Решение № 8460 от 13.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4691/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България с адрес в София, [улица], против Решение 1923 от 22.03.2024 г., постановено по адм. дело 737 по описа на Административния съд София-град за 2024 година. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отменено Решение 22597 от 28.12.2023 г. на Председателя на ДАБ, с което на молителката Н. Д. М. и нейните деца П. Х. Д. и Л. Х. Д. е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут, като преписката е върната на административния орган за ново разглеждане на молба вх. РД-09-В-112/13.03.2019 г., рег. УП 2670/13.03.2019 г., съобразно дадените в съдебното решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател оспорва решението като неправилно, позовавайки се на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Ответникът Н. Д. М., гражданка на Ирак, действаща в лично качество и като законен представител на малолетните й деца деца П. Х. Д. и Л. Х. Д., оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация, чрез представляващия нея и децата й адвокат, прави особено искане за налагане на глоба на Председателя на ДАБ за неизпълнение на Решение 10555/21.11.2022 г. по адм. дело 3815/2022 г. на Върховния административен съд. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана на касаторката и нейните деца безплатна правна помощ. Участващият по делото представител на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, преценява касационната жалба за процесуално допустима. Същата е подадена от надлежна страна, за която решението, предмет на касационен контрол е неблагоприятно и в законоустановения срок за касационно обжалване по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд е установил следната фактическа обстановка: Н. (собствено име) Д. (бащино име) М. (фамилно име), гражданка на Ирак, напуснала страната си по произход Ирак в края на м. декември 2018 г., легално с издадена виза за Турция, където на [дата] родила второто си дете Л. Х. Д.. Придружена от първия си син П. Х. Д., своя съпруг Х. А. и своята майка К. А. М. на 12.03.2019 г. преминала нелегално границата с Република България, отправяйки се към София, където на следващия ден 13.03.2019 г. всички се предали на българските власти. Административното производство е образувано по молба, вх. РД-09-В-112/13.03.2019 г. по описа на Районно-приемателен център на ДАБ [заличен текст], рег. УП 2670/13.03.2019 г. по описа на ДАБ (л. 281 от първоинстанционното дело), с която молителката Н. М., иракска гражданка, родена на [дата] поискала предоставяне на международна закрила в Република България за себе си и за малолетните й деца П. Х. Д. (роден [дата]) и Л. Х. Д. (роден на [дата]). Молителката е регистрирана същия ден (регистрационен лист на л. 279-280 от първоинстанционното дело) като гражданка на Ирак, родена в гр. Сулеймания, с етническа принадлежност [етническа принадлежност], вероизповедание [вероизповедание], по професия чиновник, семейно положение омъжена. Личните й данни, както и тези на децата й са установени въз основа на подписана от нея декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ (л. 270, пак там), като в хода на административното производство от страна на иракската гражданка е представена лична карта (превод на л. 248, пак там) и свидетелство за иракско гражданство (превод на л. 251, пак там). С Решение 5242/23.08.2019 г., издадено от Председателя на ДАБ (л. 198-205, пак там), на М. и малолетните й деца е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Н. М., действаща лично и като законен представител на П. и Л. Д., обжалвала този неблагоприятен за нея и децата й индивидуален административен акт, като с Решение 1154/20.02.2020 г. по адм. дело 10596/2019 г. на Административния съд София-град (л. 190-194, пак там), Решение 5242/23.08.2019 г. на Председателя на ДАБ е отменено, като незаконосъобразно, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молбата на иракската гражданка за предоставяне на закрила на нея и децата й. След обжалване от Председателя на ДАБ, с Решение 2786/01.03.2021 г., постановено по адм. дело 7040/2020 г. по описа на Върховния административен съд (л. 186-189, пак там), решението на първоинстанционния съд е оставено в сила. Административната преписка е върната на административния орган за повторно произнасяне по молбата за предоставяне на международна закрила. След връщане на преписката е издадено Решение 2620/23.08.2021 г. на Заместник-председателя на ДАБ (от л. 124 до л. 133 от първоинстанционното дело), с което на М. и децата й отново е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. М. обжалвала второто решение на компетентния административен орган, като с Решение 190 от 13.01.2022 г., постановено по адм. дело 8828 по описа за 2021 г. на Административния съд София-град (л. 100-110, пак там), жалбата й е отхвърлена, като неоснователна. С Решение 10555 от 21.11.2022 г. по адм. дело 3815 по описа на Върховния административен съд за 2022 г. (от л. 75 до л. 79, пак там), Решение 190/13.01.2022 г. по адм. дело 8828/2021 г. на Административния съд София-град е отменено, като вместо това е постановена отмяната на Решение 2620/23.08.2021 г. на Заместник-председателя на ДАБ и преписката отново е върната на административния орган за ново произнасяне по молба на М. за преодставяне на международна закрила на нея и на децата й, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени от касационната инстанция в мотивите на съдебното решение. В хода на двете административни производства с молителката са проведени две интервюта, обективирани в Протокол с рег. УП 2670/05.04.2019 г. (л. 226-229, пак там) и Протокол с рег. УП 2670/03.06.2021 г. (л. 176-179, пак там), проведени са разговори с децата в присъствието на тяхната майка и баща, приобщени са справки за актуалната обществено-политическа обстановка и ситуация на сигурност в Ирак. След изискване на становище от Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) (писмо на л. 261 от първоинстанционното дело) по чл. 58, ал. 10 ЗУБ, е получен отговор от компетентната дирекция в Агенцията (писмо, рег. изх. М-5541/11.04.2019 г.), с което ДАБ е уведомена, че ДАНС не възразява на М. да бъде предоставена международна закрила, ако същата отговаря на условията по ЗУБ. Съдът е установил, че съпругът на молителката е получил два последователни отказа за предоставяне на международна закрила, потвърдени с влезли в сила съдебни решения л. 159-170 от първоинстанционното дело. На 28.12.2023 г. е издадено оспореното Решение 22597 (л. 19-25, пак там), с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., на Н. Д. М. и нейните деца П. Х. Д. и Л. Х. Д. е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. В хода на съдебното производство пред първата инстанция от Дирекция Социално подпомагане Оборище, отдел Закрила на детето при Агенция за социално подпомагане, в качеството му на орган по чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето (ЗЗдет.) е представен Социален доклад, вх. 8873 от 05.03.2024 г. по описа на Административния съд София-град, в който са описани резултатите от проведените с молителката и децата й беседи и срещи, считано от 2019 г. При така установената фактическа обстановка, съдът е разгледал по същество подадената от Н. М. жалба. Преценил я е за основателна. Мотивирал се е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗУБ орган и в предвидената от закона писмена форма. Счел е обаче, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като същото не съответства на материалния закон. На първо място съдът е изложил доводи, че спорният акт е издаден при неспазване на дадените с Решение 10555/21.11.2022 г. по адм. дело 3815/2022 г. на Върховния административен съд указания по тълкуването и прилагането на закона. Обосновал се е, че ответният административен орган не е обсъдил съществени факти и обстоятелства относно бежанската история на молителката, както и че е следвало да обсъди предпоставките за предоставянето й, както и на нейните деца на хуманитарен статут при условията на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Обсъдил е подробно разпоредбите от Конвенция за правата на детето, Харта на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕС) и Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, относими към защитата на най-висшия интерес на детето (Директива 2013/32/ЕС). Тълкувал е легалната дефиниция за най-добър интерес на детето , дадена в пар. 1, т. 5 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗЗдет., в смисъл, че прилагането на същата предполага не просто формалното изпълнение на предвидените в чл. 15 ЗЗдет. процедурни изисквания при участието на дете в административни и/или съдебни процедури чрез предоставянето, както в случая, на социален доклад, съдържащ принципни заключения, относими към всяко едно дете, а извършването на индивидуална и задълбочена преценка на благоденствието на конкретно засегнатото дете, за която подчертал, че следва да се гради на извършена от органа преценка по всеки един от визираните в легалната дефиниция на понятието критерии. Посочил е, че при оценка на най-висшия интерес на детето, държавите-членки на Европейския съюз (ЕС), по силата на Директива 2011/95/ЕС и Директива 2013/32/ЕС, следва да вземат под внимание благополучието и социалното развитие на непълнолетното лице, да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, да съобразяват въпросите, свързани със сигурността и безопасността, както и да отчитат мнението на непълнолетния, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. Формирал е извод, че Решение 22597/28.12.2023 г. на Председателя на ДАБ не съответства на императива на най-висшия интерес на търсещите международна закрила малолетни лица. Допълнил е, че изискванията по чл. 15 ЗЗдет., във вр. с чл. 6а ЗУБ, са спазени само формално от компетентния административен орган. На следващо място съдът е извършил преценка, че по отношение на двете малолетни лица, търсещи закрила, и тяхната майка е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут при условията на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Не е споделил изводите на административния орган, че причините за напускане от Н. М. на държавата й по произход са лични и от икономически характер. Посочил е, че при съдебното обжалване на предходното Решение 2620/23.08.2021 г. на Заместник-председателя на ДАБ са приети за достоверни данните относно получаваните от жалбоподателката заплахи за убийство и за отвличане на детето й П. Д. в държавата им по произход, включително невъзможността на молителката да потърси адекватна защита от компетентните там власти. Позовал се е на данните от представените по делото справки за актуалната обществено-политическа обстановка и ситуация на сигурност в Ирак, изготвени от дирекция Международна дейност при ДАБ. Определил е ситуацията в Ирак, като неспокойна, поради което е извел извод, че, ако бъдат върнати в държавата им по произход, М. и малолетните й деца биха били изложени на реален риск за живота им. Приел е, че в представените от дирекция Международна дейност при ДАБ в хода на съдебното производство справки, както и в изготвените такива в хода на административното производство по издаване на оспорения пред първата инстанция акт, не е обсъдено актуалното положение в гр. Сюлеймания, където молителката и семейството й са живели. Подчертал е, че в Решение 10555/21.11.2022 г. по адм. дело 3815/2022 г. на Върховния административен съд е прието наличието на вътрешен въоръжен конфликт в гр. Сюлеймания. Съобразил е данните по делото, че децата на М. се намират на територията на Република България повече от 4 години, придружени са от своите родители, адаптирали са се към начина на живот в страната, както и че по-голямото дете на молителката посещава българско училище, записано там през 2019 г., а на по-малкото предстои записване за предучилищна подготовка. Отчел е обстоятелството, че Л. Д., при влизането си в Република България, е бил почти на два месеца и никога не е посещавал Ирак. Обосновал се е, че най-висшият интерес на двете малолетни лица предполага те да не бъдат разделяни от тяхната майка. Формирал е решаващия извод за незаконосъобразност на Решение 22597/28.12.2023 г. на Председателя на ДАБ. Отменил го е, като е върнал административната преписка за ново произнасяне, при спазване от административния орган на указанията му по тълкуването и прилагането на материалния закон. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора Решението е частично неправилно. Както правилно е установил административният съд, с Решение 10555/21.11.2022 г. постановено от Върховния административен съд по адм. д. 3815/22 г. след отмяна на решението на зам. председателя на ДАБ, преписката е върната на органа за ново произнасяне. От мотивите на цитираното решение на ВАС, недвусмислено следва указанието, дадено от съда, на малолетните деца и майка им да се предостави хуманитарен статут на осн. чл. 9, ал.8 ЗУБ. Върховният административен съд в посоченото решение се е ръководел от висшия интерес на децата, които се намират в България заедно със своите родители и са адаптирани към начина на живот тук. На няколко места в мотивите си, на стр.6, последен абзац, на стр.8 и на стр.9 от решението ВАС недвусмислено изразява волята си, че най-добрият интерес на търсещите закрила деца и майка им налага молбата им за получаване на закрила да бъде уважена при условията на чл.9, ал.8 ЗУБ. Въпреки мотивите си, които предполагат отмяна на решението на административния орган само в частта на отказа за предоставяне на хуманитарен статут, ВАС отменя изцяло Решение 2620/23.08.2021г. на зам. председателя на ДАБ и връща преписката на органа за ново произнасяне при спазване на дадените указания. При новото произнасяне, органът отново се е произнесъл по двата вида международна закрила. Правилно е решението на административния орган като краен резултат в частта, в която е отказал предоставяне на бежански статут на кандидатите, тъй като указанията на ВАС са били да им се предостави хуманитарен статут при условията на чл.9, ал.8 ЗУБ, с които обаче органът не се е съобразил в противоречие със закона - 173, ал.2 АПК. Принципът за правната сигурност налага настоящият съдебен състав на касационната инстанция да се съобрази с предходното решение на ВАС и да контролира, доколко то е изпълнено от административния орган, респективно, доколко правилна е преценката за това /за изпълнението на решението на ВАС от ДАБ/ на първоинстанционния съд. Неправилно и без основание, първоинстанционният съд е отменил решението на председателя на ДАБ и в частта, в която е отказан бежански статут на кандидатите. Както се посочи и по-горе, Решение 10555/21.11.22г. на ВАС по адм. д. 3815/22 г. не указва предоставянето на този статут. В тази част решението на първоинстанционния съд следва да се отмени, а вместо това се отхвърли жалбата срещу решението на председателя на ДАБ в частта, относно отказа на бежнаски статут. В останалата част решението на първоинстанционния съд е правилно. Основателно е констатирано от административния съд, че административният орган не се е съобразил с указанията на ВАС за предоставяне на хуманитарен статут на кандидатите на осн. чл.9, ал.8 ЗУБ. Както се посочи по-горе, с това органът е допуснал нарушение на закона - чл.173, ал.2 АПК, което е обуславя извода за неправилност на акта му в тази част. По тези съображения и на осн. чл.221, ал.2, и чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд