Решение № 7757 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2761/2009 г.

Решение № 7757 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2761/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Светла Антимова Хаджиева, Елка Антимова Хаджиева и Антоанета Антимова Хаджиева - всички от гр. Доспат, чрез пълномощника им-адвокат Венета Илчева Русева-АК-Смолян, против решение № 437/11.11.2008 г., постановено от Административен съд-Пазарджик, IV-ти състав, по адм. д. № 174/2008 г. в частта му, с която съдът е обявил за нищожен отказа на Началника на ОСЗГ-Велинград за издаване на скица, обективиран в писмо изх. № 78/19.03.2008 г. по преписка по молба вх. № 78/07.02.2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е оставил без разглеждане жалбата на Костадин Давидов Цинев от гр. Сърница, обл. Пазарджик, в частта и, с която се иска да бъде задължен административният орган да издаде удостоверение за идентичност на посочените в молба вх. № 78/07.02.2008 г. имоти и е прекратил производството по делото в тази му част и е обявил за нищожен отказът на началника на ОСЗГ-гр. Велинград за издаване на скица, обективиран в писмо изх. № 78/19.03.2008 г. и е изпратена преписката по молба вх. № 78/07.02.2008 г. за произнасяне по компетентност на ОСЗ. гр. Велинград. За да постанови решението си съдът е приел следното:По отношение на решението в частта му с характер на определение, с което е прекратено частично производството по делото съдът е приел, че не е подадено искане за издаването на удостоверение за идентичност и не е налице мълчалив отказ на административния орган. По отношение на жалбата срещу отказът на ОСЗГ - гр. Велинград, обективиран в писмо изх. № 78/19.03.2008 г. е приел, че то не е подписано от компетентния орган, а е подписано със запетая от лице без компетентност и представителна власт. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение, доколкото съдът е следвало да се произнесе по съществото на спора и да потвърди отказът на административния орган, изразяващи се в следното:Отказът да издаде скица е потвърден от началника на ОСЗГ, в какъвто смисъл е и изразеното от него становище по делото. Отделно от това жалбоподателят не се е позовал на нищожност, а е пледирал за произнасяне от съда по съществото на спора. В същото време съдът е имал основание, произнасяйки се по съществото на спора да остави без уважение жалбата. Отказът е законосъобразен, тъй като се иска издаването на скица за имоти, които вече не съществуват, тъй като със Заповед № РД-4798/19.02.2002 г. на МЗГ е извършена преработка на КВС за с. Сърница, която на практика засяга и имотите, за които са поискани скици. Не се твърди и не са представени доказателства жалбоподателят да е обжалвал посочената заповед на МЗГ, което означава, че я е влязла в сила. В този случай ОСЗГ няма как да извърши исканата административна услуга. Липсва и последващо решение на административния орган, с което сега съществуващите имоти да са записани на прехвърлителя на Цинев или на самия Цинев. Няма как да бъдат издадени скици на несъществуващи имоти, а жалбоподателят не може да се ползва от собственото си бездействие и да черпи права от него. Законосъобразен се явява и отказът на ОСЗ пред вид на факта, че понастоящем имотите с № 17002 и № 17003 са тяхна собственост по силата на съдебно решение на РС-гр. Велинград. Ответната страна-началника на ОСЗ-гр. Велинград, редовно призована, не е изпратила представител и не е взела становище по касационната жалба. Ответната страна Костадин Давидов Цинев оспорва жалбата като неоснователна, по следните съображения, изложени от пълномощника му-адв. Чавдаров: Считам, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение като се остави в сила решението на съда. Искането за отмяна на решението е неоснователно. Видно от обжалваното решение е, че съдът е отменил отказа на началника на ОСЗ и го е обявил за нищожен, поради липса на компетентност. Съгласно чл. 173, ал. 2 АПК единствената възможност е да се отмени акта и да се върне преписката, с оглед на което не е проведена валидна административна процедура и няма как съдът да се произнесе по съществото на спора. Заинтересованата страна-Държавно лесничейство Селище, редовно призована, не е изпратила представител и не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Правилно в обжалваното постановление е прието, че оспорваният акт е подписан от лице, което не е упълномощено по надлежния ред да замества началника на ОСЗГ и се явява нищожен орган за произнасяне с валиден акт. Решаващият състав се е съобразил както с чл. 168 ал. 1 и 2 АПК, като е обявил нищожността на административния акт, което е длъжен да направи дори са няма такова искане, така и с чл. 173, ал. 2 АПК. Нищожният административен акт не поражда правни последици и липсва правна възможност да бъде отхвърлена жалбата с/у него (независимо дали мотивите му са в съответствие с относимите нормативни актове), както се иска в касационната жалба. Налага се извод, че обжалваното решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила, а касационната жалба се отхвърли като неоснователна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си в обжалваната част съдът е преценил правилно данните по делото и направения от него извод се обосновава от събраните доказателства и не противоречи на закона. По делото безспорно е установено, че обжалваният отказ, обективиран в писмо изх. № 78/19.03.2008 г. е подписан от лице, което не е упълномощено по надлежния ред да замества Началника на ОСЗГ - гр. Велинград и съответно не е налице компетентност за издаване на акта. Издадения при липса на компетентност адм. акт е нищожен, както правилно е приел съда. Становището по делото на Началника на ОСЗ не може да валидира издадения от некомпетентен орган акт. Неоснователен е доводът на касаторите, че съдът е следвало да се произнесе по съществото на спора, пред вид разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, която изрично изисква когато актът е нищожен поради некомпетентност, съдът да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган, който е длъжен да се произнесе по искането по съществено. В този случай съдът не може да се произнесе по същество вместо адм. орган. Неоснователен е и доводът, че съдът не е следвало да се произнесе като обяви за нищожен обжалвания адм. акт, тъй като не е направен такъв довод от жалбоподателя. Съгласно чл. 168, ал. 2 от АПК, съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Останалите доводи са по съществото на спора и не са относими към обжалваното решение, с което е прогласена нищожността на акта и делото е върнато на адм. орган за произнасяне по същество. Решението следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение