Решение № 14566 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11085/2016 г.

Решение № 14566 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11085/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП и от "ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ 2002" ООД чрез адв. М. П. против решение № 1672/22.07.2016 г., постановено по адм. д. № 2508/2015 г. по описа на Административен съд-В.. К. Д. "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, отменяща Ревизионен акт № Р-27-1402286-091-001/27.04.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден изцяло с решение № 335/16.07.2015 г. на директор Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. В., в частта, в която са установени задължения за ДДС по ЗДДС за д. п. м. 06.2013 г. в размер от 14981.66 лв. - главница и лихва в размер от 2564.65 лв.; за д. п. м. 12.2013 г. в размер от 1600.00 лв. и съответстващата лихва в размер от 184.42 лв. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА като неоснователна. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Касаторът "ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ 2002" ООД, чрез адв. М. П., обжалва съдебното решение в частта, отхвърляща жалбата му срещу РА. Касаторът твърди, че решението в тази му част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния данъчен закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли за отмяната на решението в тази част. В представеният по делото писмен отговор на касационната жалба на Дирекция "ОДОП" - гр. В. при ЦУ на НАП, "ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ 2002" претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваните решение, определение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Двете касационни жалби са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок. С обжалваното съдебно решение административният съд е отменил Ревизионен акт № Р-27-1402286-091-001/27.04.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден изцяло с решение № 335/16.07.2015 г. на директор Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. В., в частта, в която са установени задължения за ДДС по ЗДДС за д. п. м. 06.2013 г. в размер от 14981.66 лв. - главница и лихва в размер от 2564.65 лв.; за д. п. м. 12.2013 г. в размер от 1600.00 лв. и съответстващата лихва в размер от 184.42 лв. и е отхвърлил жалбата на дружеството против РА в останалата му обжалвана част, в която е начислен ДДС относно отказано право на данъчен кредит по 8 бр. фактури с издател "Тидас" ЕООД. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Съдът е приел, че по отношение на фактурите, издадени от "У. М." ЕООД и "Евро грейн" ЕООД органът по приходите неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че горепосочените фактури не документират реално получени от лицето доставки на стоки. Към фактурата, издадена от "У. М." ЕООД са представени договор доставка на машини и оборудване и приемо-предавателен протокол. Установено е, че процесната фактура е осчетоводена надлежно както при доставчика, така и при жалбоподателя, като е установена е и последваща реализация на стоките. По отношение фактурите издадени от "Евро грейн" ЕООД, с предмет - доставка на машини оборудване първоинстанционният съд е приел, че констатациите на органите по приходите за неустановено плащане по фактурата, прекъснати гражданскоправни отношения между прекия и предходните доставчици не са регламентирани от закона предпоставки за неуважаване на искането за признаване на данъчен кредит. Позовал се е на надлежно оформеният протокол № 0643157/19.02.2015 г., обективиращ резултатите от извършена от органите по приходите проверка в стопанисвания от РЛ обект, при която са установени налични активи- машини и оборудване за производство на хляб, заведени по сч. сметка 204 "машини и оборудване". По отношение на доставчика "Тидас" ЕООД първоинстанционният съд е приел, че извода за нереалност на доставките, направен от органите по приходите е правилен. Според съда не са ангажирани доказателства за реални доставки, както по отношение на възможността на доставчика да притежава, съхранява и прехвърля собствеността върху процесните стоки, така и за отразяване на доставките в счетоводството му. Предвид, че договора от 20.06.2013 г., част от фактурите и съставените към тях приемо-предавателни протоколи са подписани от лице без представителна власт от съда е направен извод, че не е установено съгласие за отделянето на стоките и прехвърляне на правото на собственост върху тях, респективно настъпването на данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС. По касационната жалба на Д "ОДОП" - гр. В.: Правилно административния съд е отменил оспорения ревизионен акт, в частта, в която са установени задължения за ДДС по ЗДДС за д. п. м. 06.2013 г. в размер от 14981.66 лв. -главница и лихва в размер от 2564.65 лв.; за д. п. м. 12.2013 г. в размер от 1600.00 лв. и съответстващата лихва в размер от 184.42 лв. Съдът е изяснил пълно фактическата обстановка - ползвал е събраните в хода ревизионното производство доказателства. Въз основа на установените факти и обстоятелства са направени изводи за наличие на реална доставка на машини и оборудване от "У. М." ЕООД и "Евро грейн" ЕООД в процесните данъчни периоди, при което е счетено от съда, че данъкът (ДДС) е правомерно начислен, а оттам не е налице пречка за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставката. Относно доставка по фактура с издател "У. М." ЕООД правилно първостепенният съд се е позовал на практиката на СЕС, в частност Решение на СЕС по съединени дела C-80/11 и C-142/11. Няма причина дадените от СЕС разрешения да не бъдат съобразени изцяло по отношение на доводите на жалбоподателя за произхода на стоката и за кадровата и техническата обезпеченост на дружествата- доставчици. Относно доставка по фактури с издател "Е. Г." ЕООД правилно първоинстанционният съд е приел, че аргументите на органите по приходите за неустановено плащане по фактурата, прекъснати гражданскоправни отношения между прекия и предходните доставчици не са регламентирани от закона предпоставки за неуважаване на искането за признаване на данъчен кредит. Съгласно чл. 115, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Известието се издава задължително не по- късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1, а когато се издава за доставка, за която е издадена фактура с начислен данък за получено авансово плащане, в 5- дневен срок от датата на връщането, прихващането или уреждането по друг възмезден начин на авансово преведената сума за размера на върнатата, прихваната или уредената по друг възмезден начин сума. Няма данни за издадени кредитни известия към процесните фактури. Предвид гореизложеното и при наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по данъчните фактури, по които ревизираното лице е декларирало право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право. В случая ревизираното дружество е представило достатъчно доказателства в подкрепа на тезата си за правомерно упражняване на право на приспадане на данъчен кредит. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил правилно, обосновано и законосъобразно решение в обжалваната му част, което следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на "ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ 2002" ООД. Оплакванията в касационната жалба са основателни и решението в тази част следва да бъде отменено. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че по издадените фактури от "Тидас" ЕООД, касаещи доставки на малини, къпини и брашно не са налице реално осъществени доставки. Неправилно е възприето от съда, че след като договорът от 20.06.2013 г., част от фактурите и съставените към тях приемо- предавателни протоколи са подписани от лице без представителна власт, то не е установено съгласие за отделянето на стоките и прехвърляне на правото на собственост върху тях, респективно настъпването на данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС. При сключването на сделка страната може да действа лично или да бъде представлявана. Когато действащият при сключване на сделката от чуждо име не е надлежно овластен, в гражданските правоотношения сключената сделка е висящо недействителна докато ненадлежно представляваният не я потвърди. Откаже ли ненадлежно представляваният да я потвърди, висящността се прекратява и сделката не поражда действие за представлявания. Когато ненадлежно представляваният е търговец, не се изисква изрично потвърждаване, то се счита извършено, ако търговецът не се противопостави веднага след узнаването, т. е. потвърждаването се счита извършено чрез бездействие. Този начин на потвърждаване е приложим както когато сделката е сключена чрез изрични волеизявления на мнимия представител, така и когато тя е сключена чрез негови конклудентни действия. Фактическите действия на лице без представителна власт, чрез които се манифестира съгласие, подлежат на потвърждаване от търговеца при условията на чл. 301 от ТЗ. (решение № 36 от 30.03.2011 г. по гр. д. № 384/2009 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС). При ревизията към процесните фактури са представени сключени договори, приемо-предавателни протоколи и стокови разписки. Неправилен е извода на първоинстанционния съд за недоказано транспортиране на стоките по процесните фактури. В представените стокови разписки е посочен регистрационния номер на превозното средство, с което е извършен транспорта- Н 3296 ВА. Депозиран е договор за наем на автомобил между дружеството - доставчик "Тидас" ЕООД и Р. А., от който е видно, че дружеството- доставчик е разполагало с бус М. В. с рег. номер Н 3296 ВА по време на издаване на фактурите. Съвкупната преценка на събраните доказателства категорично установява реалното извършване на доставките по процесните фактури. Непредставянето на доказателства за извършено заплащане на закупените стоки не свидетелства за липса на реално извършена доставка. Всичко това налага извода за осъществяване на реални доставки, поради което незаконосъобразно е установено данъчно задължение за данъчни периоди м. 08, 09 и 12.2013 г. и м. 02.2014 г. в общ размер на 19 745.92 лв., във връзка с отказано право на приспадане на данъчен кредит по 8 фактури с издател "Тидас" ЕООД. Решението като неправилно следва да се отмени в тази си обжалвана част. Разноски: С оглед изхода на спора пред касационната инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за касатора "ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ 2002" ООД не следва да се присъждат, тъй като не е доказало извършването им. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение