Решение № 7942 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2689/2015 г.

Решение № 7942 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2689/2015 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационнa жалбa на директора Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" (ОДОП) - гр. П. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 20 от 8.01.2015 г., постановено по адм. дело № 390/2014 г. по описа на Административния съд - П., с което е по жалба на В. А. К. е отменен Ревизионен акт (РА) № 211204688 от 12.09.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - гр. П., потвърден с решение № 24 от 6.01.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" (ОДОП) - гр. П. при ЦУ на НАП. С обжалваното решение Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на жалбоподателя, разноски по делото в размер на 6 930 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са изложени твърдения, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК. По делото не е било спорно, че В. А. К. е действал като управител на "П. Д." ООД в периода от 2007 г. до 2011 г. От събраните доказателства се установява, че ревизираното физическо лице е било недобросъвестно, тъй като е знаело, че дружеството има задължения и въпреки това е участвал във вземането на решения от общото събрание на дружеството за извършване на апорт и замяна на имуществото на дружеството, като тези сделки са безвъзмездни или срещу много ниска стойност. По делото не е спорен и фактът, че от 2012 г. "П. Д." ООД е в невъзможност да изплаща задълженията си. Касаторът иска обжалваното решение да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - В. А. К., чрез адв. А., оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменен РА № 211204688 от 12.09.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 24 от 6.01.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, с който на В. А. К., в качеството му на управител на "П. Д." ООД (с ново наименование "Я. И. 2012" ЕООД) е ангажирана отговорност по чл. 19 ДОПК както следва: за корпоративен данък в размер на 216 027.35 лв. и лихви в размер на 108 947.76 лв.; данък по чл. 194 и чл. 195 ЗКПО в размер на 378.50 лв. и лихви в размер на 176.25 лв.; данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 409 940.84 лв. и лихви в размер на 171 946.41 лв.; вноски за ДОО за наети лица в размер на 5 329.92 лв. и лихви в размер на 3 822.71 лв.; вноски за ЗО за наети лица в размер на 3 047.21 лв. и лихви в размер на 1 158.61 лв.; вноски за фонд ГВРС в размер на 58.04 лв. и лихви в размер на 43.75 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за наети лица в размер на 1 417.03 лв. и лихви в размер на 1 003.93 лв. По делото не е било спорно, че управители на "П. Д." ООД по време на ревизираните периоди са били В. К. и Н. К., който са могли да представляват дружеството заедно и поотделно. Спорът пред първоинстанционния съд е бил дали за ревизираното лице са налице предпоставките на чл. 19, ал. 2 ДОПК, за да бъде ангажирана неговата отговорност като управител на дружеството. За да уважи жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма, но не е доказан вторият елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК, а именно ревизираният недобросъвестно да е извършил плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или т. 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Съдът е приел, че от представените доказателства по делото и заключението на вещото лице по ССЕ не се установява, че задълженото лице е осъществило посочения законов състав по сключените сделки с "Н. Г." ЕООД, "В. Г." ООД и "Ф. Н. М." ООД, тъй като по никоя от сделките К. не е извършил посоченото в нормата разпореждане с имущество на представляваното от него юридическо лице. Органът по приходите не е доказал причинно-следствената връзка между поведението на задълженото лице и несъбраните задължения на дружеството по РА № 210900249 от 21.09.2009 г. и РА № 16251000104 от 29.11.2010 г., тъй като от представените доказателства не се доказва, че поведението на К. е единствената причина за невъзможността да бъдат събрани публичните вземания. Органът по приходите не е посочил и точно от кой момент е настъпила невъзможността, задълженията на юридическото лице да бъдат събрани. Въз основа на изложеното е направен извод, че след като не е доказан фактическият състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК, РА е незаконосъобразен. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички представени доказателства и заключението по ССЕ и въз основа на тях е стигнал до обосновани фактически и законосъобразни правни изводи. С разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци, осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. В нормата са предвидени две хипотези, но по време на ревизионното производство приходният орган е констатирал, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Спорът пред първоинстанционния съд се е свел до това налице кумулативно всички елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ДОПК, а именно: дали в качеството си на управител на "П. Д." ООД по чл. 14, т. 1 и 2 К. недобросъвестно е извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски. По делото не е била спорна първата предпоставка - че В. К. е бил управител на "П. Д." ООД за периода от 1.09.2007 г. до 15.12.2011 г., но през ревизирания период е бил управител и Н. К.. Административния съд правилно е разпределил доказателствената тежест и правилно е приел, че приходният орган следва да установи всички елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК и именно той следва да докаже съществуването им, съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Неоснователен е доводът на касатора, че от събраните по делото доказателства се установява, че К. е бил недобросъвестен, тъй като той е знаел, че дружеството има задължения и въпреки това е участвал във вземането на решения от общото събрание на дружеството за извършване на апорт и замяна на имуществото на дружеството, като тези сделки са безвъзмездни или срещу много ниска стойност. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от представените доказателства се установява, че разпоредителната сделка с "Н. Г." ЕООД е извършена от другия управител - Н. К., а не от ревизираното лице. Този извод е направен въз основа на представения Нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 123, т. втори, рег. № 4190, дело № 294/2011 г. /л. 1108-110/, където за продавач се е подписал Н. К., като не е било спорно, че същия е и съставител по представените фактури за тази сделка. Ревизираното лице не е извършило и останалите разпоредителни сделки с "В. Г." ООД и "Ф. Н. М." ООД. По делото е безспорно установено, че по отношение на тези сделки са взети решения от Общото събрание на "П. Д." ООД. От представените протоколи е видно, че са проведени общи събрания на дружеството, на които са взети решения за апортиране във "В. Г." ООД на 102 6р. недвижими имоти, подробно описани в решенията и е приета оценката на апортната вноска на "П. Д." ООД в капитала на "В. Г." ООД, изготвена по реда на чл. 72 и чл. 73 от Търговския закон (ТЗ), като е определен размерът на паричната оценка на апортната вноска на "П. Д." ООД в капитала на "В. Г." ООД на 1 250 лв. Общото събрание е дало съгласие след внасянето на апорта, "П. Д." ООД да придобие дружествен дял от капитала на "В. Г." ООД, като номиналната стойност на дружествения дял на "П. Д." ООД е определен в размер на 1 250 лв. По отношение на сделките с "Ф. Н. М." ООД също са представени протоколи от проведени общи събрания на съдружниците на "П. Д." ООД, от който е видно, че е решено да се апортират във "Ф. Н. М." ООД 19 броя недвижими имоти. Правилни са изводите на съда, че в случая ревизираното лице не е действало в еднолично качество, а всички решения са взети от колективния орган - общото събрание на съдружниците в "П. Д." ООД, а фактурите по горепосочените сделки са съставени от другия съдружник - Н. К. поради което не е доказана недобросъвестността от страна на ревизираното лице, както и че същото е отчуждило имущество безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. В ревизионното производство не са представени никакви доказателства, от които да може да се установи, че поведението на К. е единствената причина за несъбираемостта на задълженията на юридическото лице. Обратно, самите органи по приходите са счели за неприложима алинея първа на чл. 19 ДОПК. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая, не е установено наличието на причинна връзка, между действията на ревизираното лице и несъбираемостта на установените публични вземания на представляваното от ревизирания дружество. От представените доказателства не може да се приеме, че К. единствен е допринесъл до невъзможността да бъдат събрани публичните вземания, защото от представените Нотариални актове, фактури, данъчни декларации, ГФО и др. е видно, че същите не са съставяни и подписвани от него. Декларацията по чл. 264, ал. 1 ДОПК, с която се декларира, че дружеството няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и ЗОВ, нотариално заверена на 26.01.2011 г., също е подписана от другия управителя. Отговорността на лицето по чл. 19, ал. 2 ДОПК е субсидиарна и възниква от момента, в който се установи, че задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, не могат да бъдат събрани от лицето по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. Административният съд правилно е приел, че органът по приходите не е изложил мотиви в тази насока. Освен това приходната администрация не е посочила точно в кой момент е настъпила невъзможност, задълженията на"П. Д." ООД (с ново наименование "Я. И. 2012" ЕООД) за преки и косвени данъци да бъдат събрани. От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че към 31.12.2009 г. "П. Д." ООД има собствен капитал 3 126 хил. лв., като активите надвишават задълженията на дружеството с 3 126 хил. лв. Към 31.12.2010 г. дружеството има собствен капитал 3 358 хил. лв., като активите надвишават задълженията с 3 358 хил. лв., през 2011 г. задълженията надвишават активите, но приходната администрация, нито е издирила конкретни данни, нито е формирала извод, по отношение на момента, от който е настъпила невъзможност, задълженията на "П. Д." ООД (с ново наименование "Я. И. 2012" ЕООД) да бъдат събрани. Този факт е от особено значение, относно установяване на датата на възникване на евентуалните задължения за ревизираното лице към бюджета. По делото не е било спорно, че ревизираното лице е било управител на дружеството до 15.12.2011 г., като на същата дата В. К. и Н. К. са освободени като управители на дружеството и е прекратено членството на съдружниците - В. К., К. У., Н. К. и Р. Т., а дружеството е променено от ООД на ЕООД. Наименованието на дружеството е променено на "Я. И. 2012" ЕООД, а като едноличен собственик на капитала му е вписан Ф. Ф. Ф.. След извършена справка в Агенцията по вписванията към 13.06.2013 г. е установено, че с молба от 2.08.2012 г. "Я. И. 2012" ЕООД е поискало откриване на производство по несъстоятелност по чл. 625 ТЗ, към която дата ревизираното лице вече не е било управител на дружеството. Действително от 2012 г. "П. Д." ООД (с ново наименование "Я. И. 2012" ЕООД) е било в невъзможност да изплаща задълженията си, но към този период управител и едноличен собственик на капитала е бил Ф. Ф., а не ревизираното лице. От писмото от 30.10.2014 г. на директора на ТД на НАП - гр. Б. се установи, че по изпълнително дело № 0062/2012 г. по описа на ТД на НАП Б., образувано срещу "Я. И. 2012" ЕООД няма предявени искове по чл. 216 ДОПК, а съгласно чл. 216, ал. 2 ДОПК недействителността по ал. 1 се обявява по иск на съответния публичен взискател или на публичния изпълнител по реда на ГПК. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,