Решение № 16 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6043/2007 г.

Решение № 16 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6043/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Надя Зяпкова Производство по чл. 231 сл. ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 12 ПЗР на ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./. Образувано е по молба, постъпила на 21.12.2006 г., подадена от Н. С. Д. ЕГН ********** от гр. В. чрез пълномощника си адвокат А за отмяна на влязло в сила определение на Варненски окръжен съд № 2220/19.10.2006 г. по ч. гр. д. № 1789/2006 г., с което е оставено в сила постановление на съдебен изпълнител от СИС при ВРС-V район от 6.12.2002 г., постановено по изп. д. № 4043/2000 г. за възлагане на недвижим имот, съставляващ 1000 кв. м. идеални части от лозе-овощна градина в местността "А", целият с площ 2010 кв. м., заедно със стопанска постройка, кладенец и насаждения-имот пл. № 514 по действащия кадастрален план. С молбата се поддържа, че 1000 кв. м. идеални части от процесния имот брат на молителката и длъжник в изпълнителното производство Д. С. Д. е придобил по дарение от техния баща С с нот. акт № 86, том III, дело № 858/1989 г.; че Н. С. Д. е съсобственик на имота също с 1000/2010 кв. м. идеални части по силата на нот. акт № 72, том ХIV, нот. дело № 6005/1974 г., а 10 кв. м. идеални части от имота са собственост на С. Д. Д. и съпругата му Д. И. Д. Въпреки, че е съсобственик в имота и в нарушение на чл. 388, ал. 1 и 2 ГПК тя не е била уведомена от съдията изпълнител за предприетото принудително изпълнение с оглед да упражни правата си по чл. 388, ал. 2 ГПК. Не е била уведомена от съдебния изпълнител и за постановлението за възлагане от 6.12.2002 г. Счита, че поради нарушеното й право на защита е налице основанието за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК, а тъй като не е участвала в изпълнителното производство и основанието на чл. 233, ал. 2 ГПК. Моли съда по реда на отмяната да отмени атакуваното въззивно определение и да върне делото на СИС при ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия с уведомяване на молителката за принудителното изпълнение по отношение на съсобствен имот. За ответника по молбата за отмяна М. Г. Ш. молбата за отмяна е оспорена като недопустима по съображения, изложени с писмена молба от процесуалния му представител адвокат Г. Недопустимо е да се претендира отмяна на влязло в сила определение, тъй като по реда на чл. 231 ГПК се иска отмяна на влязло в сила решение. Не е налице правен интерес за отмяната, тъй като видно от нотариалния акт на молителката тя е съсед с притежавано право на собственост върху реална част от имота, а не съсобственик на имота, предмет на публичната продан. Ответникът по молбата Д. С. Д. счита, че молбата за отмяна е основателна. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК, доколкото предмет на молбата за отмяна е постановеното от ВОС на 19.10.2006 г. по ч. гр. д. № 1789/2006 г. определение, с което е оставено в сила постановлението за възлагане на недвижим имот от 6.12.2002 г. по изп. д. № 4043/2000 г. на СИС-V р. при ВРС. Предмет на молбата за отмяна е определението на Варненския окръжен съд, постановено в производство по реда на чл. 332 и сл. ГПК по повод подадена от Н. С. Д. жалба срещу действие на държавния частен изпълнител, а именно постановеното на 6.12.2002 г. постановление за възлагане на недвижим имот на взискателя М. Г. Ш., поради което Д. е заинтересувана страна по смисъла на чл. 231, ал. 1 ГПК. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Фактическите и правни основания, с които е обоснована обстоятелствената част на молбата за отмяна са идентични с фактическите и правни основания, с които е обоснована жалбата на Н. С. Д. срещу постановлението за възлагане на недвижим имот, по повод на която жалба е образувано ч. гр. д. № 1789/2006 г. по описа на Варненски окръжен съд, приключило с окончателен съдебен акт - определението, което е предмет на молбата за отмяна. С инициирането от страна на Н. С. Д. и с приключването на производството по реда на чл. 332, ал. 1 ГПК с влязъл в сила съдебен акт е изчерпан процесуалния ред за защита на Д. на същите фактически и правни основания, с които е обоснована жалбата. Същите фактически и правни основания не могат да обосноват процесуална възможност за защита по реда на отмяната на влезлия в сила съдебен акт, тъй като тези основания са преклудирани с произнасянето от страна на въззивния съд по тях в производството по реда на чл. 332 и сл. ГПК. С оглед на този извод представените към молбата за отмяна документи с писмена молба вх. № 2689/20.03.2009 г. са неотносими към изхода на настоящото производство. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.