Решение № 1204 от 29.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11143/2020 г.

Решение № 1204 от 29.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11143/2020 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) - Перник, чрез пълномощника му адв. Пенчев, против решение № 334 от 24.08.2020 г., постановено по адм. дело № 150/2020 г. на Административен съд - Перник, с което са отменени негови заповеди № РД-15-00-03 от 19.11.2019 г., с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на Е. Кирилова - "инспектор" в дирекция "Обществено здраве", отдел "Държавен здравен контрол" при РЗИ - Перник и заповед № РД-15-04-11 от 19.11.2019 г. с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 89, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 23 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Георгиева, преупълномощена от адв. Пенчев. Иска се отмяна на съдебното решение и вместо него бъде постановено друго, с което се отхвърли жалбата против заповедите на директора на РЗИ - Перник. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Представен е списък по чл. 80 от Граждански процесуален кодекс (ГПК). При отхвърляне на касационната жалба се прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар на ответната по касация страна Ответникът - Е. Кирилова, чрез пълномощника си адв. Г. Бонев, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения са развити в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, Сочи, че съдебното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли жалбата против оспорените индивидуални административни актове. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Перник са цитираните заповеди на директора на РЗИ - Перник, с които е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на Е. Кирилова - "инспектор" в дирекция "Обществено здраве", отдел "Държавен здравен контрол" при РЗИ - Перник и е прекратено служебното й правоотношение. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства и след като подробно ги е обсъдил е установил вярно и точно фактите по делото, като по фактическите му установявания не се спори. Съдът е приел за установено, че дисциплинарното производството е образувано въз основа на данните от цитираните в решението докладни записки от директора на дирекция "Обществено здраве" до директора на РЗИ, съдържащи сведения за извършени нарушения от страна на държавната служителка Е. Кирилова, изразяващи се в системно неспазване на работното време през месец септември 2019 г., както и неспазване на задължението за създаване на ежедневен архив на новосъздадените документи през работния ден. Приложена е справка от системата за контрол на достъпа и отчитане на работното време в РЗИ, от които се установява нарушението, като служителката се е намирала извън сградата на РЗИ, без да са й възлагани служебни задачи, при осемчасов работен ден, съответно 40 часа седмично. Директорът на РЗИ е издал заповед № 01-201 от 16.10.2019 г. на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДСл за дисциплинарна проверка от Дисциплинарния съвет, който не се спори, че е надлежно конституиран. Дисциплинарният съвет е насрочил първото си заседание за 17.10.2019 г., като преди провеждането му е изискал обяснения от дисциплинарно привлечената служителка, която е поканена за изслушване. Поканени са и посочените служители на РЗИ. В обясненията си служителката е признала, че причина за закъсненията от обедна почивка е обстоятелството, че си търси работа и е необходимо да се явява на интервюта, които понякога не са приключвали навреме. Обяснила е, че поради даване на дежурства не винаги е успявала да ползва обедната си почивка, поради което е излизала по друго време. По отношението неявяването на работа на 18.09.2019 г. е посочила, че е подала заявление за отпуск за таза дата, което е било разписано от прекия й ръководител, но не е установила, че отпуск не й е разрешен. На първото заседание на дисциплинарния съвет служителката е изслушана. Изслушани са и поканените служители, които са потвърдили обстоятелството, че Е. Кирилова системно нарушава работното време, с което затруднява и работата на основалите служители. За заседанието на 17.10.2019 г. е съставен протокол. На следващия ден, с писмо служителката отново е поканена да даде обяснения за конкретния период, цитиран в писмото, като към същото е приложена и справка от системата за контрол на достъпа. Служителката е потвърдила писмено вече дадените обяснения. На 18.10.2019 е проведено второ заседание на дисциплинарния съвет, на което са приети писмените обяснения, съответно е съставен протокол. На 25.10.2019 г. служителката отново е поканена да даде обяснения като в поканата са подробно посочени времевите интервали и датите на които са констатирани отсъствията за периода от 1.09.2019 г. до 30.09.2019 г. Поканата е надлежно връчена. Със заповед на директора на РЗИ от 29.10.2019 г. е продължен срока за работа на дисциплинарния съвет, както и е включен резервния член поради болничен отпуск на един от титулярите. Следващото заседание на съвета е насрочено за 30.10.2019 г. Служителката е допълнила обясненията си, приети са като доказателства справки от системата за контрол на достъпа, установяващи с точност до секунда влизането и излизането от сградата на жалбоподателката, установени са обстоятелствата относно подаването на молба за отпуск за 18.09.2019 г., който е съгласуван от директора на дирекция "Обществено здраве", но не е разрешен от директора на РЗИ. В съставения протокол са отразени действията на дисциплинарния съвет, обсъжданията и взетото решение, съгласно което са налице предпоставките за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 23 от ЗДСл. Дисциплинарният съвет е предложил на дисциплинарно наказващия орган да наложи най-тежкото наказание на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Установено е, че служителката е ползвала отпуск поради общо заболяване в периода от 1.11.2019 г. до 14.11.2019 г. С писмо от 15.11.2019 г. същата е поканена от дисциплинарно наказващия орган да даде обяснения в тридневен срок и да се яви на изслушване на същата дата. Видно от протокол от 15.11.2019 г. изслушването е проведено от директора на РЗИ - Перник, в присъствието на посочените две служителки. Представени са и писмени обяснения от служителката в дадения й тридневен срок. На основание проведеното дисциплинарно производство и материалите от преписката, директорът на РЗИ - Перник е издал заповед, с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 23 от ЗДСл е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" на служителката и заповед, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, е прекратил служебното й правоотношение за заеманата длъжност на "инспектор" в дирекция "Обществено здраве", отдел "Държавен здравен контрол", считано от 20.11.2019 г. В рамките на съдебното дирене, съдът е събрал писмени и гласни доказателства. Установил е от Правилника за вътрешния ред на РЗИ - Перник, утвърден със заповед на директора на РЗИ, както и от издадената в изпълнение на изискванията на Правилника заповед за регламентиране на работното време на директора на РЗИ от 12.02.2019 г., че работното време е с начало 8. 30 часа и край в 17. 00 часа, обедната почивка е половин час - от 12. 30 до 13. 00 часа, регламентирани са две физиологични почивки. Съдът е установил че е налице организация на режима на работа и дежурства на служители, с цел осигуряване на непрекъсваем режим на работа и регламентацията на отчитането на работното време. Не се спори, че служителката е била дежурна на 2, 12 и 27.09.2019 г. От показанията на свидетелите съдът е установил, че същите подкрепят установеното от фактическа страна в рамките на дисциплинарното производство и възприетата от дисциплинарно наказващия орган фактическа обстановка относно извършването на нарушенията на работното време. Показанията са непротиворечиви, ясни, конкретни, поради което съдът е дал вяра на свидетелите. Първоинстанционният съд е установил от ЕР на ТЕЛК, че Е. Кирилова е с призната 75 % трайно намалена работоспособност, поради първична коксартроза, двустранна, със срок на неработоспособността до 1.05.2022 г. В ЕР на ТЕЛК са вписани противопоказания за труд - системно динамично и статично натоварване на долните крайници, гръбначния стълб, неблагоприятна работна поза и климат. Изрично е посочено в решението, че служителката може да упражнява досега заеманата длъжност. С оглед така установеното от фактическа страна от правна страна съдът е приел, че оспорените заповеди са издадени от компетентен административен орган, съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗДСл, във вр. с чл. 9, ал. 6 от УП на РЗИ - директорът на РЗИ е орган по назначаването, съответно дисциплинарно наказващ орган и компетентен съгласно чл. 108 от ЗДСл да прекрати служебното правоотношение. При издаването на заповедите са спазени изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл. 97, ал. 1 и чл. 108 от ЗДСл. Дисциплинарното наказание е наложено с подробно мотивирана писмена заповед, като в нея детайлно е описано извършеното нарушение, датата и мястото на извършването, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени, както и сроковете и пред кой съд може да бъде обжалвана заповедта. В тази връзка съдът правилно е отхвърлил възражението за липса на описание на нарушението, тъй като видно от оспорената заповед ясно са отразени всички обстоятелства, които съставляват елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение. Съдът правилно е приел, че деянията са квалифицирани точно, съответно заповедите съдържат изискуемите реквизити. Решаващият съд също така е приел, че при налагане на дисциплинарното наказание е спазена и предвидената в закона процедура, като са изпълнени всички процесуални изисквания, гарантиращи законосъобразното й провеждане. Преди налагане на наказанието, на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДСл, е взето становището на назначения Дисциплинарен съвет, който е надлежно формиран, образувал е дисциплинарно дело, провел е заседания, на което са обсъдени относимите доказателства и е формирано решение по чл. 96, ал. 3 от ЗДСл за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", при изискуемото мнозинство. Становището на дисциплинарния съвет, ведно с всички доказателства са докладвани на дисциплинарно наказващия орган, в предвидения седемдневен срок. Изпълнено е изискването на чл. 93 от ЗДСл за изслушване на държавния служител от дисциплинарно наказващия орган, както и му е дадена възможност да представи писмени обяснения, за което са му изпратени нарочни писма - покани. Въз основа на анализ на всички събрани по преписката доказателства и в съответствие със становището на Дисциплинарния съвет, директорът на РЗИ - Перник е издал оспорената заповед. Служителят е представил писмени обяснения, по смисъла на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, които обаче не съдържат данни, оспорващи фактическите констатации относно нарушенията на служебната дисциплина, не са опровергани събраните доказателства, които ги установяват. Наказанието е наложено и в сроковете по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Съдът е посочил, че правилно е ангажираната дисциплинарна отговорност, но независимо от това е налице нарушение на административно производствените правила при издаване на оспорените заповеди, тъй като дисциплинарно наказващия орган не е спазил изискванията за предварителна закрила при дисциплинарно уволнение, предвидена в нормата на чл. 333, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ), съгласно която преди да уволни работник или служител, който е трудоустроен, органът следва да поиска разрешение от Инспекцията по труда за всеки отделен случай. Закрилата на този текст е приложима и при служебните правоотношения, като съдът се е позовал на решение от 9.03.2017 г. по дело С-406/15 на Съда на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално запитване отправено от ВАС. Същото касае закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, но мотивите на решението са относими и към настоящия случай. Съдът е приел, че жалбоподателката е лице с увреждане, боледува от трайно заболяване, за което е издадено ЕР на ТЕЛК и е "трудоустроена" по смисъла на чл. 1 от Наредбата за трудоустрояване и чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ, тъй като й е призната трайно намалена работоспособност над 50 %, а именно 75 % и са дадени предписания от здравните органи за противопоказани на заболяването условия на труд - системно динамично и статично натоварване на долните крайници, гръбначния стълб, неблагоприятна работна поза и климат. По тази причина същата следва да се ползва от закрилата по чл. 333 от КТ, съответно директорът на РЗИ е следвало да поиска разрешение от Инспекцията по труда. Като не е сторил това е нарушил императивна правна норма, осигуряваща предварителна закрила, съответно е постановил заповедите при съществено нарушение на административно производствените правила, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на оспорените индивидуални административни актове. По тези съображения съдът е постановил обжалвания понастоящем резултат. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но материално незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Обосновани, с оглед вярно установените факти, съответни на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и съответни на приложимия материален закон са изводите на съда за издаването на оспорените заповеди от компетентен орган, в качеството му на орган по назначаването и дисциплинарно наказващ орган. Правилно съдът е приел, че заповедите отговарят на изискванията на 97, ал. 1 и чл. 108, ал. 1 ЗДСл за форма, както и че дисциплинарното производство е проведено без да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. След като подробно е проследил проведеното дисциплинарно производство съдът обосновано с оглед доказателствата е приел, че процедурата по търсене на дисциплинарната отговорност и налагане на дисциплинарното наказание е спазена, в това число са спазени и сроковете по чл. 94 от ЗДСл. Не са налице нарушения и на правото на участие и защита в производството - жалбоподателката е своевременно уведомявана за събраните доказателства и заседанията на дисциплинарния съвет, участвала е в същите, дала е писмени обяснения, изслушана е преди налагане на наказанието от дисциплинарно наказващия орган. Заповедите са съобразени с доказателствата, от които непротиворечиво е установено извършването на дисциплинарното нарушение - системно неспазване на работното време. Същите са подробно мотивирани, посочени са изчерпателно фактическите и правни основания за издаването им, като съдът е изложил убедителни мотиви, които се споделят и от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Правилно съдът е приел, че по отношение ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителката административният орган правилно е приложил материалния закон. Установени са допуснатите нарушения на служебната дисциплина като са посочени конкретните служебни задължения, които не са изпълнени, нарушението правилно е квалифицирано и правилно е определено дисциплинарното наказание. Правилно и в съответствие със ЗДСл, решаващият съд е приел, че са налице материалноправните основания за уволнение на служителката. Извън точно установеното по отношение дължимата дисциплинарна отговорност, което напълно се споделя от настоящия състав, следва да бъдат споделени и принципните съображения на съда относно необходимостта от приложение на закрилата по чл. 333 от КТ относно работещите по служебно правоотношение и изискването за равно третиране и забраната за дискриминация в областта на заетостта и упражняване правото на труд, установени с разпоредбите на ЗЗДискр. и Директива 2000/788 ЕО, и задължението на съда да съобрази Решение от 9 март 2017 г. по дело С-406/15, Милкова, ECLI: EU: C: 2017: 198 на СЕС. Подробно развитите принципни мотиви са правилни и се споделят от настоящата инстанция и не следва да се преповтарят. Възраженията в касационната жалба, че неправилно съдът е приел, приложимост на закрилата по чл. 333, ал. 1 от КТ е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Трайно установената практика на ВАС приема, че преди прекратяване на служебното правоотношение органът по назначаването следва да проведе процедурата, предвидена в нормативната уредба и да получи предварително разрешение от Инспекцията по труда за прекратяване на служебното правоотношение, в хипотезите на чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. В този смисъл са насоките, дадени в цитираното решение на СЕС, постановено по преюдициално запитване, отправено по адм. дело № 12369/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Правилно съдът е приел, че механизмите за защита на лицата с увреждания следва да функционират спрямо всички тези лица по еднакъв начин, а наличието на разлика в третирането следва да се обосновава от обективни причини или допустима от закона цел, а не от вида на правоотношението, по което лицата с увреждания полагат труд срещу възнаграждение. Разликата в правоотношението не би могъл да се възприеме като такава обективна причина или законно преследвана цел. С оглед конкретните данни по делото обаче, съдът неправилно е приел, че е налице нарушение на процесуалните правила, тъй като дисциплинарно наказващият орган не е изискал предварително разрешение от Инспекцията по труда за уволнение на трудоустроен служител, какъвто съдът е приел, че е Е. Кирилова, съответно че е налице нарушение и на материалния закон - императивната норма на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ за предварителна закрила. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд за приложение в конкретният случай на разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и възраженията в този смисъл в касационната жалба са основателни. От приложеното по делото ЕР на ТЕЛК се установява, че действително служителката е с призната намалена работоспособност, но в решението липсват препоръки (предписания) на компетентния медицински орган за трудоустрояване. Напротив, в решението изрично е посочено, че освидетелстваното лице може да изпълнява заеманата от нея длъжност. Липсват данни цитираното решение на ТЕЛК да е оспорено, липсват данни за наличие на спор между осигурителя и служителката относно необходимостта от трудоустрояване. ЕР на ТЕЛК не е оспорено и се е стабилизирало, като поради липса на предписание за трудоустрояване, в което да е посочено конкретно работно място или длъжност от списъка на работните места и длъжности за трудоустрояване не са провеждани процедурите по чл. 85 от ЗДСл, във вр. с Наредбата за трудоустрояване поради липса на задължителното условие възложената работа да е неподходяща за служителя, съобразно неговото заболяване и дадените от здравния орган предписания. В противоречие с данните по делото и нормативната уредба, първоинстанционният съд е приел, че обстоятелството, че жалбоподателката е лице с увреждане, боледува от трайно заболяване, за което е издадено ЕР на ТЕЛК и това че е с трайно намалена работоспособност над 50 %, а именно 75 % я прави трудоустроена по смисъла на чл. 1 от Наредбата за трудоустрояване и чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ. Посочените обстоятелства не са достатъчни за да се приеме, че лицето е трудоустроено. Необходимо е изрично дадено предписание от компетентния здравен орган за трудоустрояване, при което да се спазват дадените указания за противопоказен труд. В случая такова липсва, служителят е в състояние да изпълнява възложената й работа, няма качеството на трудоустроено лице и няма основание да ползва закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ. Тъй като заболяването не е и от характера на посочените в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ (Наредбата), служителката не може да се ползва от закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, съответно не е налице нарушение на административно производствените правила, допуснато от административния орган, посредством това, че не е поискано предварително разрешение от Инспекцията по труда за уволнението на жалбоподателката. В този смисъл изводите на съда са необосновани и несъобразени с материалния закон. Решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество след отмяната на съдебното решение като отхвърли жалбата против оспорените заповеди на директора на РЗИ - Перник, тъй като същите не страдат от пороци по чл. 146 от АПК. С оглед изхода на делото е основателна своевременно заявената претенция на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Същите възлизат общо на 1510 лева, от които 70 лева заплатени за държавна такса за касационното производство, видно от вносна бележка и 1440 лева заплатена сума за адвокатски хонорар за един адвокат за двете съдебни инстанции, действително внесена сума с ДДС, видно от договор за правна помощ и банково извлечение (стр. 271-273 от делото). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение