Решение № 13958 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16017/2009 г.

Решение № 13958 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16017/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК . Образувано е по касационни жалби на началник на Митница Свиленград и Директор на Агенция "Митници", чрез процесуалните си представители юрк. В. Стамова и юрк. Т. Симеонова, против Решение № 1408 от 3.11.2009 г. на Пловдивски административен съд, постановено по адм. д. № 1474 по описа за 2008 г., с което по жалба на "ГЕТ" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Свиленград, е отменено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 15 от 28.05.2008 г. на началника на Митница Свиленград, потвърдено с Решение № 1-4414-0233/27.06.2008 г. на директора на РМД Пловдив. В касационните жалби се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 229, ал. 6 от Закона за митниците и необоснованост относно извода за незаконосъобразност на процесния митнически акт. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против постановлението. Ответникът по касационната жалба - "ГЕТ" ЕООД не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна ТД на НАП Пловдив не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира че жалбите са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество. По делото няма спор по фактите. Установено е, че на 17.02.2005 г., на територията на страната с товарен автомобил, рег. № X 3161 АМ е била въведена стока с получател "А. И. С." ЕООД, гр. Пловдив, за която на МП "Капитан Андреево" са били извършени митнически формалности по поставянето й под режим транзит. Представен е ЕАД-Т, който е регистриран под № 3103/Т-28750 от 17.02.2005 г. Представени са товарни списъци № 1, № 2, № 3. Определено е получаващо митническо учреждение - Митница Пловдив и срок за представяне на стоката - 19.02.2005 г. Оформените формуляри на ЕАД - Т, ведно с товарните списъци, СMR - 2 бр. от 17.02.2005 г., три броя фактури и EUR 1 № C 0041718/17.02.2005 г. предназначени за получаващото митническо учреждение са били предоставени на отговорното лице за режима. В хода на извършена последваща проверка в Митница Свиленград е констатирано, че върху товарен списък № 1 и товарен списък № 2 и товарен списък № 3 към екземпляра на ЕАД № 3103/Т-28750/17.02.2005 г., както и върху фактурите към него са извършени корекции, въз основа на които на основание чл. 199, ал. 1, т. 5, във връзка с ал. 3, т. 3 от ЗМ, е прието, че за процесните стоки е възникнало вносно митническо задължение на 18.02.2005 г. в размер - мито на стойност 9909 лева и ДДС на стойност 13 678 лева. За да отмени обжалвания акт съдът е приел, че с влязло в сила Наказателно постановление № 492/05/20.01.2006 г. на началника на Митница Пловдив, издадено срещу "А. И. С." ЕООД, получател по процесния ЕАД № 3103/Т-28750/12.02.2005 г. е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на избегнатите публични държавни вземания за процесните стоки, описани по-горе, предмет на обжалваното пред първоинстанционния съд ППСДВ, и е постановено отнемане в полза на държавата на същите, чрез заплащане на тяхната равностойност. При така установеното съдът е приел, че са налице условията за прилагане на разпоредбата на чл. 229, ал. 6 от ЗМ, поради което митни сборове и други публични държавни вземания за процесните стоки не се дължат от жалбоподателя. Решението е неправилно. Неправилно е тълкувана и приложена разпоредбата на чл. 229, ал. 6 от ЗМ. Съгласно посочената разпоредба, в случаите, когато стоките - предмет на митническо нарушение, не се отнемат в полза на държавата, включително при присъждане на тяхната равностойност, митните сборове и другите публични държавни вземания за тях се дължат на общо основание. Разпоредбата има предвид един случай, при който публичните държавни вземания не се дължат и това е случаят, при който стоките обективно се отнемат в полза на държавата. Основателен е касационният довод, че само в този случай, при последващо разпореждане с тези стоки, държавата получава както равностойността им така и размера на дължимите митни сборове. Извод за това може да се направи от разпоредбата на чл. 829 от ППЗМ, съгласно ал. 1 на която отнемането на стоки в полза на държавата съгласно чл. 212, ал. 1, т. 3 и 4 от закона не променя митническия статут на тези стоки. Алинея 3-та на текста разглежда хипотеза на продажба на такива стоки с включени в продажната цена дължими митни сборове. Това оправдава различното третиране на две от хипотезите на чл. 229, ал. 6 ЗМ: на ефективно отнемане в полза на държавата на стоките и на присъждане на равностойността им, като в последния случай митните сборове върху тези стоки остават несъбрани. Първоинстанционният съд е отменил процесния пред него митнически акт само въз основа на обратно тълкуване на посочената разпоредба, подкрепено с изоставена практика на ВАС, според която, в случаите на присъждане на равностойността на стоките, митните сборове и другите публични държавни вземания за тях не се дължат. В този смисъл е и решение на ВАС, постановено по адм. д. № 16023/09 г. Предвид липсата на мотиви по същество относно законосъобразността на акта, решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски Административен съд. Предвид изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,