да конкретизира актовете. В допълнително писмено изложение сочи, че проверката не е започнала въз основа на заповед № 71/03.05.2010 г. на главния инспектор, тъй като проверените дела не са включени в нея, неправилно ВСС й е наложил наказание по чл. 308, ал. 1, т 2 от ЗСВ за нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ, каквото не е било предмет на обсъждане от дисциплинарния състав и тя не се е защитавала. Твърди, че не е допуснала системно неспазване на сроковете и не е налице действие и/или бездействие, с което да е забавила производството по процесните наказателни дела.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните и доказателствения материал по делото, намери, че жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Дисциплинарното производство е образувано по предложение на Инспектората на ВСС и е проведено в съответствие с административнопроизводствените правила, разписани в Глава шестнадесета на ЗСВ. Проверката от Инспектората на ВСС е извършена по реда на чл. 58 от ЗСВ по повод постъпил сигнал от лицето Андрей Николов Заешки, в качеството му на председател на Земеделска кооперация "Надежда", който именно според обвинението срещу Фроска Николова Ганева и Димитър Иванов Димитров е бил въведен в заблуждение, с което е била причинена имуществена вреда на представляваната от него кооперация в размер на 52214 лв., за продължително забавяне на съдебното производство по наказателните дела срещу подсъдимите, с искане да бъде извършена проверка. По повод сигнала главният инспектор е разпоредил при извършване на планова проверка на прокуратурите във Врачанския съдебен район да се провери налице ли е забавяне на производството по визираното дело и причините за това. Плановата проверка е разпоредена със заповед № 71/03.05.2010 г. на главния инспектор, като в нея не е посочено изрично процесното наказателно дело. Допуснатото нарушение обаче не е съществено, тъй като е налице валидно разпореждане на компетентния орган да се извърши такава проверка на основание подаден сигнал по см. на чл. 56, ал. 1 от ЗСВ. Проверката е осъществена от определените с акта оторизирани лица и е приключила с предложение, в което са отразени констатациите от нея. При провеждане на дисциплинарното производство са спазени правата на страната да получи препис от предложението за налагане на дисциплинарно наказание, да направи възражения и участва в заседанието на дисциплинарния състав. Решението на ВСС е прието от компетентния орган, при необходимите кворум и мнозинство, в предписаната от закона форма. Ето защо доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са неоснователни.

Неоснователни са и оплакванията за материална незаконосъобразност на решението на ВСС, с което е прието, че жалбоподателката е извършила нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ. С чл. 307, ал. 3 от ЗСВ е предвидено, че дисциплинарно нарушение е виновното неизпълнение на служебните задължени на съдия, прокурор или следовател. Съгласно чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ, действие или бездействие, което неоправдано забавя производството съставлява дисциплинарно нарушение. Дисциплинарна отговорност на магистрата може да се ангажира само за действия или бездействия, които са във връзка с обезпечаване движението на съдебното производство и не са функция на правомощието на съда да осъществява преценка на фактите и да тълкува и прилага закона. Преценката дали е осъществен съставът на цитираната разпоредба за всеки конкретен казус следва да се направи с оглед данните за образуване на делото, датите на насрочване на съдебните заседания и постановяване на съдебните актове по същото в контекста на разписаните процесуални срокове. В случая изпълнението на служебните задължения на съдията, на който са възложени за разглеждане наказателните дела по обвинението срещу лицата Фроска Николова Ганева и Димитър Иванов Димитров за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 вр. чл. 209 от НК и чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, следва да бъде преценено с оглед процесуалните правила на НПК. Направеният анализ на наказателните дела в решението на дисциплинарния състав, възприет изцяло от кадровия орган при обсъждане на дисциплинарната отговорност на магистрата, обуславя извод, че е налице неоправдано забавяне на производството. Релевантни в случая са констатациите на органа досежно многократността на деянията, довели до неоправдано забавяне на производствата. Правилно дисциплинарно наказващият орган е преценил, че насрочването на делата след изтичане на двумесечния срок по чл. 252, ал. 1 от НК, прекратяване на съдебното производство поради допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, след неколкократно отлагане на съдебното заседание, преценени в тяхната съвкупност показват осъществяване на състава на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ. Видно от данните по административната преписка касае се за едно досъдебно производство, водено по едно и също обвинение по всички образувани наказателни дела, поради което правилно дисциплинарно наказващият орган е приел, че прекратяването на съдебното производство по четири от петте образувани дела за нарушения, допуснати от разследващите органи преимуществено в производството до първоначалното внасяне на обвинителен акт срещу подсъдимите лица, обосновава извод за неоправдано забавяне на съдебно наказателния процес. Основателно е прието, че натовареността на съдия-докладчика не е била от такова естество, което не позволява насрочване на съдебните заседание в интервали, които да бъдат съобразени както с времето на отпуск, респ. отсъствието поради неработоспособност, така и с необходимостта от приключването на делото в разумен срок. Принципът за бързина на производството, намерил отражение в разпоредбите на НПК, свързани със сроковете за насрочване на делата и провеждане на съдебните заседания, от една страна не следва да се възприема като бързина на всяка цена, т. е. не всяко нарушение на същите следва да се квалифицира като дисциплинарна простъпка, но от друга страна своевременното насрочване и разглеждане на делата е свързано с изискването за процесуална обезпеченост на правото на страните на разглеждане на делото в разумен срок и е съществено условие за ефикасността на правото на държавата да санкционира противоправното поведение и гаранция за защита правата на пострадалите. В този контекст, ВСС правилно е приел, че в случая с действията и бездействията си по водените наказателни дела жалбоподателката е допуснала необосновано забавяне на производството. Действително възраженията на жалбоподателката по отношение на констатациите за забавяне на производството с 9 месеца след прекратяване на н. о. х. д. № 515/2007 г. са основателни, доколкото неизпълнението на задължението на органите на досъдебното производство по чл. 242 от НК да отстрани констатираните нарушения и внесе своевременно обвинителен акт не може да се вмени във вина съдията-докладчик, който е прекратил съдебното производство. Това обстоятелство обаче не се отразява на крайната преценка за наличие на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ.

По отношение на нарушението по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, за което дисциплинарният състав е предложил да се наложи дисциплинарно наказание на жалбоподателката, следва да се посочи, че с обжалваното решение на ВСС не е наложено дисциплинарно наказание за това нарушение, както и няма данни на същите фактическите обстоятелства да е дадена друга правна квалификация, т. е. да са отнесени към хипотезата на нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ. Разпоредбата на чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения, е бланкетна и за всеки конкретен случай е необходимо да се посочат фактите, подведени към нормата. В случая в решението на ВСС, с което е прието, че жалбоподателката е допуснала нарушение по този текст не се съдържат мотиви какви други простъпки е извършила, извън възприетите като такива при прилагането на чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ, поради което неправилно й е наложено наказание и за нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ.

При определяне на вида на дисциплинарното наказание ВСС е съобразил тежестта на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ, обсъдени са релевантните за отговорността на жалбоподателката факти и обстоятелства, проявеното критично отношение и съобразно критериите по чл. 309 от ЗСВ правилно й е наложил дисциплинарно наказание на основание чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ "порицание".

Предвид изложеното, жалбата на Силвия Андреева Житарска срещу решение по т. 5 от протокол № 44 от 29.11.2010 г. на Висшия съдебен съвет по дисциплинарно дело № 31/2010 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт й е наложено дисциплинарно наказание "порицание" следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,