Решение № 4185 от 4.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10026/2021 г.

Решение № 4185 от 4.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10026/2021 г., II о., докладчик съдията Бранимира Митушева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Дунавтрейд" ЕООД, гр. Русе, подадена чрез процесуалния представител адв. Костадинова, срещу Решение № 27 от 5.07.2021 г., постановено по адм. дело № 61/2021 г. по описа на Административен съд – Русе, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-01-3609/16.12.2020 г. на заместник - кмета на Община Русе и е осъдено дружеството да заплати разноски по делото. В касационната жалба се твърди неправилност и необоснованост на решението, поради противоречие с материалния закони и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че изцяло погрешен е извода на съда, че доколкото търговският павилион № 5 и автокъща № 6 от схемата за поставяне, въз основа на която е било издадено разрешение за поставяне № 41/05.06.2004 г., попадат по местоположение на мястото на отразената в кадастралната карта сграда с идентификатор 63427.8.213. 3, то схемата за поставяне не е реализирана, като в тази връзка съдът не е обсъдил в контекста на чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ приетите по делото гласни доказателства. Излагат се доводи за незаконосъобразност на процесната заповед, както и че последващата реконструкция с леки материали на процесните преместваеми обекти е извършена в нарушение на разрешението за поставяне, което е и основание за премахването им по реда на чл. 19, ал. 2, т. 1 от Наредба № 7 за реда и условията за разполагане на преместваемите обекти, на рекламно-информационните и монументално-декоративни елементи и за осъществяване на рекламната дейност на територията на Община Русе /Наредба № 7/. Според касатора първоинстанционният съд не е разгледал и съответно обсъдил в мотивите на решението си възражението му за несъответствие на акта с целта на закона. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски по делото за две съдебни инстанции. Ответникът – заместник - кмет на Община Русе, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд –Русе е образувано по жалба на "Дунавтрейд" ЕООД срещу заповед № РД-01-3609/16.12.2020 г. на зам. кмета на Община Русе, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и във връзка с чл. 12, ал. 2, чл. 137, ал. 3, чл. 142, ал. 1, чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, както и въз основа на констативен акт № НС-12 от 23.10.2020 г., съставен от служители на Община Русе, е наредено на дружеството, в качеството му на собственик, да премахне следните незаконни строежи, категория пета: "2 броя сгради и пристройка", представляващи самостоятелен обект с идентификатор 63427.8.213. 3 по кадастралната карта на гр. Русе, намиращ се в имот с идентификатор 63427.8.213 по кадастралната карта на гр. Русе. Със заповед № РД-01-3580/05.12.2019 г. кметът на Община Русе е предоставил на зам. кмета на Община Русе функциите си по издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи /т. 8/. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Позовавайки се на събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и от разпита на вещото лице, на което органът е възложил да извърши техническата експертиза в административното производство по издаване на оспорения акт, съдът е приел за установено, че обектите, предмет на процесната заповед, не съответстват на схемата за поставяне към разрешение за поставяне № 41 от 9.06.2004 г., като този извод не се опровергава и от показанията на свидетеля Бахов, тъй като изпълнението на процесните обекти не позволява лесен демонтаж и преместване им в цялост или на отделни негови части, за да се приеме, че представляват преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, а е необходимо да бъдат разрушени и наново изпълнени със строителни материали, което ги определя като строеж. Прието е от административния съд още, че с оглед безспорно установения по делото начин на изпълнение на процесните обекти, може да се изведе и извода, че тези обекти са трайно свързани с терена, като преместването им би било невъзможно, без същите да изгубят своята физическа цялост. Според първоинстанционния съд сглобяемата конструкция не прави един обект преместваем по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, тъй като за да е такъв е необходимо след евентуалното отделяне от повърхността и преместването в пространството, да не се изгуби физическата му цялост, поради и което в случая не е налице и второто условие, а именно дори да се приеме, че е възможно демонтирането на двата обекта - № 5 и № 6, то не се установява да е възможно тяхното преместване по начин без всеки един от обектите да губи своята индивидуализация и възможността за ползване на друго място със същото или подобно предназначение. Прието е от съда също така, че характеристиките на обекта като преместваем са обусловени от естеството на използваните материали при неговото изграждане и начина на самото изграждане и свързването на съоръжението с терена, поради което дори да отговаря на разрешението за поставяне, обектът може да не е преместваем, а да е строеж. С оглед на установените по делото техническите характеристики на процесните сгради и захващането им към бетоновата настилка чрез бетониране /еквивалентно на циментиране/ без разглобяеми връзки и невъзможност за преместване без да се наруши конструктивната им цялост и без да изгубят своята индивидуализация, съдът е обосновал извод, че не е налице твърдения "преместваем обект", а се касае за строеж, който извод не се променя и от обстоятелството, че изградените обекти са извън параметрите на даденото разрешение за поставяне и схемата към него, както твърди жалбоподателят, позовавайки се на други приложими правни норми. Предвид датата на изграждане на процесните обекти - през 2004 г., и липсата на одобрен план за застрояване, съдът е приел, че се явява и неприложима разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно административният съд приема, че при постановяване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и че същият е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материално-правните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесните строежи са изпълнени. Предмет на процесната заповед за премахване са строежи, представляващи "2 броя сгради и пристройка", намиращи се в имот с идентификатор 63427.8.231 и нанесени в кадастралната карта на гр. Русе като самостоятелен обект с идентификатор 63427.8.213. 3, с площ от 119 кв. м. По делото се установява, че процесните постройки по местоположение в имота са разположени на мястото на обекти № 5 – търговски павилион, и № 6 – павилион за автокъща, от схемата към разрешение за поставяне № 41 от 9.06.2004 г., издадено от главен архитект на Община Русе, като изградената пристройка и сградата до нея /разположени на мястото на обект № 6 нямат функционална връзка помежду си. От приетите по делото доказателства се установява също така, че процесните постройки са изпълнена с метална конструкция от греди и колони, като стените са иззидани с блокчета "Итонг" – на места измазани отвън и отвътре, иззидани непосредствено върху бетоновата настилка без видими основи и без цокъл, като металната конструкция на изградените сгради е бетонирана към бетоновата настилка под нея, без да има разглобяеми връзки. Констатира се още, че покривната конструкция на едната сграда е изпълнена с метални ферми, върху които ляга дървена скара с дъсчена обшивка, която служи за основа на покривното покритие от хидроизолация с посипка, а на другата сграда и пристройката към нея покривът е едноскатен, изпълнен с дървена конструкция, върху която е положена дъсчена обшивка с хидроизолация с посипка. При тези факти, установени без съществени противоречия от изготвената в административното производство техническа експертиза, разпит на вещото лице и свидетел в открито съдебно заседание, както и извършен оглед на място по чл. 204, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, административният съд правилно приема, че описаните в заповедта за премахване обекти представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, които са от пета категория, съгласно чл. чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗУТ, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж и одобряване на инвестиционен проект. В случая строителни книжа не са издадени, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежите са незаконни. Правилно административният съд приема също така, че процесните постройки не представляват преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, който да не подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1, чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, очертават кръга на преместваемите обекти, като въвеждат като критерии конструктивните характеристики и предназначението на обектите. В случая двете сгради и пристройката към една от тях, предмет на заповедта за премахване, макар и да са със соченото в чл. 56, ал. 1 от ЗУТ предназначение, нямат характеристиките на преместваем обект в конструктивно отношение. Както и правилно е приел съдът, с оглед на установените по делото технически характеристики на процесните сгради и захващането им към бетоновата настилка чрез вбетониране /еквивалентно на циментиране/, без разглобяеми връзки, както и невъзможност за преместване, без да се наруши конструктивната им цялост и без да изгубят своята индивидуализация, в конкретния случай се касае за строеж, а не за твърдения от касатора "преместваем обект". В тази връзка правилно съдът приема също така, позовавайки се на заключението на вещото лице и извършения оглед на място, че сглобяемата конструкция, от която са изградени процесните постройки, не ги прави непременно преместваем обект. За определянето на обекта като преместваем или строеж следва да се съди по неговите характеристики, обусловени от естеството на използваните материали при неговото изграждане, начина на изграждане и свързването на съоръжението с терена. Видно от заключението на вещото лице и констатациите на извършения оглед на място, процесните постройки са изпълнени от метални конструкции, като стените са им иззидани с блокчета "Итонг" непосредствено върху бетоновата настилка без видими основи и без цокъл, а металната конструкция е бетонирана към бетоновата настилка под нея. С оглед на това евентуалното отделяне от повърхността на така изградените обекти не може да стане чрез разглобяване и възможност те да бъдат сглобени и ползвани на друго място със същото предназначение, каквото е изискването на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ по отношение на преместваемите обекти. Обстоятелството, че процесните обекти са извън параметрите на даденото разрешение за поставяне и схемата към него, не обосновава извод, че същите е следвало да бъдат премахнати по реда на чл. 19 от Наредба № 7, каквито възражения излага касатора, доколкото безспорно се установява по делото, че извършеното на място не представлява "преместваем обект", а строеж, за който не са налице изискуемите строителни книжа, поради което законосъобразно е разпоредено премахването му. Правилно първоинстанционният съд приема също така, че по отношение на процесните строежи, доколкото по делото не се оспорва от страните изграждане им през 2004 г., е неприложима и разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Оспорената заповед не е издадена и в несъответствие с целта на закона, тъй като целта на закона е именно премахването на незаконно строителство. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а изготвената в административното производство техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите приети по делото доказателства, включително и гласни такива. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Русе е правилно и не е налице соченото от касатора основание за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,