Решение № 8062 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9278/2017 г.

Решение № 8062 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9278/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. Н. Х., гражданин на Афганистан, чрез адв. Г. В., против решение № 4976/24.07.2017 г., постановено по адм. дело № 11318/2016 г. по описа на Административен съд - С. град (АССГ). Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, З. Н. Х., не се явява и не изпраща представител. Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), редовно призован, се представлява от юриск. И. М., която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на обжалвания с нея съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на З. Н. Х., гражданин на Афганистан, против решение № 9081/03.10.2016 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на чужденеца е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити по чл. 59 от АПК и в съответствие с административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че изложените от жалбоподателя причини за напускане на страната му по произход не съставляват материалноправно основание за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Установил е, че от изявленията на жалбоподателя, дадени в хода на проведеното интервю, е видно, че същият не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение и не е имал каквито и да било проблеми от този характер в държавата си по произход. Съдът е приел, че причината, поради която оспорващият е напуснал Aфганистан е, че не е могъл да си намери работа по специалността, като целта му е била да достигне и да се устрои със семейството си в Италия. Според АССГ З. Н. Х. е напуснал Афганистан по чисто икономически причини, т. е. чужденецът е икономически емигрант, напуснал държавата си на произход основно по финансови причини. Съдът е приел, че спрямо жалбоподателя не се установят и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като чужденецът не е бил принуден да напусне държавата си по произход, поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. От служебно известната на съда информация по други аналогични дела относно обстановката в Афганистан, съдът е извел извод, че там действително възникват инциденти, които имат определени цели, но те не са в състояние да предизвикат масов ефект. Съдът е приел, че терористичните актове от талибаните са спорадични актове на насилие, и като такива не могат да се приемат като наличие на въоръжен конфликт. Съдът не е констатирал нивото на безогледно насилие в Афганистан да е изключително,, за да са налице предпоставки на чужденеца да бъде предоставен хуманитарен статут. По горните съображения АССГ е заключил, че жалбоподателят не може да се ползва и от субсидиарната защитата по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Изнесените от З. Н. Х. причини да напусне страната си на произход - липса на работа по специалността и невъзможност за спокойно предвижване, не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в Афганистан. В настоящия случай от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че търсещият закрила е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии поради своята етническа и/ или религиозна принадлежност. Жалбоподателят не твърди за осъществено спрямо него преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не се установява в страната му по произход жалбоподателят да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. При установената по делото фактическа обстановка правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване и на молбата на З. Н. Х. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От бежанската история на касатора не се установява същият да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. На база тези данни, както и на база служебно известни на първоинстанционния съд актуални справки за ситуацията в страната на произход на З. Н. Х. към 2017 г., съдът обосновано е приел, че в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15 буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Кандидатът не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Жалбоподателят изрично е заявил, че не е имал проблеми с властите в Афганистан и не са отправяни тежки лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Обосновано съдът е приел, че актове на насилие от страна на талибаните са спорадични, като за жалбоподателя съществува възможност да се засели в по-безопасни райони, а изнесените от него причини за напускането на страната му на произход - не представляват основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство справка МД-290/05.04.2018 г. за актуалната обществено-политическа обстановка в Афганистан към месец април 2018 г., която, предвид спецификата на производството по ЗУБ настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставена субсидиарна закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от тази справка, конфликтът в Афганистан е от затворен тип, определен като конфликт с нисък интензитет - актовете на насилие са спорадични и в отделни провинции има случайни инциденти. Има цели райони, които са относително по-малко засегнати от насилие, предизвикано от конфликти, което позволява вътрешно разселване. В края на месец март 2018 г. има повече от 8 600 афганистанци, които са се завърнали в родната си страна, а над 43 000 завърнали се и разселени лица са получили някаква форма на хуманитарна помощ. Годишният доклад за 2017 г., публикуван на 15 февруари 2018 г. от Мисията за подпомагане на ООН в Афганистан и Службата на ООН по правата на човека подчертава голям брой жертви, причинени от самоубийствени атентати и други атаки, но също така и намаляване на жертвите с 9 процента в сравнение с 2016 г., като се подчертава и 23-процентното намаляване на цивилните жертви, приписвани на проправителствените сили. По отношение на сигурността - през месец февруари 2018 г. продължават операциите за прочистване на терористи в някои провинции. В конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на чужденеца. Макар да се наблюдава активност на екстремисти и отделни насилствени актове, обосновано първоинстанционният съд е приел, че не се установява спрямо него да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Афганистан той би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, тъй като в страната по произход на чужденеца има възможност за вътрешно разселване, което само по себе си е основание за отказ на хуманитарен статут. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - С. град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение