Решение № 13173 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8965/2014 г.

Решение № 13173 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8965/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по искане на Никола Христов Бойнуков от гр. Свиленград за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК на решение № 1846/19.03.13 г. по адм. д. № 10904/12 г. по описа на Административен съд София-град, оставено в сила с решение № 3525/13.03.14 г. по адм. д. № 6054/13 г. по описа на Върховния административен съд. Ответникът, Директор на Главна дирекция "Гранична полиция"-МВР, представляван от юрк. Огнянова, надлежно упълномощена, поддържа становище за неоснователност на искането за отмяна, претендира отхвърлянето му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на II-ра колегия, намира искането процесуално допустимо като подадено в срока на по чл. 240, ал. 2 АПК и като го разгледа по същество, констатира: С решение № 1846/19.03.13 г. по адм. д. № 10904/12 г. по описа на Административен съд София-град, оставено в сила с решение № 3525/13.03.14 г. по адм. д. № 6054/13 г. по описа на Върховния административен съд оспорването на искателя Бойнуков срещу Заповед № 4153/23.10.12 г., с която на основане чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" вр. с чл. 179, ал. 1, т. 2 от Закона за Министреството на вътрешните работи /ЗМВР/ Директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" при Министерството на вътрешните работи е прекратил служебното му правоотношение на държавен служител в МВР е отхвърлено. Искането за отмяна на влязлото в сила решение, подадено на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК, е мотивирано с доводи за издаване на заповедта в нарушение на материалния закон, приемане на нов закон за МВР с нова регламентация относно изискванията към държавния служител в МВР за заемане на съответната длъжност и установено нарушение в Районен съд -Свиленград по Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ . Искането е неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата има предвид обстоятелства и писмени доказателства, съществували при разглеждане на делото и от съществено значение за правния спор, които страната не е могла да приобщи в делото независимо, че е положила дължимата грижа при упражняване процесуалните си права. С обжалваната заповед служебното правоотношение с искателя е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" вр. с чл. 179, ал. 1, т. 2 ЗМВР -поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, обусловена от наложено му административно наказание по чл. 78а от Наказателния кодекс /НК/. Искателят се позовава на последвала законодателна промяна - чл. 155 ЗМВР, обнародван в ДВ бр. 53/27.06.14 г. в текста на който, за разлика от текста на чл. 179, ал. 1, т. 2 ЗМВР - отм., изискване на лицето да не е налагано административно наказание по чл. 78а НК няма. В съдебноадминистративното производство законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт се преценява във връзка с материалния закон, действал към датата на издаването му. Ето защо, независимо, че по настоящем изискванията за заемане на служба в МВР са по-благоприятни от съществувалите към издаване на заповедта за прекратяване служебното правоотношение с искателя, основанието по чл. 239, т. 1 АПК е неприложимо. Законодателната промяна няма характер на ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, тъй като към момента на решаването му са били приложими други материалноправни норми. Установеното в друго административно производство нарушение на длъжностни лица в Районен съд Свиленград по ЗЗЛД относно неправомерна обработка на лични данни на искателя няма връзка със спора, разрешен с влязлото в сила решение, предмет на искането за отмяна. Данните по делото сочат, че в инстанционното производство искателят е надлежно представляван, реализирал е в пълнота правото си на участие по делото, предвид което не се установява нарушение на съдопроизводствените правила от категорията на тези, представляващи основания за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК, още повече, че конкретни доводи във връзка с отмяната на това основание искането на съдържа. Доводите за незаконосъобразност на прекратителната служебното правоотношение заповед не следва да бъдат обсъждани, тъй като не съставляват основания за отмяна по чл. 239 АПК. Тези основания са конкретно посочени и не подлежат на разширително тълкуване и прилагане. Всички оплаквания за незаконосъобразност на заповедта искателят е могъл да релевира в инстанционното производство, което е и сторил, видно от материалите по делото. С оглед изложеното искането за отмяна на посочените в него основания по чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК следва да бъде отхвърлено. При този резултат на ответника по искането следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 340 лв на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на II-ра колегия