Решение № 15412 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12067/2010 г.

Решение № 15412 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12067/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Венета Марковска Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Анна Костова Стоилова срещу решение № 6928 от 27.05.2010 г., постановено по адм. дело № 1946 от 2007 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С посоченото решение е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-15-245 от 19.10.2006 г. на областния управител на област с административен център гр. София, с която от касаторката е иззет недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ апартамент № 149, находящ се в гр. София, ж.к. "Младост" - 1, бл. 66, вх. 10, ет. 2. Прави се оплакване за неправилност на решението с доводи за необоснованост, съществено нарушение на процесуални правила и на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество като се отмени заповедта. Ответникът - областният управител на област София - не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - министерството на финансите - оспорва жалбата чрез процесуалния си представител юрк. Гиздова. Касационната жалба е подадена от страна с право на жалба по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срока по чл. 211, ал. 1 от същия, поради което е процесуално допустима. Преценявайки по същество касационните доводи Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред първата инстанция е била заповед № РД-15-245 от 19.10.2006 г. на областния управител на област с административен център гр. София, с която на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е разпоредено изземването от Анна Костова Стоилова на недвижим имот частна държавна собственост, тъй като го държи без правно основание. За да потвърди заповедта, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 80, ал. 1 от ЗДС за издаването й. Представен е акт за държавна собственост № 02910 от 13.04.2001 г. за процесния имот, легитимиращ държавата като негов собственик. Извел е извод, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му от закона пълномощия и при съобразяване с целта на закона - чл. 80, ал. 1 ЗДС. Върховният административен съд, преценявайки изводите на съда и наведените касационни доводи, намира обжалваното решение правилно, като споделя напълно подробно изложените в него мотиви. От доказателствата по делото е установено, че жалбоподателката е настанена със заповед № 43 от 05.03.1971 г. на министъра на финансите в една стая от посоченото жилище, въз основа на която е сключен договор за отдаване под наем от 16.07.1971 г. със СП "Жилфонд". Със заповед № 203 от 09.07.2006 г. й е предоставено цялото жилище. Считано от 01.05.2001 г. е установен тригодишен срок на наемното правоотношение като действието му е продължено с договори за още 18 месеца и след това за срок от 5 месеца, считано от 01.11.2005. С изтичането на този срок, т.е. от 01.02.2006 г. Стоилова живее в апартамента без правно основание. С нотариална покана изх. № 94-00-69 от 13.03.2006 г., връчена на 15.03.2006 г., същата е поканена да предаде имота в срок до 17.04.2006 г., което не е сторила. С касационната жалба не са представени допълнително доказателства, които да опровергават и да водят до изводи, различни от приетите в оспореното съдебно решение. С молба от 18.11.2010 г. жалбоподателката моли съда да съобрази решението си с изменението на Закона за изменение и допълнение на ЗДС, в който § 65, ал. 1 дава възможност на лицата обитаващи държавни ведомствени жилища, ако отговарят на определени в същата разпоредба условия, да ги ползват пожизнено. Алтернативно е поискала "спиране на делото по общо съгласие на страните". Наведените доводи са неоснователни. При липса на взаимно съгласие на страните за спиране, не съществува възможността да се спре производството, съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК, приложим на основание препращащата норма на чл. 144 АПК. Относно другото искане - с § 65 от Преходните и заключително разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост /Обн. в ДВ, бр. 87/05.11.2010 г., в сила от 09.11.2010 г./ е прието изменение на ЗДС, но това е неотносимо към настоящия случай. Съгласно правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. От доказателствата по делото е видно наличието на кумулативните изисквания на правната норма, при които областният управител може да реализира правомощията си по чл. 80 от ЗДС за изземване на държавен имот - частна държавна собственост, ползван от жалбоподателя без правно основание. В това производство този административен орган действа при условията на обвързана компетентност - когато са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за последния възниква задължение да издаде заповед за изземване. След като са били налице: акт за частна държавна собственост № 02910 от 13.04.2001 г., отправено предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение, а от друга страна и срокът на договора за наем е изтекъл, то явно е била налице хипотезата на чл. 80, ал. 1 ЗДС за издаване на обжалваната заповед. Като се изхожда и от обстоятелството, че касаторката нито в производството пред административния орган, нито в съдебното производство е представил доказателства за правното основание, на което държи имота или такива, които да оборят акта за държавна собственост, то явно издадената заповед за изземване е законосъобразна. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което по изложените съображения следва да бъде оставено в сила. Действително по делото са представени писмени доказателства за влошеното здравословно състояние на жалбоподателката. В същото време обаче законодателят в нормата на чл. 80, ал. 1 ЗДС никъде не го е регламентирал, като причина за продължаване на обитаването на обект, държавна собственост, при липса на начално основание за такова. Изложеното дава основание да се приеме, че съдът, съобразявайки се с фактите по делото, правилно е приложил материалния закон и тъй като не са установяват нарушения и на процесуалните правила, не са налице отменителни основания, водещи до отмяна на решението. Същото не страда от сочените в касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - Първа колегия