Решение № 11022 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4142/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на С. Костова срещу решение 164 от 16.02.2023 г. по адм.д. 537/2022 г. на Административен съд София- област, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу принудителна административна мярка по чл. 171, т.5, б. "б" от ЗДвП - принудително преместване на пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, приложена на 07.04.2022 г. от инспектор контрол паркиране при "Център за градска мобилност" ЕАД София относно собствения й лек автомобил, марка "Рено", с рег. [рег. номер]. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответната страна, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата, представя писмен отговор, претендира разноски по делото. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. От снимковия материал, приложен по делото е видно, че автомобилът е разположен изцяло върху тротоара, парковото пространство не е предназначено за преминаване на пешеходци, не е осигурено изискуемото разстояние за свободно преминаване на пешеходци. Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорването пред съда е принудителна административна мярка приложена на 07.04.2022г. в 10.42 часа, от инспектор контрол паркиране, в качеството му на длъжностно лице при Център за градска мобилност ЕАД, гр. София, на основание заповед СОА 21 РД 95-62/11.03.2021г. на кмета на Столична община, по повод констатирано неправилно паркиране на собствения на жалбоподателката автомобил, в нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. За констатираното нарушение бил изготвен констативен протокол, към който е начертана окомерна скица от издателя, както и са приложени четири броя цветни фотоснимки, относно положението на автомобила на непосредствено преди репатрирането му. Съставен е и АУАН бл. 120435/07.04.2022г. в който е описано извършено нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, както следва: Затова, че на 07.04.2022г., около 10.42 часа, в гр. София, ул. Лидице" 18, паркира л.а. Рено Меган, бежов с рег. [рег. номер], нейна лична собственост, върху тротоара. . Съдът е приел, че в случая е налице втората хипотеза на чл. 171, т.5, б. "б" от ЗДвП - принудително преместване на пътно превозно средство когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Участници в движението, според легалната дефиниция в разпоредбата на § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП, е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. Именно наличието на опасност и създаването на непреодолими пречки за преминаването на другите участници в движението, в случая е предпоставило прилагането на принудителната административна мярка. Мястото на паркиране на автомобила е установено освен с приложения по делото констативен протокол, така и със съставения АУАН, както и приложените към КП 4 броя снимки, от които е видно, че автомобилът е бил паркиран изцяло върху тротоара на улица Лидице, срещу 18, в град София. Въпреки, че не е коментирано от съда, същото установява и представената от жалбоподателката по делото комбинирана скица, изготвена от инженер, вписан в регистъра на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастъра, след репатриране на автомобила, По скицата ширината на тротоара е 1, 70 м и изцяло се заема от автомобила. Съдът изложил съображения, че съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП, тротоарът представлява изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци, т. е. този участък от пътя, е предназначен само за движение на пешеходци, а не за престой или паркиране на автомобили. Нормата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП допуска паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите, но само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Дори да се приеме, че откъм страна на сградата остава разстояние най-малко 2 метра, мястото на паркирането на процесния автомобил не е определено, като такова от администрацията на Столична община. Видно от снимковия материал, разстоянието от тротоара до сградите представлява парково пространство върху което са разположени дървета и не е предвидено за преминаването на пешеходци. Съдът приел, че паркирането е извършено по начин (върху тротоар ), създаващ пречки и опасност за останалите участници в движението - пешеходците, защото на практика преминаването и разминаването на детски колички, или помощни средства на хора с увреждания, а дори и на единични пешеходци, на практика е напълно ограничено от така паркираният автомобил и предполага тяхното излизане на пътното платно. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че принудителната административна мярка - принудително преместване на МПС е законосъобразна приложена при наличието на втората хипотеза на чл. 171, т.5, б. "б" от ЗДвП - принудително преместване на пътно превозно средство когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Основателно е прието, че начинът по който автомобилът е бил паркиран на тротоара създава опасност за участниците в движението и прави невъзможно преминаването на пешеходни по тротоара. Принудителната административна мярка се прилага чрез действие - преместване на ППС от оправомощено лице и за нея не се издава писмен акт, както правилно е приел съдът. Независимо, че съдът е записал, че е извършена мярката с разпореждане, това не се отразява на правилността на съдебния акт. Видно от скицата към констативния протокол, от приложените снимки и дори от скицата представена от жалбоподателката, изготвена от правоспособен инженер, която не е надлежно доказателство, тъй като представлява частна експертиза, която не е назначена от съда, автомобилът изцяло заема тротоара и няма място за преминаване по тротоара нито от едната, нито от другата страна на автомобила. Автомобилът почти напълно заема очертанието от 2 метра на тротоара. Видно от снимката и от скицата, до мястото където се намира автомобила има дърво с прилежаща към него земна площ, поради което пешеходците не могат да преминат между автомобила и прилежащата земна площ към дървото - няма никакво разстояние. Правилен е изводът на съда, че начинът по който е паркиран автомобила принуждава пешеходците да слязат от тротоара върху пътното платно за да преминат. Не може да се иска от пешеходците преминаващи по тротоара да преминават през значителната земна площ на дървото или да го заобикалят и да минават пред сградата, която се намирала на повече от две метра от пътното платно. В тази площ от 2, 2 м., очертана на скицата представена от жалбоподателката, се намира дърво с голяма прилежаща земна площ, през която не може да се преминава. Изводите дали е налице нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП имат значение в производството по ЗАНН, започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение. Неотносими са в настоящото производство по налагане на принудителна административна мярка по АПК, в което е от значение дали пътно превозно средство създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Както се посочи, в случая не се преценяват предпоставките по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, а дали паркирането е осъществено по начин, който създава опасност или прави невъзможно преминаването на пешеходците. С оглед на това невъзможността за преминаване на пешеходците по тротоара с плочки е доказана, което създава опасност за участниците в движението, тъй като за да преминат пешеходците следва да слязат на пътното платно. Не е довело до незаконосъобразност на изводите на съда обстоятелството, че съдът не е обсъдил подробно представените от жалбоподателката писмени доказателства, още повече както се посочи, представената от жалбоподателката скица е частен документ. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че съдът е следвало да спре производството до приключване на производството по обжалване на издаденото наказателно постановление. Независимо, че фактите са едни и същи, предпоставките за налагане на принудителна административна мярка по АПК и за издаване на наказателно постановление по ЗАНН са различни. Представеният в съдебно заседание констативен протокол издаден от същото длъжностно лице Н,Маринов, представен по другата преписка е същият. Под констативния протокол в настоящото производство е начертана скица. В настоящото производство с констативния протокол в административната преписка и от снимките е доказано мястото на паркиране на автомобила на тротоара, за което място не се и спори. В този смисъл неоснователни са доводите, че мярката е наложена при неизяснена фактическа обстановка, двете копия на констативния протокол, представени с преписките по двете различни производства, са едни и същи. Както сочи и жалбоподателката дали органът ще състави констативен протокол е ирелевантно за законосъобразността на наложената мярка, нарушението се преценява в контекста на всички доказателства по делото. Противно на изложеното в жалбата, съдът е прегледал четирите представени снимки и е установил правилно от първата снимка, че автомобилът заема изцяло площта на тротоара с плочки, което е видно и от скицата, представена от жалбоподателката по делото. Успоредно на автомобила няма място за преминаване. Обстоятелстното, че пред процесния автомобил е бил паркиран друг автомобил и няма данни дали за него е приложена принудителна адвинистративна мярка, не води до извод за незаконосъобразност на процесната принудителна административна мярка. Неотносимо е, че снимките не дават ракурс откъм страната на сградите, тъй като както се посочи, не може да се иска от пешеходците да преминат през намиращото се отстрани дърво с голяма прилежата земна площ. В този смисъл не е следвало да се изяснява дали са налице най- малко 2 м до сградата от тротоара. От снимката е видно, че между автомобила и площта на дървото с голяма прилежаща земна площ не могат да преминават пешеходци, няма никакво разстояние. Неотносими са доводите, че видно от представената от жалбоподателката скица бордюра до сградата е 4, 5 м, както се посочи, до автомобила има дърво с голяма прилежаща площ и не може да се изисква от пешеходците да преминават през тази земна площ. Жалбоподателката сочи, че по тази скица разстоянието от автомобила до сградата е 2,6 м, а до единственото дърво - 2,2 м. Тези доводи, не отчитат обстоятелството, че между автомобила и дървото е земна площ към дървото, а не плочки на тротоар, така, че между автомобила и дървото не могат да преминават пешеходци. Не са противоречиви изводите на съда, че разстоянието от тротоара до сградите е парково пространство, което не е предвидено за пешеходци / с оглед дървото и прилежащата му площ/ и че тротоарът е част от пътя, предназначена за пешеходци. Не следва друг извод и от представените от жалбоподалката снимки от Гугъл карти на адреса. Прието е, че паркирането е извършено на ул."Лидице" срещу 18 към "Хосе Мартин". Доводите на жалбоподателката, че от представеното удостоверение е видно, че ул. "Лидице" в района на 18 се пресича с ул. "Постоянство" и няма кръстовище с ул. "Х.Мартин", не променят установеното обстоятелство, че автомобилът е бил паркиран на тротоара на ул."Лидице" срещу 18. Въпреки, че в протокола на екипите за принудително преместване автомобилът със същия регистрационен номер по т.8 и е записан като марка Опел, а е Рено, е безспорно доказано, че е автомобилът на жалбоподателката с посочения регистрационен номер. Жалбоподателката не е поискала изменение на първоинстанционното решение, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК, във връзка с чл.144 АПК, поради което не следва да се коментират възраженията й относно присъденото адвокатско възнаграждение за първата инстанция. Касационната инстанция може да се произнася по разноските при обжалване на определение по чл. 248 ГПК, във връзка с чл.144 АПК, каквото производство не е инициирано. С оглед изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което като правилно следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъдят претендираните в настоящото производство разноски в размер на 100 лв. адвокатско възнаграждение, записано в представеното пълномощно издадено от Н. Маринов, инспектор контрол паркиране, за изплащането на което е представено извлечение по разплащателна сметка. Заплащането е извършено от "Център за градска мобилност" ЕАД, тъй като е юридическото лице към което принадлежи административния орган. Представен е списък на разноските и договореното възнаграждение е в минимално предвидения размер в Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - чл. 8, ал.3. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение