Решение № 4444 от 29.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9713/2012 г.

Решение № 4444 от 29.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9713/2012 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 76 от 8.06.2012 г., постановено от Административен съд Перник по адм. д. № 450/2011 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. С касационната жалба са изложени доводи, че при постановяване на обжалваното решение съдът не е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства, поради което е стигнал до необосновани и незаконосъобразни правни изводи. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба Николай Кирилов Данаилов, представляван в производството от адв. Петрова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Настоящият състав приема, че касационната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в качеството му на представляващ административната структура. По смисъла на § 1, т. 1 от АПК това е легитимирания административен орган, поради което възражението на представителят на Върховна административна прокуратура за недопустимост на подадената касационна жалба е неоснователно. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството по делото е образувано във връзка с оспорване на административен акт - уведомително писмо № 02-140-6500/1396 от 2.10.2011 г., издадена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с което отказано изцяло подпомагане по подадено общо заявление за плащания с УИН 14/150510/18175 за финансово подпомагане по схемите и мерки за директни плащания за кампания 2010 г. и са наложени санкции за бъдещ период. Съдът е извършил контрол относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията, посочени в чл. 146 АПК, като е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му и е валидно. Относно спазване на изискването за форма, съдът е приел, че е нарушено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - липса на фактически основания за издаването на акта, което съставлява нарушение на административно производствените правила при издаването му. В тази връзка съдът се е опитал да разтълкува съдържанието на съответните колони от таблицата на уведомителното писмо с посочените текстове от Закона за подпомагане на земеделските производители, въз основа на които е постановен отказа за подпомагане, както и приложенията към административния акт и е стигнал до извод, че от генерираната информация в оспореното уведомително писмо не може да се направи еднозначен извод за фактическите и правни основания за постановяване на отказа за финансово подпомагане. Съдът е разсъждавал по отношение на приложимото материално право - нормите от вътрешното законодателство, както и приложимото общностно право, и е стигнал до правен извод, че от оспорения административен акт не може да се направи извод за правното основание, на което е постановен отказа и не се съдържат фактическите основания за издаване на акта. По тези доводи решаващият съд е приел, че уведомителното писмо е издадено при допуснато нарушение по чл. 146, т. 3 от АПК, което е и основание за отмяна. Въз основа на така направените изводи съдът е отменил уведомително писмо в обжалваната му част и го е върнал на органа при условията на чл. 173, ал. 2 АПК за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите. Решението е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, които задължават съда да обсъди всички приложени по делото писмени доказателства, да ги съпостави с приложимото материално право, след което да направи и правните си изводи. Оспорения отказ за финансово подпомагане е постановен по подадено общо заявление за единно плащане на площ за кампания 2010 г., с което бенефициентът е кандидатствал за по схемата за единно плащане на площ (СЕПП); по схемата за национални доплащания (СЕПП) и по схемата за плащания на природни ограничения на земеделските стопани в планински райони (НР 1). При постановяване на оспореното уведомително писмо, административният орган е разграничил в отделни таблици отказите за изплащане на заявените суми по различните схеми и мерки с точно описание на заявените блокове, площите, допустими за подпомагане, както и площите, които органът приема за недопустими за подпомагане с разграничаване на основанието, на което приема, че тези площи са недопустими за подпомагане. По делото са приложени доказателствата относно извършени административна проверка и проверка на място по подаденото заявление за плащане на площ по СЕПП, СНД и НР 1, като изрично е посочено, че проверката на място се извърша по метода на дистанционното наблюдение. Към преписката са приложени писмени доказателства, от които е видно, че при извършената административна проверка е установено застъпване на част от заявените за подпомагане площи, за което бенефициентът е уведомен. Даден му е срок за отстраняване на застъпването, в който жалбоподателят се е явил и е потвърдил изцяло един БЗС, а за останалите е потвърдил частично заявлението, като е представил и писмени доказателства. След съобразяване на представените доказателства, административният орган е отказал финансирането за два от заявените БЗС, тъй като е счел, че не са представени доказателства, удостоверяващи правото на ползване. Тези данни изобщо не са били обсъждани от решаващия съд, въпреки че са относими към изясняване на правните и фактически основания за постановяване на оспорения отказ. Към делото е приложен и контролен лист за извършена проверка на място по метода на дистанционното наблюдение, който установява релевантни факти за постановяване на оспорения отказ. Контролният лист е подписан от бенефициента, т. е. той е бил надлежно уведомен за резултата от извършената проверка, даден му е срок за възражение и в дадения срок не е постъпило възражение. При това положение напълно в противоречие със събраните по делото доказателства са изводите на решаващия съд, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в това, че по извършената проверка не е съставен доклад, който да се връчи на бенефициента и да му се даде срок за възражение. Фактът, че за извършената проверка има съставен само контролен лист, който обективира резултатите от проверката, но не е съставен доклад за констатациите, не може да се преценява като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като на жалбоподателя е била осигурена възможност в хода на административното производство да предяви възраженията си по отношение на констатациите. Както в таблиците, които обективират размера на площите отказани за финансиране, така и в посочените под тях разяснения изрично е посочено, че те отразяват резултат от проверка на място, поради което следва да се приеме, че приложения контролен лист е част от фактическите основания за постановяване на оспорения административен акт и следва да бъдат обсъдени от решаващия съд. Съгласно ТР 16/1975 г. от ОСГК на ВС изрично е предвидена възможност фактическите основания за постановяване на административен акт да се съдържат и в други документи, приложени към административната преписка, както е подходил в случая административния орган. Съдът не е обсъдил тези доказателства, а съвсем формално е приел, че акта не съдържа фактически основания за издаването. Във връзка с това доказателство, решаващият съд се е задоволил да приеме като безспорно установен факт само твърдения на процесуалния представител на жалбоподателя за несъответствие между установяванията при извършената проверка на място и инкорпорирането им в оспореното уведомително писмо. Ако съдът бе обсъдил представените доказателства за извършените административна проверка и проверка на място, извършена по метода на дистанционното наблюдение, установените от тях резултати, вероятно щеше да стигне до различни изводи от направените, защото в самите контролни листове се съдържат констатациите от установеното на място при проверката, а тези констатации са част от фактическите основания, послужили на административния орган да издаде уведомителното писмо. Самите контролни листове от извършените проверки по същността си са официални удостоверителни документи, издадени от длъжностно лице, в съответната форма и не са оспорени, поради което задължават съда да ги разгледа и обсъди. По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, която е установила факти, релевантни към постановяване на отказ за финансово подпомагане, което също не е било обсъждано от решаващия съд. Като не е разгледал приложените към административната преписка писмени доказателства, както и доказателствата събрани в хода на съдебното обжалване, в тяхната цялост и да ги съпостави с обжалваното уведомително писмо, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора съдът ще следва да обсъди всички писмени доказателства съдържащи се в административната преписка, както и заключението на назначената експертиза и след което да ги съпостави с мотивите на уведомителното писмо, следва да направи правните си изводи относно установяването на фактическите основания, описани в уведомителното писмо и спазването на законовите изисквания при издаването му. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,