Решение № 11304 от 8.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Електроразпределение Север" АД (ЕР Север/ ЕРД), подадена чрез адвокат Л. Мачева от АК- Велико Търново, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение 1652/ 14.03.2022 г. по адм. дело 8028/ 2021 г. на Административен съд- София- град (АССГ). В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че липсват мотиви в решението на АССГ. Счита, че няма обсъждане на приетите доказателства и липсват собствени фактически установявания и правни изводи на съда относно законосъобразността на оспорения административен акт. Навежда доводи за нарушение на материалния закон, като е налице противоречие на постановеното от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/ Комисията) решение със Закона за енергетиката. Счита, че преценката на ЕР Север- къде и как да реконструира мрежата е предоставена от КЕВР единствено на електроразпределителното мероприятие, като е при условията на целесъобразност. Добавя, че единствено мрежовият оператор отговаря за надлежното функциониране на мрежата и поради това има капацитет да определя условията и реда за присъединяване на нови обекти. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество, като се отмени Решение Ж- 477 от 02.07.2021 г. на КЕВР. Касационният жалбоподател- "Електроразпределение Север" ЕАД в съдебно заседание чрез адв. Кирилова моли да се уважи касационната жалба и да се отмени решението на АССГ и акта на КЕВР. Иска да се присъдят сторените разноски. Ответникът- Комисия за енергийно и водно регулиране в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Бельова, моли да се отхвърли подадената касационна жалба. Счита, че не са налице твърдените от жалбоподателя основания за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Смята, че решението на Административен съд- София- град е правилно и законосъобразно. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- "Кашина Проект" ЕООД, със седалище: град Самоков не представя становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че в хода на съдебното производство не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Според него същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, на основанията по чл. 218, ал. 1 АПК, за НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е било срещу Решение Ж-477 от 02.07.2021г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, на "Електроразпределение Север" АД са дадени задължителни указания. АССГ приел, че липсвало спор по делото, че заинтересованата страна в процеса "Кашина Проект" ЕООД със заявление от 08.01.2021г. е поискала да бъдат присъединен обект Фотоволтаична централа до 30 kWp (киловат пик). Към заявлението били приложени всички изискуеми документи по смисъла на чл. 87 и 88 от Наредба 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, за удостоверяване на предпоставките на чл. 24, т.1 от ЗЕВИ Административното производство било започнало по жалба, подадена от "Кашина Проект" ЕООД срещу "Електроразпределение Север" АД, депозирана в КЕВР. Предмет на жалбата бил отказ на "Електроразпределение Север" АД да стартира процедура за присъединяване на обект Фотоволтаична централа до 30 kWp (киловат пик), с мотив, че капацитетът на ВМНН, клон Б на ТП 7, [населено място], е почти изчерпан и за присъединяване на нови производители била необходима реконструкция на електроразпределителната мрежа с подмяна на проводниците при последния стълб на клон Б от ВМНН на ТП 7 на [населено място], която се предвижда в инвестиционната програма на дружеството за 2024г. С оспореното пред адм. съд- решение на КЕВР на основание чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката на "Електроразпределение Север" АД, са били дадени указания за издаване на становище с посочени условия за присъединяване. С обжалваното решение съдът е ОТХВЪРЛИЛ жалбата на "Електроразпределение Север" ЕАД, срещу Решение Ж- 477 от 02.07.2021г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. За да приеме този резултат съдът e приел, че адм. решение е издадено от компетентен орган КЕВР и в съответствие с предоставените му правомощия. Сметнал е, че актът е издаден в писмена форма и е мотивиран с основанията, които са обусловили конкретното разпореждане, както от фактическа, така и от правна страна. Намерил за правилни и законосъобразни изводите на КЕВР за липса на материалноправна предпоставка за отказ за присъединяване на процесната ФЕЦ, поради неизпълнение на лицензионните задължения на оператора на електроразпределителната мрежа и на нормативната уредба относно присъединяване на производители по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, която е специална. Отчел това, че жалбоподателят не представя доказателства от технически измервания, които да доказват изчерпания капацитет на мрежата в посочената точка на присъединяване, нито са посочени допълнителни условия, на които следва да отговори заявителят, за да бъде присъединен обектът му към мрежата. Последното потвърждавало извод, че причината за липсата на възможност за присъединяване на ФЕЦ е изцяло в ЕРД, а заявителят е изпълнил всички нормативно установени условия за това. В заключение, решаващият съд е намерил, че при действащата нормативна уреда ЕРД не може да отказва присъединяване на обектите по чл. 24 ЗЕВИ със съображения, касаещи липсата му на инвестиционни планове за разширяване на мрежата, тъй като това пряко нарушава задълженията му по издадената му лицензия, чл. 116, ал. 3 ЗЕ и чл. 27 и чл. 28 ЗЕВИ. Сметнал, че изявлението на дружеството, че нямало инвестиционни планове за конкретния район за периода до 2024 г., при положение че капацитетът на съществуващата инфраструктура за присъединяване на обекти за производство на енергия е изчерпан, а заложените от закона цели не са постигнати, сочело, че ЕРД е в нарушение на посочените актове на националното и европейското право. В заключение посочил, че оспореното Решение Ж-477 от 02.07.2021г. на Комисията за енергийно и водно регулиране се явявало законосъобразно на всички основания по чл. 146 АПК и жалбата срещу била отхвърлена. Решението на адм. съд е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното съдебно решение. Съдебният акт е постановен при правилно изяснена фактическа обстановка, и след анализ на приложените доказателства. Съдът е обсъдил установените факти и тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните- чл.172 а, ал.2 АПК. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон. Според чл.76, ал. 4, т. 2 от Закона за енергетиката, КЕВР контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително изпълнението на задълженията за предоставяне на достъп до мрежите, както и правилното прилагане на условията за предоставяне на достъп. Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката, в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу лицензианти, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности, с предвидените в тях условия. В случая с процесното решение това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган. Eдна от целите на енергийната политика на Европейския съюз, е насърчаването на възобновяемите видове енергия и увеличеното й използване (член 1 от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници). Основната цел на Общността, посочена в Съображение 17 от Директива 2009/28/ЕО, е именно подобряването на енергийната ефективност. В същото съображение е посочено, че Политиките за енергийна ефективност и енергоспестяването са най- ефективните методи, с които държавите- членки могат да увеличат процентния дял на енергия от възобновяеми източници. Тези цели са особено значими в настоящия период на проблеми с доставките на енергоизточници. Един от принципите в този сектор е повишаване на енергийната ефективност при производството, преноса, разпределението и крайното потребление на енергия и природен газ, по аргумент от чл.23, т.14 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Държавната политика за повишаване на енергийната ефективност е намерила израз в Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ). Безспорно е, че в унисон с посочените принципи енергийните обекти по чл.24, ал.1, т.1 ЗЕВИ ползват облекчена процедура за присъединяване към електроразпределителната мрежа. Според транспонираната в закона Директива 2009/28/ЕО, държавите членки могат да установят такива опростени и облекчени процедури за Малките проекти и за децентрализираните устройства за производство на енергия от възобновяеми източници. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неспазване от съда и Комисията на разпоредбите на приложимите законови норми. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на оспореното решение на регулаторния орган. Съгласно чл. 116, ал. 1 ЗЕ, oператорът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, разположен на съответната територия. В случая приложими са разпоредби на Наредба 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи и по-конкретно в раздел II на Глава пета, озаглавен Присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ". Съгласно чл. 87, ал. 2 от Наредбата, изискванията за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници са следните: 1. лицето следва да е титуляр на право на собственост или на друго вещно право върху имота/сградата или да е наемател на имот, в който се предвижда да бъдат изградени обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии; 2. лицето да е заплатило цена за проучване на условията и реда на присъединяване по ценоразписа на услугите на съответния мрежови оператор. Мрежовият оператор отговаря за надеждното функциониране на мрежата и поради това има капацитета да определя условията и реда за присъединяване на нови обекти. Това задължение произтича както от разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 5 от ЗЕ, така и от чл. 97, ал. 1 от Наредба 6 от 24.02.2014г. Във връзка с горното и с оглед приетите доказателства, съдът правилно е приел за несъстоятелни, твърденията на Електроразпределение Север АД, за влошаване на техническите показатели на електроснабдяване на съществуващите обекти на електроразпределителната мрежа на дружеството. Изчерпаният капацитет на съоръженията и липсата на инвестиционни намерения на дружеството за определен период не е сред нормативно- установените основания за отказ по отношение на обекти по чл. 24 от ЗЕВИ. Повишаването капацитета и ефективността на мрежата е законова цел на мрежовия оператор, която е постоянна, неотменна и безусловна. Повишената ефективност служи на интересите на производителите и потребителите, и с това съответства на националния интерес. Съгласно ЗЕ на Електроразпределение Север АД е въведено задължение при условията на всеобщо предлагана услуга да осъществява дейността по разпределение на електрическа енергия през мрежата на територията на лицензията, дадена му от КЕВР. Според чл. 27, ал. 2 от ЗЕВИ, разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване на енергийния обект на производител към съответната мрежа от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, както и разходите за развитие, включително реконструкция и модернизация, на електрическите мрежи във връзка с присъединяването, са за сметка на собственика на съответната мрежа. Съгласно чл. 109, ал. 1, т. 1 ЗЕ операторът на електропреносната мрежа е длъжен да осигурява сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система, поради което извършването на реконструкция и разширение на мрежата не може да бъде предпоставка за прекратяване на процедура за присъединяване на ФЕЦ по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. При тези данни по делото административният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, като е преценил процесното решение на КЕВР за законосъобразно и е отхвърлил жалбата на ЕР Север. По изложените съображения съдебното решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора исканията на ответника за присъждане на направените в производството разноски е основателно. Касаторът следва да заплати на КЕВР сума в размер на 100 лв., определени, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Трето отделение