Решение № 140 от 27.5.2025 г. на ВКС по т.д. № 20248002902585/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молбата на П. М. М. за отмяна на решение № 248/23.02.2022 г. по гр. д. № 1885/2021 г. на Апелативен съд София. В молбата се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, с което е отхвърлен предявеният от молителката срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от настъпило на 14.02.2018 г. по вина на водача на застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите автобус, в размер на 26 000 лева. Твърди се, че преди постановяване на решението от въззивния съд срещу причинителя на процесното ПТП Вежен Павлов е внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 5496/2019 г. по описа на Софийски районен съд, завършило след приключване на гражданското съдопроизводство с влязло в сила споразумение от 26.09.2024 г. При изложените доводи се претендира отмяна на влязлото в сила въззивно решение, както и присъждане на разноски. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД. В отговора молбата за отмяна е оспорена като неоснователна, съответно е направено искане за оставянето й без уважение. Посочено е, че твърденията на молителката не съответстват на предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Не са налице нито нови обстоятелства, неизвестни на страната, нито нови писмени доказателства. В тази връзка се акцентира, че одобреното от наказателния съд споразумение не може да се квалифицира като ново писмено доказателство поради липсата на задълбочено и пълно изследване на фактическата обстановка около настъпването на ПТП от наказателния съд. Подчертава се договорния характер на споразумението, което е плод на преговори между Прокуратурата и обвиняемия. Излагат се съображения за проведеното пълно и главно доказване пред гражданския съд в приключилото с влязъл сила акт на всички обстоятелства около процесното ПТП, обосновавайки извод за правилност на атакуваното решение. Претендира се присъждане на разноски. В проведеното открито съдебно заседание на 20.01.2024 г. страните не изпращат представител. Молителката чрез процесуален представител депозира молба, с която заявява, че поддържа искането си за отмяна и моли то да бъде уважено съобразно приложените писмени доказателства. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, намира следното: Молбата за отмяна е подадена в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК считано от деня, в който е влязло в сила споразумение от 26.09.2024 г. по НОХД № 5496/2019 г. по описа на Софийски районен съд. Новелата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК дава възможност на заинтересованата страна да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Новооткритите обстоятелства са юридически и доказателствени факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото. Новите писмени доказателства следва да съдържат факти от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Непълнотата на фактическия и доказателствен материал е необходимо да не се дължи на небрежност или лошо водене на процеса. Ако страната е могла да се снабди и представи в хода на процеса съответното писмено доказателство, или да посочи релевантния за спора юридически или доказателствен факт, но не го е направила, тя не може да иска отмяна на посоченото основание. В настоящата хипотеза искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от молителката срещу ответното застрахователно дружество, е бил отхвърлен поради недоказване на основния правопораждащ отговорността на застрахователя факт - противоправното поведение на лицето, чиято гражданска отговорност е била застрахована. Действително, обстоятелството, че виновен за процесното ПТП от 14.02.2018 г., с което е причинено травматичното увреждане на П. М. М., е именно Вежен Павлов Павлов, се твърди още в исковата молба, но то е останало недоказано в рамките на развилия се граждански исков процес. Релевантният за спора факт се установява от влязлото в сила споразумение, представено като ново писмено доказателство в настоящото производство, с което молителката няма как да е била снабдена, тъй като е постановено след влизане в сила на въззивното решение, чиято отмяна се търси. Според постоянната съдебна практика, влязлата в сила присъда е задължителна съгласно чл. 300 ГПК за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последиците от деянието, относно това дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, като задължителната сила на присъдата се разпростира по отношение на всички признаци на престъпния състав и по отношение на правната квалификация на деянието. Съгласно разпоредбата на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от наказателния съд споразумение има последиците на влязла в сила присъда и има задължителна сила за всички юридически и физически лица, учреждения и длъжностни лица /в този смисъл решение № 115/11.11.2014 г. по т.д. № 2542/2013 г. на II т.о. на ВКС/. Предвид обективните граници на силата на пресъдено нещо извън задължителния за гражданския съд обхват на одобреното от наказателния съд споразумение остават правоизключващи възражения като съпричиняването на пострадалия, ако те не са елемент от фактическия състав на престъплението /така решение № 180/07.07.2014 г. по т.д. № 310/2012 г. на ВКС, II т.о./. В конкретния случай на съобразяване подлежи обстоятелството, че с представеното в настоящото производство споразумение е доказано противоправното поведение на Вежен Павлов Павлов, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по пътищата, очертани в разпоредбите на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 132, т. 2 ЗДвП – обстоятелство, което не е било известно на състава, постановил определение № 50337/18.05.2023 г. по т.д. № 1711/2023 г. на ВКС, I т.о., с което не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение, чиято отмяна се иска в настоящото производство, поради отсъствие на обосновано твърдение за нарушение на чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. От тази изходна позиция следва да се прецени причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача на автобуса, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, и настъпилите за П. М. вреди, доколкото тя не е била конституирана като частен обвинител в наказателното производство. С тези мотиви настоящият съдебен състав намира, че е налице ново писмено доказателство за обстоятелство от съществено значение за делото, което не е могло да бъде известно на страните. На основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд София. По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде уважена. Поисканите от молителката разноски не следва да се присъждат, предвид разясненията, дадени в т. 4 на ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Те следва да бъдат присъдени с новото решение по съществото на спора от Апелативен съд София. Така мотивиран настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК