Решение № 13384 от 29.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11315/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията) срещу решение 27653 от 18.08.2025 г., постановено по адм.д. 8622/2023 г. на Административен съд - София-град (АССГ), с което съдът е прогласил за нищожно писмо с изх. 18-00-51-6 от 08.08.2023 г. на председателя на КЗП и е върнал преписката за ново произнасяне. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че писмото на председателя на КРС няма белезите на индивидуален административен акт, доколкото същото има само уведомително съдържание за относимите по случая нормативни правила. Твърди, че не е налице противоправно поведение от страна на председателя на КРС. Според касатора неправилно съдът е приел за неоснователно неговото възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение, като не е съобразил решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г. в контекста на фактическата и правна сложност на спора. Предвид изложеното иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът Цетин България ЕАД, чрез пълномощника си, излага становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е обсъдил подробно установената по делото фактическа обстановка, която не следва да бъде излагана повторно и към която настоящото решение препраща на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ АПК. Производството пред КРС е започнало по подадено отЦетин България ЕАД заявление вх. 18-00-51-5/06.07.2023 г., с което дружеството е посочило, че е заплатило авансово в пълен размер годишната такса за ползване на радиочестотен спектър за електронна съобщителна мрежа от неподвижна радиослужба от вида точка към точка по разрешение 01398-118/25.06.2020 г. на КРС. Междувременно са приети и влезли в сила изменения и допълнения на Тарифата за таксите, които се събират от КРС по Закона за електронните съобщения (ЗЕС), поради което е заявило искане за прихващане на авансово платената от него държавна годишна такса за 2023 година по горепосоченото разрешение, както и платена еднократна такса за изменение и допълнение на същото. С оспореното пред първоинстанционния съд писмо изх. 18-00-51-6/08.08.2023 г. председателят на Комисията за регулиране на съобщенията е постановил, че във връзка с авансово заплатената от дружеството годишна такса по чл. 141 ЗЕС с отстъпка в размер 5 % съгласно нормативната уредба, действаща преди влизане в сила на ПМС 47 от 31.03.2023 г., т.е. преди 08.04.2023 г., не е отпаднало задължението му за заплащането й в пълен размер. Посочил е, че при липса на изрични разпоредби в приетото ПМС 47 от 31.03.2023 г. относно размера на вече заплатените авансово суми за годишни такси за ползване на ограничен честотен ресурс, прихващането не може да бъде извършено. Първоинстанционният съд е приел, че доколкото по делото не е установено произнасяне на Комисията за регулиране на съобщенията, издаденото от председателя на КРС писмо, обективиращо по своето съдържание отказ да бъде удовлетворено отправено от дружеството искане, е нищожно. Мотивирал е извода си с разпоредбата на чл. 30 и сл. ЗЕС, тъй като въпросът за признаване на материалното право за връщане на недължимо платена държавна такса е от компетентността на КРС и касае законовите й правомощия. Приел е, че председателят на КРС е действал извън пределите на своята компетентност, поради което оспореното писмо е нищожно и не поражда правни последици, доколкото се явява издадено от лице без надлежно предоставена компетентност. Решението е правилно. "Цетин България" ЕАД като притежател на разрешение за ползване на радиочестотен спектър за електронна съобщителна мрежа от неподвижна радиослужба от вида точка към точка и имащо задължение за плащане на годишна административна такса по чл. 141 ЗЕС, се е възползвало от законовата възможност по чл. 145 ЗЕС да я заплати авансово за 2023 година. Дружеството е поискало от регулаторния орган да извърши прихващане на авансово платената от него годишна такса по разрешение 01398-118/25.06.2020 г. и платена еднократна такса за изменение и допълнение на това разрешение. По искането се е произнесъл еднолично председателят на КРС. Правилен и обоснован е изводът на Административния съд София-град, че този акт обективира едностранно властническо волеизявление за отказ да бъде удовлетворено направеното искане. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕС лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на този закон, дължат заплащането на административни такси, чийто размер съответства на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им. Съгласно чл. 21, ал. 4 ЗЕС Комисията регулира и контролира осъществяването на електронните съобщения в съответствие с този закон и с правото на Европейския съюз, определящо правомощия и задължения на националните регулаторни или други компетентни органи в областта на електронните съобщения. Правомощията й са регламентирани в чл. 30, ал. 1 ЗЕС. Следователно, въз основа на валидно отправено искане на Цетин България ЕАД задължение да се произнесе има КРС като колективен орган, а председателят на Комисията недопустимо еднолично е формирал изявление за отказ за възстановяване и прихващане на такси. Той не притежава възложено му от закона правомощие да се произнесе по поставения за разрешаване въпрос (чл. 27 ЗЕС). Оспореното писмо съдържа властническо волеизявление на орган без надлежно предоставена компетентност, поради което актът е нищожен. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че компетентният да се произнесе орган е КРС, а не еднолично председателят на Комисията, и е прогласил нищожност на оспореното писмо. Касационният жалбоподател е поискал, в условия на алтернативност с оглед изхода на спора, изменение на обжалваното решение в частта за разноските с твърдение, че претендираните от дружеството и възложени в тежест на органа съдебни разноски са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на спора. Видно от материалите по делото, в съдебно заседание от 27.05.2025 г. пълномощникът на председателя на КРС е направил възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски поради липса на фактическа и правна сложност на спора. Съдът с решението си е присъдил на дружеството разноски в пълния предявен размер. Делото действително не се отличава с голяма фактическа и правна сложност като краен резултат, но пълномощникът на страната е проявил активно участие в разглеждането и изясняването на спора от фактическа и правна страна, проявил е процесуална активност за събиране на доказателства в съдебното производство, подавал е подробни писмени становища и молби по делото. Предвид и защитимия материален интерес, както и тълкуването, дадено в решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, настоящият съдебен състав намира, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Останалите извършени съдебни разходи за държавна такса и определен от съда и платен депозит за вещо лице не подлежат на преценка. Видно от изложеното, доводите на касатора са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Касационният ответник е направил с писмения отговор искане за присъждане на разноските за настоящата инстанция. С оглед изхода на спора искането се явява основателно, но недоказано по размер, тъй като по делото не са представени надлежни доказателства за реализирането им. Воден от горното, Върховният административен съд,