Решение № 8346 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14876/2013 г.

Решение № 8346 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14876/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Симеон Генов Караколев от гр. Велико Търново, подадена чрез адв. Стоян Славчев, срещу решение № 5351 от 5.08.2013 г., постановено по адм. дело № 6211/2012 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението на първо място е нищожно, тъй като било абсолютно неясно и не подлежало на тълкуване. Като основно основание за отмяната му се твърди неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Симеон Генов Караколев срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с изх. № 02-040-6500/2843 от 2.10.2011 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и е осъдил Симеон Генов Караколев да заплати на ДФ "Земеделие" сумата от 400 лв., представляваща разноски по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия. При издаването му били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които обаче не се били отразили върху крайния резултат по акта . Симеон Генов Караколев подал Общо заявление за плащания на площ за 2010 г. с УИН 04/090610/36593 и УРН 426656 за подпомагане по СЕПП, СНДП и НР1 на парцели с обща площ от 131,11 ха. С оспореното уведомително писмо ответникът отказал финансово подпомагане по подаденото заявление в целия размер на поисканата сума от 52 753,65 лв., тъй като при извършени административни проверки било установено, че при декларирана площ в размер на 131,11 ха е установена наддекларирана площ от 22,56 ха, представляваща 20,78 %. Заявените от кандидата площи за 2010 г. попадали в частта от територията на страната, покрита със самолетни снимки от същата 2010 г. Тоест за тези територии била извършена дешифрация на актуална цифрова ортофото карта, в резултат на което част от заявените от Караколев площи попадали извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", тъй като били оценени като неподдържани в добро земеделско състояние и следователно - като негодни за подпомагане, съгласно Наредба № 5 от 10.03.2010 г. Кандидатът се бил възползвал от правото си на възражение срещу неизплатени суми по схемите за плащане на площ за 2010 г. във връзка с актуализиране на слоя за допустимост на площите, по силата на процедура, одобрена от министъра на земеделието и храните, което било разгледано по същество. Тъй като извършването на проверка на място не била задължителен етап от процедурата по разглеждане на подаденото заявление за подпомагане, предвид това че съгласно чл. 30 от Регламент № 1122/2009 г. Разплащателната агенция била задължена да извърши проверка на място на едва 5 % от всички земеделски производители, кандидатстващи за подпомагане, липсата на данни, заявлението на жалбоподателя да е попаднало в тези 5 % изключвала наличието на допуснати нарушения при извършване на проверка на място, тъй като такава изобщо не била правена, а и не била задължителна. Съдът е приел, че административният орган действително не е изпълнил задълженията си, визирани в чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, тъй като не била дадена възможност на жалбоподателя да участва в отделните етапи на административното производство, включително не бил запознат с допустимия слой. На жалбоподателя не била дадена възможност да представи допълнителни доказателства във връзка с поддържане на заявените БЗС. Фактите и обстоятелствата, които са от значение за спора, не били служебно изяснени от административния орган. Вместо това, той се бил задоволил да приеме безкритично подадения му от МЗХ "допустим слой", изготвен в хода на административната процедура. Нарушени били и основните принципи на административния процес, регламентирани в чл. 12 и чл. 13 от АПК за достъпност, публичност и прозрачност, последователност и предвидимост. Съдебната практика и теория обаче според съда били константни, че процесуалните нарушения в административното производство, колкото и фрапантни да са те, са съществени само ако са се отразили на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган. Обективираният в оспорения административен акт отказ за изплащане на субсидия за пълната заявена площ от 131,11 ха бил мотивиран от фактическа страна с това, че вследствие на извършените проверки било установено, че недопустимата площ е в размер на 22.56 ха, следователно процентът на наддеклариране бил 20.78 %. По делото е била изслушана съдебно-техническа експертиза, според която въз основа на подадена от Симеон Караколев жалба до МЗХ с вх. № 94-2039 от 19.04.2011 г. е била извършена проверка на правилното дешифриране и отразяване на създадения слой на допустимите за подпомагане площи за 2010 г. При това са били установени пропуски при дешифрирането, които ощетявали земеделския стопанин. Крайните резултати от коригирания след жалбата слой били изведени от ДФЗ-РА в обжалваното уведомително писмо. Резултатите от извършената корекция били отразени от ДФЗ - РА и в системата ИСАК. Слоят "Площи, допустими за подпомагане за 2010 г." за географския район, в който са разположени заявените за подпомагане от жалбоподателя площи бил съставен по цифрова ортофото карта, изготвена въз основа на самолетни снимки от 23.09.2010 г. и 29.10.2010 г. Общата недопустима за подпомагане на площ от ДФЗ-РА, потвърдена и от СТЕ била 22.56 ха по СЕПП, НДП и НР1. В 14 от заявените 15 парцела били установени недопустими за подпомагане площи, като един от заявените парцели бил установен като изцяло недопустим за подпомагане. По делото е било изслушано и заключение на съдебно-аграрна експертиза. Според вещото лице заявените от частния земеделски стопанин площи се били стопанисвали за референтния селскостопански период - 2010 г., тъй като част от тях били заети с люцерна (4-та година), която вече била за разораване, поради факта, че повечето от площите й били превзети от плевелна растителност и разнотревие. Според направената административна проверка от ДФЗ-РА по-голямата част от тях 108,55 ха попадала в допустимия слой, а само 22,56 ха от тях попадали в недопустимия такъв. Измерените недопустими площи в парцел № 67395-20-1-2 били 1,41 ха, а в парцел № 67395-26-2-2 съответно 1,07 ха. След направената корекция, от общо заявените за подпомагане площи допустими били 113,98 ха, а недопустими - 17,13 ха, които представлявали 15,03 % от установените за подпомагане площи по СЕПП. Съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 и чл. 16 от Регламент 1975/2006 г. за НР1 и НР2, когато наддекларираните площи са от 3 до 20 %, санкционираната площ е равна на удвоения размер на наддекларираната недопустима площ. В случая санкционираната площ била 34,26 ха. Вещото лице счита, че с изключение на недопустимите за подпомагане 17,13 ха, изискванията по чл. 16 от Наредба № 5 са били спазени. Съдът не е приел тези заключения на вещото лице по приетата съдебно-агрономическа експертиза за по-малък размер на измерените недопустими площи в парцел № 67395-20-1-2 - 1,41 ха и в парцел № 67395-26-2-2 съответно 1,07х а, на първо място, защото вещото лице било извършило проверка на място през м. юни 2013 г., при която не можело да установи какво е било наличието на храстова и дървесна растителност към релевантния период - стопанската 2010 г. Приел е също, че заключението в тази му част било необосновано, тъй като не било посочено въз основа на какви точно констатации е прието, че недопустимите площи са в посочения в заключението размер. Решението е неправилно. Видно от данните по делото, декларираната за подпомагане от жалбоподателя площ е в размер на 131,11 ха. След извършване на съответните административни проверки административният орган е установил, че 108, 55 ха са допустими за подпомагане, а наддекларираната площ е в размер на 22,56 ха, като същата представлява 20,78 % от заявената. От изслушаната по делото съдебно-агрономическа експертиза е установено, че въз основа на направена корекция на определените от административния орган като недопустими площи, от общо заявените за подпомагане като допустими са определени 113,98 ха, а като недопустими - 17,13 ха, представляващи 15,03 % от установените за подпомагане площи по СЕПП. Неясно остава защо съдът не е кредитирал заключението по тази експертиза. Същата не е била оспорена от страните. Неоснователен е доводът на съда, че тъй като направената от вещото лице проверка датира от 2013 г. с нея не може да се установи състоянието на площта такова, каквото е било през 2010 г. На първо място при такива съмнения съдът изобщо не е следвало да поставя такава задача на вещото лице. На второ място при установена непълноти или неяснота на заключението съдът е следвало да постави допълнителни задачи към вещото лице. Последният разполага със специализирани знания в областта на агрономството и може да прецени според това колко дълголетна е една култура кога същата е била засадена. Т. е. вещото лице е този, който ще прецени има ли възможност да определи какво е било състоянието на процесния парцел отпреди четири години. Освен това неправилно съдът е приел, че не било посочено въз основа на какви констатации вещото лице е приело, че недопустимите площи са в посочения в заключението му размер. Не въз основа на констатации, а въз основа на проверка на място и контролни измервания с GPS експертът е констатирал несъответствия с установеното при извършените административни проверки от административния орган. При това положение настоящият състав на Върховния административен съд счита, че с приетото за установено в заключението на съдебно-агрономическата експертиза са били оборени констатациите на административния орган относно обстоятелството, че при заявена със заявлението за подпомагане площ от 131,11 ха установената като недопустима площ е в размер на 22.56 ха, поради което процентът на наддеклариране е 20.78 %. Вещото лице е установило, че допустими са 113,98 ха, а недопустими 17,13 ха, представляващи 15,03 %, Съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 и чл. 16 от Регламент 1975/2006 г. за НР1 и НР2, когато наддекларираните площи са от 3 до 20 %, санкционираната площ е равна на удвоения размер на наддекларираната недопустима площ. В случая санкционираната площ следва да се определи в размер на 34,26 ха. Това, както и констатираните от съда нарушения на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК са били основания за отмяна на акта. Като не е направил това Административен съд - София-град е постановил едно неправилно решение, което следва да се отмени, а на основание, чл. 222, ал. 1 от АПК вместо него да се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразен оспореният административен акт. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,