Решение № 7468 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2829/2009 г.

Решение № 7468 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2829/2009 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на "Голф клуб Ибър" АД срещу решение № 757 от 23.12.2008 г. по адм. д. № 643/2008 г. на Административен съд - София област, осми състав, като се иска отмяна на същото и да се постанови друго, с което да се отмени обжалваната заповед. Ответникът по касационната жалба взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение Административният съд София област е отхвърлил оспорването на касатора против заповед № РД-14-47610.06.2008 г. на заместник началник на ДНСК. Решението е правилно. Според заключението на графологичната експертиза, както представената по делото, така и съхраняваната в деловодството на ДНСК упълномощителни заповеди са подписани от началника на ДНСК, поради което касационното оплакване за неавтентичността на една от тях е неоснователно, независимо дали е имала печат на учреждението или не. Заповедите са официални документи с обвързваща съда доказателствена сила, включително относно датата на издаването си - чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Дори ако не са били изведени в деловодството на ДНСК, каквото е касационното твърдение, от това не може да се направи еднозначен извод, че не са издадени на посочената в тях дата, ето защо законосъобразно съдът е приел, че упълномощаването предхожда заповедта за премахване на строежа. Неоснователно е касационното оплакване за неустановеност на разпоредения за премахване строеж. Той е достатъчно индивидуализиран чрез посочването в заповедта на номера му по схемата към констативния акт, с което тя е станала част от документа на властническото волеизявление, независима от редовността на констативния акт. Неоснователни са касационните оплаквания за съществени административнопроизводствени нарушения. Констативният акт по чл. 224, ал. 2, респ. чл. 225, ал. 3 ЗУТ, е предвидено от тези специални норми доказателство за посочените в тях обстоятелства. Ако не е бил съставен и/или връчен редовно, той няма доказателствена сила и не може да бъде ценен, но обстоятелствата могат да бъдат доказвани на общо основание - чл. 171, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 170, ал. 1 АПК. Ако доказването е успешно, нередовността на акта не е съществено административнопроизводствено нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. В случая извършването на строежа през 2008 г. е установено по твърденията на самия оспорващ, върху когото е падала тежестта да докаже наличието на строително разрешение. Твърдените нередовности на акта не поставят под съмнение истинността на тези обстоятелства, които са единствените, относими към материалната законосъобразност на заповедта, за да представляват съществени административнопроизводствени нарушения. По същата причина не би било съществено административнопроизводствено нарушение твърдяното уведомяване на оспорващия за започването на производство за спиране, а не за премахване на строежа като незаконен. Самото административно производство служи за установяване на правно значимите факти (чл. 7, ал. 3 АПК), които в случая са еднакви и за двете производства. Неоснователно е и касационното оплакване, че строежът бил извършен със строително разрешение. Инвестиционният проект, дори надлежно одобрен, не е такова - чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Представените разрешения за строеж, заверени нотариално, не представляват официално заверени преписи от официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, тъй като не са заверени от органа, комуто се приписва издаването на оригиналите. След като не са били представени поисканите оригинали, преписите не са могли да бъдат ценени - чл. 183 ГПК вр. чл. 144 АПК. Неоснователно, най-сетне, е касационното оплакване за недопускането на исканите от оспорващия свидетели. За установяване на строителното разрешение такива са били недопустими, тъй като не е било твърдяно и доказано оригиналът му да е загубен или унищожен - чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 1 и чл. 165, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и чл. 148, ал. 9 ЗУТ. При неоснователността на касационните оплаквания потвърждаващото заповедта за премахване решение следва да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 218 АПК Върховният административен съд