Решение № 4066 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 56/2019 г.

Решение № 4066 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 56/2019 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба на В. Д., подадена чрез адв. Дурова-Каракашева против решение № 6997/26.11.2018 г., постановено по адм. дело № 5195/2018 г. по описа на Административен съд С.-град, с което искът на лицето, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ е отхвърлен и Димитрова е осъдена да заплати разноски в полза на ответника, представляващи адвокатско възнаграждение. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на производствените правила и е необосновано. Излага, че в хода на НАХД не е било необходимо представянето на договор за правна защита и съдействие във връзка с процесуално представителство пред Софийски районен съд /СРС/, тъй като в производствата по ЗАНН, каквото е било развилото се пред СРС производство, не се присъждат разноски и представянето им би било безпредметно. Намира, че с представянето на договора за правна защита и съдействие с исковата молба по реда на ЗОДОВ, а впоследствие и на квитанция, се доказва по безспорен начин претърпените имуществени вреди от Димитрова, представляващи адвокатско възнаграждение, заплатено за процесуално представителство и защита пред СРС по повод жалба срещу наказателно постановление. Атакува решението и в частта на разноски присъдени в полза на ответника, като се позовава на специалната норма на чл. 10 от ЗОДОВ. Иска да се отмени решението и да се присъдят направените разноски. Ответникът - Областна дирекция по безопасност на храните, представлявано от адв. Беев в отрито съдебно заседание изразява становище неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспореното съдебно решение. Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура излага становище за основателност на жалбата и неправилност на обжалваното решение. Намира, че са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита извода на съда за неправилен, тъй като представеният договор за правна помощ, а в последствие и квитанция за плащане са приети по делото като валидни доказателства, които не са оспорени от страните в съдебното производство. Позовава се на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на колегиите на ВАС, с което се приема, че изплатените адвокатски възнаграждения в производствата по обжалване и отмяна на наказателни постановления представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил предявения от В. Д. иск срещу Областна дирекция по безопасност на храните за обезщетение за имуществени вреди в размер на 680 лева, като неоснователен и недоказан. Искът на лицето е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение от ищца във връзка с процесуално представителство и защита пред Софийски районен съд, по повод жалба срещу Наказателно постановление № 295/27.09.2013 г. издадено от директора на областна дирекция по безопасност на храните – С. – град. О. фактическа страна, административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Посочено е, че по делото на СРС е представено единствено пълномощно, с което адв. Дурова-Каракашева е упълномощена да представлява ищцата в производството по НАХД № 7163/2017 г. по описа на СРС, без да се посочва договорено ли е възнаграждение и в какъв размер. Решаващият състав е приел, че вредите, които се претендират са в резултат от незаконосъобразно наказателно постановление, поради което е счел, че е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника по смисъла на ЗОДОВ. Съдът е намерил обаче, че представените едва в производството по ЗОДОВ договор и квитанция са съставени единствено за нуждите на производство и не доказват извършването на плащане пред СРС, респективно реално претърпените от ищца имуществени вреди, поради което е отхвърлил исковата претенция. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо и съответно на материалния закон, при произнасяне по същество на спора. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. По категоричен начин е установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - Наказателно постановление № 295/27.09.2013 г., издадено от директора на областна дирекция по безопасност на храните – С. - град, с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От събраните доказателства в хода на развилото се пред СРС производство, обаче не се установява, че В. Д. е претърпяла вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като липсват доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство осъществено от адв. Дурова-Каракашева. В Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на колегиите на ВАС се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Правилно е съобразил административният съд, че в производството пред СРС е представено единствено пълномощно от страна на ищцата, с което упълномощава адв. Дурова-Каракашев, без в него да е посочено, че е дължима насрещна престация от стана на Димитрова. Доказателства за последното са представени едва с исковата молба, а именно договор за правна защита и съдействие във връзка с процесуално представителство пред Софийски районен съд с упоменаване на размер на възнаграждението дължимо на адвоката, като впоследствие е представена и квитанция за плащането в брой. Горните доказателства правилно са възприети за антидатирани или с недостоверна дата, поради което не може да се счетат годно доказателство, удостоверяващо извършено плащане. Същите като частни документи с недостоверна дата, не се ползват с материална доказателствена сила. Предвид което задължението на съда е да ги съобрази с оглед останалите доказателства по делото. При констатациите за непредставяне на доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение, в НАХД развило се пред СРС, е обосновано съждението за недоказаност на плащане на адвокатско възнаграждение от ищца във връзка с процесуално представителство и защита пред Софийски районен съд, по повод жалба срещу Наказателно постановление № 295/27.09.2013 г. издадено от директора на областна дирекция по безопасност на храните – С. – град. П. от страна на касатора на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на колегиите на ВАС не намира приложение в процесния казус, предвид изричното посочване, че изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването на незаконосъобразни наказателни постановления, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, което предполага доказването им по основание и размер още в хода на НАХД. Предвид изложеното настоящата инстанция намира за неизпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което така атакуваното решение в отхвърлителната част е правилно и не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила в тази част. Решението обаче е неправилно в частта, с която Димитрова е осъдена да заплати разноски в размер на 300 лв. представляващи адвокатско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ / тълкувани в тяхната взаимовръзка/ се явяват специални по отношение общата разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, поради което в производство по ЗОДОВ при отхвърляне изцяло на исковата претенция ищецът не дължи на ответника заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Разноски по смисъла на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ не включват единствено разходите за адвокатско възнаграждение, същите се присъждат на нарочно основание по чл. 10, ал. 3, изр. последно от ЗОДОВ в предвидената хипотезав полза на ответника. Предвид на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която В. Д. е осъдена да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ разноски в размер на 300 лв. представляващи адвокатско възнаграждение. При този изход на процеса следва да бъде оставено без уважение искането на жалбоподателката за присъждане на разноски. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение