Решение № 9303 от 28.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3460/2016 г.

Решение № 9303 от 28.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3460/2016 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от С. К. Д. от гр. София, чрез пълномощника адв. Евелина Драганова Овчарова, против решение № 615/03.02.2016 г., постановено по адм. дело № 5634/2015 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата, подадена от нейния син и праводател Н. Л. Н., против заповед № РД-20-86/04.05.2015 г. на заместник-министъра на здравеопазването. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - заместник-министърът на здравеопазването, чрез пълномощника юрисконсулт Боян Славев Иванов оспорва жалбата. В писмени бележки излага подробни съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага подробни съображения, според които оспореният административен акт е издаден в противоречие с материалния закон и с целта на закона, поради което съдът е постановил неправилно решение, като е отхвърлил подадената жалба против този акт. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на С. К. Д., като наследник на починалия в хода на процеса неин син Н. Л. Н., против заповед № РД-20-86/04.05.2015 г. на зам. министъра на здравеопазването, с която е отказано поисканото от Н. Л. Н. заплащане за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването в размер общо на 8800 евро за стереорадиохирургия с кибернож в болница "Ачибадем", Турция. За да постанови това решение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната форма, при спазване на административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона. Според съда в случая не са изпълнени условията по чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12/2011 г. за заплащане на лечение в чужбина. Посочил е, че от събраните по делото доказателства е установено, че лечението с кибер нож е с доказана ефективност при лечение на туморни заболявания и е наложено в световната практика, а до средата на 2015 г. този метод не е прилаган в България. В случая обаче, от приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза е установено, че при наличните при пациента множество метастази - над три, този метод на лечение е неприложим с оглед приетите световни стандарти. Такова лечение и не е проведено в Турция. Проведено е лъчелечение чрез облъчване на целия мозък, което се прилага и в България и е можело да бъде направено във всяко отделение по лъчетерапия по същото време, по което е направено в Турция, а разходите се заплащат от НЗОК. По съображения в този смисъл съдът е направил извода, че отказът за заплащане на средства за лечение в чужбина е законосъобразен. Така постановеното решение е правилно. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, подадена на 21.05.2015 г. от Н. Л. Н. против заповед № РД-20-86/04.05.2015 г. на зам. министъра на здравеопазването, с която е отказано поисканото от същия заплащане за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването на средства за лечение в чужбина. В хода на процеса - на 22.07.2015 г., жалбоподателят е починал и като негов правоприемник в процеса е конституирана неговата майка и единствен наследник С. К. Д. От фактическа страна по делото не съществува спор, а релевантните факти и обстоятелства са правилно установени от първоинстанционния съд и отразени в мотивите на обжалваното съдебно решение. Административното производство е образувано по заявление с вх. № 95-00-6/19.01.2015 г., подадено от Н. Л. Н. до председателя на Комисията за лечение в чужбина /КЛЧ/ при Министерството на здравеопазването, с искане за финансиране със средства от бюджета на Министерство на здравеопазването за лечение в чужбина извън обхвата по чл. 82, ал. 1, т. 1-7 и ал. 2 от Закона за здравеопазването, с което е поискал да му бъде отпуснато финансово подпомагане за лечение с кибер нож, на стойност около 9000 евро, при основна диагноза "Ту /мета/ темпороокципиталис декс". Заявлението е подадено на бланка, съгласно приложение № 1 към чл. 21, ал. 1 от Наредбата № 12/22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето /по-долу посочвана само като "Наредба № 12/22.12.2011 г." или "наредбата"/ и е придружено с необходимите декларации, както и медицинска документация. Представени са няколко медицински епикризи - от м. март 2014 г. от УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" ЕАД, Клиника по хирургия относно проведено оперативно лечение на малигнен меланом на дясно бедро; от 26.11.2014 г. и 30.12.2014 г., издадени от УМБАЛСМ "Пирогов", Клиника по неврохирургия, в първата от които е посочена окончателна диагноза "Ту/мета темпороокципиталис декс", а във втората - окончателна диагноза "Дефектус крании". От съдържанието им се установява, че на Н. Л. Н. е проведено оперативно лечение през м. март 2014 г. по повод малигнен меланом на дясно бедро, от хистологичното изследване е потвърдена диагнозата "злокачествен меланом на долен крайник"; през м. ноември 2014 г. е приет след получен епилептичен припадък в Клиника по неврохирургия на УМБАЛСМ "Пирогов", при което са установени три метастази, от които е отстранена по-голямата; последвал е повторен прием в същото отделение през м. декември 2014 г., при който интраоперативно е установен туморен процес, потвърден хистологично за метастатичен меланом; в епикризата от м. ноември е дадена препоръка към общопрактикуващия лекар на пациента със съдържание "Според инструкцията на клинична пътека 200. Насочва се към онколог за продължаване на терапията въз основа на решение от онкокомисия". Приложено е решение на онкологична комисия при УМБАЛСМ "Пирогов" по протокол № 563/03.12.2014 г., в което е посочено, че пациента се насочва към УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" - проф. Т. Към заявлението е представен и резултат от изследване МР на глава - нативен и с контраст, от отделение по "Образна диагностика" при МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕАД - София от 05.01.2015 г., при което са установени лезия диаметър 20 мм и няколко по-малки метастази /подробно описани/. Към заявлението е приложен медицински доклад от 16.01.2015 г., изготвен от д-р М. Ш. за проведена консултация в болница "Ачибадем", Турция, в който на Н. Л. Н., диагностициран със злокачествена меланома, изрязана от десния крайник и с метастазен тумор в мозъка, е препоръчана лъчетерапия на цял мозък със съпътстващо едновременно интегрирано включване на машина Truebaem, което ще продължи 2 седмици, 10 фракции; представено е и потвърждение за хоспитализация от 19.01.2015 г., в което е посочено, че за предлаганото лечение 10 сесии стереотактична лъчетерапия приблизителната цена е 8800 евро. С приемо-предавателен протокол от 21.01.2015 г. подаденото от Н. Н. заявление, заедно с приложената документация е предоставено от КЛЧ за изготвяне на експертни становища от външни експерти - доц. д-р Р. П. - експерт по неврохирургия и проф. д-р В. П. - експерт по лъчелечение. От доц. д-р П. е представено експертно становище от 26.01.2015 г., в което е изложено, че исканото лечение с кибер нож не може да бъде проведено в страната; възможно е лъчетерапията да повлияе положително в развитието на метастазите; наличието на множествени метастази на мозъка двустранно прави пациента неподходящ за оперативно лечение; относно вида на предстоящото лъчелечение - по преценка на съответния специалист. От проф. д-р П. е представено експертно становище от 05.02.2015 г., в което е посочено, че предложеното лъчелечение може да бъде проведено в България; поискала е болният да предостави вида лечение прилагано след първата операция, както и други актуални изследвания /посочени в становището/; препоръчано е също да проведе консултация с проф. П. за провеждане на лекарствено лечение. На заседание на КЛЧ на 09.02.2015 г. е предложено на пациента да осъществи посочените изследвания; след получаване на резултатите да проведе консултация с проф. П. и резултата да представи в КЛЧ; за това решение на Н. Н. е изпратено уведомително писмо с изх. № 95-00-6 от 19.02.2013 г. /няма данни кога е получено/. На 09.03.2015 г. е проведено заседание на КЛЧ, на което е направено заключение, че въпреки че не са представени изисканите изследвания, комисията е отчела, че представените на 25.02.2015 г. изследвания са проведени в онкодиспансер, поради което е взела решение да изпрати получените резултатите на проф. П. за окончателно становище. Такова е представено от проф. П. на 23.03.2015 г. и в него е дадено следното заключение: болният е осъществил предложеното лечение в Турция, 12 фракции; при последващи консултации и нужда от допълнително облъчване е уместно да предостави дозиметричния план от проведеното вече облъчване; да извърши консултация с проф. П. в "СБАЛО" ЕАД за провеждане на лекарствено лечение. На заседание на КЛЧ на 08.04.2015 г. е взето решение да се изиска от лицето да предостави медицинския доклад от проведеното лечение в чужбина. В тази връзка е представена епикриза от отделение по Радиационна онкология в болница "Ачибадем", Турция относно проведена лъчетерапия на Н. Л. Н. пред периода 02.02.2015 г. - 17.02.2015 г., както и медицинско заключение от д-р М. Ш., в което е описано проведеното лечение, приложена е и непреведена фактура от същата болница за лечение през същия период на същия пациент на обща стойност 23 879,63 турски лири. На 28.04.2015 г. е проведено заседание на КЛЧ, на което е взето решение да бъде отказано поисканото финансиране на лъчелечение - общомозъчно и с модулиран интензитет. Изложени са мотиви, че в резултат на допълнително изисканите изследвания след полученото становище от външен експерт по лъчелечение с оглед определяне на най-подходящото лечение в конкретния случай, е предоставена информация, че лечението вече е проведено; няма противоречие по предложеното лъчелечение при конкретния пациент от лекарите специалисти в страната и в чужбина, а именно - целомозъчно облъчване; това лъчелечение се осъществява в страната и се финансира от НЗОК чрез клинични пътеки /КП/; от приложените отчети от проведеното в чужбина лъчелечение е видно, че допълнително е извършено и лъчелечение с модулиран интензитет /IMRT/, което също се осъществява в страната и се финансира от НЗОК чрез КП. Въз основа на това решение е изготвен доклад от председателя на КЛЧ, заведен с вх. № 95-00-6/30.04.2015 г. до заместник-министъра на здравеопазването, в който е възпроизведено становището на КЛЧ, като е посочено, че целомозъчното облъчване се провежда в страната като рутинна практика в съответните лечебни заведения, а финансирането се осъществяван от НЗОК чрез КП; проведеното лъчелечение с модулиран интензитет също се провежда в страната в лечебни заведения, разполагащи с линеен ускорител и сключили договор с НЗОК за осъществяване на тази дейност и съответно финансиране по КП 258,2. С решение № РД-20-86/04.05.2015 г., издадено от зам. министъра на здравеопазването изцяло са възприети мотивите, изложени в доклада на председателя на КЛЧ и е постановен отказ по подаденото заявление с вх. № 95-00-6/19.01.2015 г. от Н. Л. Н., с диагноза: малигнен меланом на дясно бедро, мета церебри, за заплащане за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването в размер общо на 8800 евро за стереорадиохирургия с кибер нож в болница "Ачибадем", Турция. От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, изготвено от вещото лице д-р Р. Л., национален консултант по лъчелечение, се установява, че предложеното лъчелечение на главен мозък е стандартно за страните на Европейския съюз и се реимбурсира във всички старини, включително и в България, еквивалентно лечение може да се извърши във всички клиники/отделения в страната, а в София то е могло да бъде проведено в СБАЛО, УМБАЛ "Царица Йоанна" или МБАЛ "Токуда болница София" АД. Прилагането на лъчелечение на целия главен мозък и едномоментно повишаване на дозата за областите на метастазите е предмет на клинични проучвания, но няма достатъчно данни, за да се прилага като стандартно лечение, както и да дава по-добри резултатите от самостоятелното облъчване на цял главен мозък. Наред с това вещото лице е посочило, че допълнително поисканите от проф. П. изследвания не са самоцелни, а поради значителната вероятност за метастази в други органи, при чието наличие за лечение на мозъчните метастази се препоръчва само лекарствено лечение или само облъчване на главен мозък, без допълнително повишаване на дозата в метастатичните огнища. Изложено е също, че се подкрепя препоръката за лекарствено лечение, тъй като лъчелечението на главен мозък е локално /палиативно/, а водещото лечение на всеки пациент с множествени метастази е системното лекарствено лечение /химиотерапия или таргетно лечение/. Предвид установените релевантни фактически обстоятелства, правните изводи на първоинстанционния съд следва да бъдат споделени като правилни. От правна страна, в чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето /ЗЗ/ е предвидено, че извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването. На основание чл. 82, ал. 1, т. 8 и ал. 5 ЗЗ министърът на здравеопазването е приел Наредба № 12/22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 1/2012 г./, в сила от 06.01.2012 г. В разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 2 от наредбата е предвидено, че по реда на тази наредба се заплаща лечение в чужбина, извън посоченото в т. 1 /за трансплантация на органи и клетки в лечебно заведение на територията на държава - членка на Европейския съюз, и Европейското икономическо пространство и Швейцария и в страни, с които Република България има сключени договори за това/, чрез необходим за конкретния пациент метод, който не е приложим в Република България, когато същият се прилага в чужбина и е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика. Редът за подаване и разглеждане на заявления, както и за заседания на КЛЧ и за произнасяне по подадените заявления, са подробно регламентирани в разпоредбите на раздел III и раздел IV от Наредба № 12/22.12.2011 г. От доказателствата по делото се установява, че подаденото от Н. Л. Н. заявление с вх. № 95-00-3/19.01.2015 г. отговаря на изискванията по чл. 21, ал. 1 от наредбата, но към него не е приложен официален документ от лечебно заведение в чужбина, потвърждаващ, че лечението, за което се иска подпомагане от Министерството на здравеопазването - лечение с кибер нож, ще бъде проведено в това заведение. В чл. 9, т. 3 от Наредба № 12/22.12.2011 г. е предвидено, че при изпълнение на своите функции КЛЧ се подпомага от външни експерти. Съгласно чл. 25, ал. 1 от наредбата външните експерти/ профилната комисия по трансплантология е длъжна да разгледа преписката по заявлението и да изготви доклад по случая в 14-дневен срок от получаването й; тя е длъжна да се свърже със заявителя при нужда, включително за да извърши преглед на пациента и да изиска допълнителни документи и изследвания, а в ал. 2, т. т. 1-16 е регламентирано задължителното съдържание на доклада. В конкретния случай докладът на комисията не е изготвен в указания 14-дневен срок от получаването на преписката, вероятно поради, това че от пациента са поискани допълнителни изследвания /съгласно експертното становище на проф. П. от 05.02.2015 г./, както и поради това, че същият междувременно - през периода 02 - 17.02.2015 г., е провел лъчелечение в болница "Ачибадем", Турция, което е обусловило изискването на допълнителна информация от него за проведеното лечение. При преценката относно изпълнението на предпоставките по чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12/22.12.2011 г. правилно са съобразени становищата на външните експерти, които са поискани от Комисията за лечение в чужбина. При обсъждане обосноваността на изводите на тези експерти първоинстанционният съд правилно се е позовал на заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, изслушана по делото, като го е обсъдил с останалите доказателства по делото и е взел предвид компетентността на вещото лице, обосноваността на дадените отговори, провел е подробен разпит на вещото лице, видно от протокола от съдебното заседание, на което е изслушано заключението. Изводите на вещото лице не са оспорени от страните, а от съдържанието на заключението, обсъдено с останалите доказателства по делото не може да се направи извод за некомпетентност или пристрастност на вещото лице, поради което изводите на заключението са възприети от съда в съответствие с правилото по чл. 202 ГПК, вр. чл. 144 АПК, а при назначаване на вещото лице съдът се е съобразил с процесуалните правила на чл. 171, ал. 2 АПК, чл. 195, ал. 1 и чл. 197, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК. В подаденото заявление е поискано предоставяне на финансови средства за лечение с кибер нож. За приложението на такова лечение не е представена оферта от лечебно заведение в чужбина, потвърждаващ, че лечението, за което се иска подпомагане от Министерството на здравеопазването - лечение с кибер нож, ще бъде проведено в това заведение, периода на предстоящото лечение, цената, очакваните резултати и т. н., което е предвидено в чл. 21, ал. 1, т. 6 от Наредба № 12/22.12.2011 г., няма и декларация по т. 7 от същия. Искането за финансиране на лечение с кибер нож е обсъдено от Комисията за лечение в чужбина, както и в постановения по заявлението административен акт от заместник - министъра на здравеопазването. От експертното становище на доц. д-р П., потвърдено от заключението на вещото лице д-р Л. по съдебно-медицинската експертиза, изслушана по делото, се установява, че лечение с кибер нож /стереотактична хирургия/ не е било подходящо за пациента, поради наличието на множество метастази. Лечение с кибер нож е подходящо при наличие на не повече от три метастази, а в случая са били значително повече /поне 10/. По същество по делото не се спори относно експертния извод, че лечението с кибер нож не е било подходящо в случая на Н. Л. Н. Поради това, че лечението с кибер нож /за което са поискани средства с подаденото заявление/ не е било подходящо за случая, не е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12/22.12.2011 г., а именно - поисканото лечение да е с необходим за конкретния пациент метод. Предпоставките по чл. 1, ал. 2, т. 2 от наредбата следва да са кумулативно изпълнени, затова неизпълнението само на една е достатъчно основание, за да се откаже исканото финансиране. След като методът не е необходим за пациента с оглед лечение на установеното при него заболяване и развитието му и конкретното състояние на пациента, не следва да се обсъжда изпълнението на останалите предпоставки по наредбата. Въпреки че е поискано предоставяне на средства за лечение с кибер нож, то с оглед установените факти и обстоятелства по случая, от Комисията по лечение в чужбина и съответно - от заместник министъра на здравеопазването в издадения акт е обсъдено наличието на основание за предоставяне на средства за лъчелечение, каквото е било препоръчано още в представения със заявлението медицински доклад от 16.01.2015 г. от д-р М. Ш. от болница "Ачибадем", Турция. От експертното становище на проф. д-р П., потвърдено от заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, се установява, че в случая на Н. Л. Н. е подходящо провеждане на лъчелечение на целия мозък, тоест това е лечение с необходим за конкретния пациент метод и е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика, но това лечение се прилага в България и се заплаща от Националната здравноосигурителна каса по клинични пътеки /според доклада на председателя на КЛЧ - по КП № 258,2/. Поради това не е изпълнено едно от кумулативно предвидените изисквания по чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12/22.12.2011 г. лечението да не се прилага в страната. Изводът, че лъчелечение се провежда в България също не се оспорва от жалбоподателката. Следователно, отказът на заместник-министъра на здравеопазването да предостави средства за лечение в чужбина по подаденото от Н. Л. Н. заявление с вх. № 95-00-6 от 19.01.2015 г. съответства на материалния закон. Не може да бъде възприето становището, изложено в касационната жалба, че отказът не съответства на целта на закона с оглед късното произнасяне по подаденото заявление. Както се посочи по-горе, заявлението е подадено на 19.01.2015 г., на 21.01.2015 г. е предадено на външни експерти за изготвяне на становища, такива са представени на 26.01.2015 г. и на 05.02.2015 г., а с решение на КЛЧ от 09.02.2015 г. на пациента са дадени препоръки за провеждане на допълнителни изследвания и за представяне на резултатите от тях /вещото лице по съдебно - медицинската експертиза е потвърдило, че поисканите изследвания са били необходими за преценката във връзка с произнасянето по подаденото заявление/; на 25.02.2015 г. на КЛЧ са представени резултати от изследвания, които са различни от поисканите. Междувременно - на 02.02.2015 г., Н. Н. е постъпил на лечение в болница "Ачибадем", Турция за провеждане на препоръчаното му от лекар в същата болница лъчелечение, откъдето е изписан на 17.02.2015 г. след проведеното лечение. Последващите действия на КЛЧ /описани по-горе/ вече са били обусловени от проведеното лъчелечение, тъй като, видно от съдържанието на експертните становища и взетите решения на комисията, същите са насочени към обсъждане на това лечение и преценка дали са налице основания за заплащане на проведеното лечение, както и към събиране на доказателства в тази връзка. Предвид тези фактически обстоятелства, извън предмета на преценката за законосъобразност, включително с оглед съответствието на оспорения пред съда акт с целта на закона, е да се обсъжда как би процедирала комисията и съответно министъра на здравеопазването или заместник министъра /последния в случая действа по делегация от министъра/, ако не беше проведено лечение в чужбина и дали компетентният административен орган би се произнесъл в срок, както и дали лъчелечението в България би било предоставено в срок, който е целесъобразен с оглед конкретното заболяване и развитието му при пациента /според данните по делото най-подходящия срок е 20-40 дни след операцията и не по-късно от 90 дни от провеждането на оперативното лечение/. Не може да се направи извод за несъответствие на акта с целта на закона като се изхожда от предположението, че органът не би се произнесъл в срок /ако лечението не беше проведено междувременно/ или че не би било проведено в необходимия срок лъчелечение в лечебни заведения в страната, в които такова се провежда /според експертното становище на д-р П., потвърдено от вещото лице по съдебната експертиза в гр. София лъчелечение като проведеното в болница "Ачибадем" в Турция се провежда в "СБАЛО" АД, УМБАЛ "Царица Йоанна" АД, МБАЛ "Токуда болница София" АД/. По делото няма данни дали Н. Н. е направил постъпки за провеждане на лъчелечение в България, което да му е било отказано или да е било отказано провеждането му в необходимия срок, преди да предприеме такова лечение в болницата в Турция, но при евентуално наличие на такъв отказ или несвоевременно насрочване на лечение, или при липса на насочване към такова лечение, за което се установи, че е било подходящо и необходимо, или при несвоевременност на насочването или при липсата на препоръки за такова лечение след проведеното в България лечение в болнични заведения /през м. ноември и м. декември 2014 г./, то отговорността за това може да бъде търсена по общия ред от виновните лица. Предметът на конкретното административно производство е обусловен от подаденото искане и преценката относно съответствието на постановения в това производство административен акт с целта на закона не обхваща цялостната дейност по лечение на конкретното лице, а само предмета на това административно производство. Доказателствата по делото налагат извода, че по подаденото заявление органът е действал в съответствие с целта на закона, като се е произнесъл по направеното искане за лечение с кибер нож, а освен това, с оглед установените от него фактически обстоятелства, е направил преценка и за възможността за предоставяне на средства за лечение в чужбина чрез метода, по който междувременно е проведено лечение в чужбина, дори без да е направено изменение на искането или да е направено ново такова. По изложените съображения в случая не е налице несъответствие на оспорения пред съда административен акт с целта на закона и първоинстанционният съд не е нарушил закона като е приел този акт за законосъобразен. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК се установи, че решението е валидно и допустимо. Затова обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Разноски за производството не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение