Решение № 10184 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2341/2019 г.

Решение № 10184 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2341/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" В. в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрк. Андонова, срещу решение № 2/02.01.2019 г., постановено по адм. дело № 2181/2018 г. на Административен съд В., с което е отменена негова заповед за налагане на "ЛЕО 2018" ЕООД на принудителна административна мярка (ПАМ) № 94-ФК/09.07.2018 г. запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 5 дни за обект снек-бар "Таити", находящ се в гр. В., к. к. Слънчев ден, стопанисван от "ЛЕО 2018" ЕООД. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни аргументи за неправилност на извода на съда, че липсват мотиви за определения срок на наложената принудителна административна мярка. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта за ПАМ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "ЛЕО 2018" ЕООД – в представен писмен отговор чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски по списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени цитираната по-горе заповед за наложена ПАМ на "ЛЕО 2018" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че е установено извършването на административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС за това, че при проверка, извършена на 08.07.2018 г. в 14, 11 ч., в стопанисван от "ЛЕО 2018" ЕООД търговски обект снек-бар "Таити" е допуснато нарушение на Наредба Н-18/13.12.2006 г. като не е регистрирана всяка продажба на стоки и услуги в съответната данъчна група "А" или "Б" според вида на продажбите, съгласно установеното в чл. 27 от Наредба Н - 18/13.12.2006 г. на МФ. Въпреки това е обосновал изводи, че административният орган не е мотивирал надлежно налагането на ПАМ за срок от 5 дни, тъй като дори и да е налице административно нарушение, то противоправните последици от него са в значително по-малка степен от изложеното в заповедта. Позовал се е на посоченото в самия оспорен акт, че нарушението е резултат от грешка в софтуера, инсталиран от специализираната фирма, която отговаря и за сервизната поддръжка на апарата като е извел извод за по-ниска степен на обществена опасност от противоправното деяние. Обосновал е изводи, че налагането на ПАМ в конкретния случай не отговаря на целите, посочени в чл. 22 ЗАНН, за които се налагат тези мерки, тъй като запечатването на обекта не води до преустановяване или предотвратяване на подобни нарушения. Нарушен е и принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. Обжалваното решение е неправилно постановено. По силата на императивната норма на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Поради това при отчитане на всяка продажба в някоя от посочените групи, в случая – приложимите "А" или "Б", определящ фактор е характерът на доставката и тъй като никоя от продажбите в търговски обект не представлява освободена доставка, доставка, облагаема с 0 % ДДС по чл. 28 ЗДДС или продажба, на които такъв данък не се начислява, напротив – всички те са облагат с 20% данък върху добавената стойност, единственото им законосъобразно отчитане чрез ЕКАФП е в група "Б" по см. чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай липсва спор относно обстоятелството, че намиращото се в търговски обект снек-бар "Таити" фискално устройство е функционирало неправилно, отчитайки стоките и услугите от данъчна група "Б", съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ като такива от данъчна група "А" по т. 1 от същата правна норма. Това обстоятелство е достатъчно да обуслови задължението на органа по приходите да наложи процесната административна мярка. При тези факти незаконосъобразни са изводите на съда, че не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС, както и че наложената ПАМ е незаконосъобразна, поради липса на конкретни мотиви за срока за налагането й. Наложената ПАМ съответства на чл. 22 ЗАНН – налага се за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Настоящият състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6 АПК. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. В оспорената заповед са изложени подробни мотиви относно избраната продължителност от 5 дни на приложената ПАМ като така определеният срок е към минимума по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, което налага извод за законосъобразност на оспорения акт и в тази му част. Неправилно съдът е приел, че тъй като корекцията в софтуера във ФУ е извършена в деня на постановяване на оспорената заповед, противоправните последици от извършеното нарушение са значително по-малки. Обстоятелството, че неизправността във ФУ е отстранена веднага не променя факта на извършване на нарушението. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и следва да бъде отменено на посочените в касационната жалба основания. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "ЛЕО 2018" ЕООД срещу заповедта за налагане на принудителната административна мярка, описана по-горе. Предвид изхода на делото и направеното искане в касационната жалба на ТД на НАП – В. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв. за всяка съдебна инстанция или общо 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение