Решение № 71 от 21.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1918/2019 г.

Решение № 71 от 21.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1918/2019 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по е касационната жалба на "Обединена българска банка"АД (ОББ) срещу Решение № 913 от 18.04.2019 г. по т. д. № 745/2019 г. на Софийския апелативен съд. С него е потвърдено Решение № 20 от 16.04.2018 г. по т. д. № 1/2018 г. и постановено по реда на чл. 247 ГПК Решение № 166 от 17.12.2018 г. по същото дело на Видинския окръжен съд в обжалваната му от ОББ част с която е прието, че банката няма качеството на кредитор по търговска сделка. С обжалваното пред ВКС решение САС е оставил без разглеждане жалбата на ОББ срещу основното решение на Видинския окръжен съд в частта с която е определена началната дата на неплатежоспособност на "Видин Ойл"ЕООД (н). В касационната жалба се твърди, че Решение № 913 от 18.04.2019 г. на Софийския апелативен съд е незаконосъобразно – постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. В нарушение на материалния закон с решението по спора САС е възприел тезата, застъпена и от първоинстанционния съд, че вземането на кредитора ОББ не произтича от търговска сделка. Процесуално незаконосъобразно е становището на САС, че липсата на материалноправна легитимация на кредитор на ищеца по делото води до недопустимост на въззивната му жалба, което становище е обусловило оставянето и без разглеждане. Заявеният петитум е за касиране на въззивния акт и произнасяне по съществото на спора, като бъде определена начална дата на неплатежоспособността на ответника 25.06.2017 г. Ответниците по касация "Ложистик Транспорт"ЕООД и "Видин Ойл"ЕООД (н) не изразяват становище. Касационен контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Като взе предвид доводите по жалбата и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК извърши проверка на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т. о. приема следното: Жалбата е основателна. Производството по несъстоятелност е инициирано от "Обединена българска банка"АД в качеството на кредитор по търговска сделка – договор за банков кредит сключен с трети на настоящия спор лица. Кредитно задължените лица "ОСТ Трейдинг"ЕООД, "Симирамида-04"ЕООД, О. Т. И., С. Т. И., К. Г. К. и Т. К. К. са прехвърлили паричното си задължение към ОББ на ответника по делото "Видин Ойл"ЕООД (н). Прехвърлянето на задължението е обективирано в нотариални актове № 689, 690 и 691 от 10.11.2017 г. за продажба на недвижими имоти по силата на които посочените по-горе лица са продали на "Видин Ойл"ЕООД свои имоти срещу задължението на купувача да погаси техните кредитни задължения към ОББ (при посочен конкретен размер като цена по сделката), които кредитни задължения са обезпечени с договорна ипотека върху продаваемия имот учредена от кредитополучателите в полза на ОББ. По реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ към производството по несъстоятелност се е присъединил "Ложистик Транспорт"ЕООД в качеството му на кредитор-цесионер по търговска сделка - сключен на 27.11.2017 г. договор по чл. 99 ЗЗД с цеденти "ОСТ Трейдинг"ЕООД "Симирамида-04"ЕООД, О. Т. И., С. Т. И., К. Г. К. и Т. К. К. Предмет на договора са вземания на цедентите към "Видин Ойл"ЕООД, произтичащи от цената по сделките за продажба на недвижими имоти, материализирани в посочените по-горе нотариални актове № 689, 690 и 691 от 10.11.2017 г. Първоинстанционният съд е събрал доказателства относно имуществото и задълженията на длъжника и въз основа на тях и по молбата на присъединения кредитор "Ложистик Транспорт"ЕООД е приел, че дружеството "Видин Ойл"ЕООД е неплатежоспособно, като е свързал началната дата 26.11.2017 г. с изтичането на срока за плащане на цената по договорите за продажба на недвижими имоти. Счел е, че ОББ има качеството на кредитор на "Видин Ойл"ЕООД, но доколкото сделката от която е произтекло това му качеството не е търговска, то молбата му по чл. 625 ТЗ е неоснователна. Отхвърлянето и е предмет на постановеното по реда на чл. 247 ГПК Решение № 166 от 17.12.2018 г. на ВдОС. Поради това, че ОББ няма качеството на кредитор, не е била възприета и тезата му, че началната дата на неплатежоспособност на "Видин Ойл"ЕООД е по-ранна, а именно 24.06.2017 г. - датата на падежа на задълженията по кредитите, които са били обезпечени с ипотека върху имотите, които дружеството е придобило и се е задължило да плати цената в полза на ОББ. Софийски апелативен съд е бил сезиран с въззивната жалба на ОББ срещу основното решение в частта с която е била определена началната дата на неплатежоспособност и срещу решението по чл. 247 ГПК с което молбата му по чл. 625 ТЗ е отхвърлена. В частта с която е открито производство по несъстоятелност на "Видин Ойл"ООД (н), решението на Видинския окръжен съд е влязло в сила като необжалвано. С решението си съставът на САС е приел, че вземането на ОББ срещу "Видин Ойл"ООД не произтича от търговска сделка, поради което е потвърдил решението по чл. 247 ГПК на ВдОС. Оставил е без разглеждане жалбата на ОББ в частта досежно началната дата, мотивирайки се с това, че същият няма качеството на кредитор с вземане, произтичащо от търговска сделка, поради което жалбата му е недопустима. Становището на настоящия съдебен състав по основателността на жалбата произтича от следното: "Обединена българска банка"АД безспорно има качеството на търговец. В производството по чл. 625 ТЗ активната легитимация на иницииращият производството търговец се определя от две кумулативни предпоставки: да има качеството на кредитор на ответника-длъжник и вземането му да произтича от търговска сделка. Наличието на тези две предпоставки е предмет на посочване в обстоятелствената част на исковата молба. Те могат да бъдат оспорени и в рамките на производството да се установи, че молителят/ищец няма качеството на кредитор или, че има такова качество, но вземането му не произтича от търговска сделка. Това, обаче не би довело до недопустимост на молбата по чл. 625 ТЗ, а до нейната неоснователност, доколкото се касае за установяване на материалноправна легитимация в спорно производство. В същото спорно производство се установява състоянието на неплатежоспособност и началната и дата. В този случай съдът се произнася с решение, както правилно е процедирал ПдОС. При депозирана въззивна жалба срещу правилността на първоинстанционното решение (спор относно началната дата на неплатежоспособност, която съдът е обвързал с характеристиката на сделката като търговска), въззивният съд след проверка на изводите обусловили резултата от първоинстанционния акт, дължи произнасяне с решение (като мотиви и диспозитив) по спора. Обсъждането в мотивите на характера на сделката и преценката, че тя е или не е търговска и коя е началната дата на неплатежоспособност, би следвало да има за последица постановяването на диспозитив с който се потвърждава или отменя първоинстанционния акт. В случая, съставът на САС в мотивите е и обсъдил съществото на спора, приел е, че сделката не е търговска и поради това с диспозитива е потвърдил решението на ПдОС постановено по реда на чл. 427 ТЗ, т. е. произнесъл се е с акт имащ характер на решение и такова процедиране е правилно. Със същите мотиви, обаче, (характеристика на сделката от която произтича вземането на ОББ като нетърговска) е свързал диспозитив с който е оставил въззивната жалба на кредитора в частта за началната дата на неплатежоспособност без разглеждане, т. е. произнесъл се е с акт, имащ характеристиката на определение по въпрос по същество по който дължи произнасяне с решение. Такова смесване от състава на САС на материалноправни и процесуалноправни предпоставки, както и характеристиките на акта с който се произнася е очевидно неправилно. Неправилна е и преценката му, че релевантни за определяне на началната дата (състоянието на неплатежоспособност е безспорно) са само вземанията по търговски сделки. Съгласно чл. 608, ал. 1 ТЗ състоянието на неплатежоспособност се определя от наличието и на други задължения. Изрично следва да се отбележи, че съгласно т. 1 на чл. 608, ал. 1 ТЗ, хипотезите, касаещи търговските сделки са алтернативни – породени от търговска сделка или отнасящи се до търговска сделка. В случая, дори да се приеме, че вземането на ОББ не произтича от пряка търговска сделка, сключена с длъжника, то това не освобождава съда от задължението да обсъди алтернативната хипотеза, дали поетото задължение на длъжника да погаси вземане на ОББ по банков кредит към трети лица не съставлява такова, отнасящо се до търговска сделка, доколкото изброяването в т. 1 не е изчерпателно, а примерно. Както бе посочено по-горе, искането на касатора е ВКС да се произнесе по съществото на спора относно началната дата на неплатежоспособност. При условия, че качеството му на кредитор е отречено от САС с акт, имащ характеристиката на определение, няма процесуална възможност с решението си ВКС да замести липсата на произнасяне по същество от страна на въззивния съд по тази част от спора, която е обуславяща и спрямо произнасянето в потвърдителната част на решението. Поради това, решението ще следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия по чл. 268 ГПК. При новото разглеждане и на основание чл. 294, ал. 2 ГПК въззивният съд ще следва да се произнесе и по разноските. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.