Решение № 6590 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11780/2014 г.

Решение № 6590 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11780/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Людмил Костадинов от гр. Варна срещу решение № 1316 от 6.06.2014 г. по административно дело № 1137/2014 г. от Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЛС-01-6/17.03.2014 г. на Командира на Военно формирование 28580. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Командирът на Военно формирование 28580, в представен от процесуален представител писмен отговор, оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е изяснил правилно фактите, като е събрал относимите доказателства, въз основа на които е извел законосъобразен извод. Страните не спорят относно факта на извършеното нарушение на служебната дисциплина от страна военнослужещия Костадинов, а и същото е установено по безспорен начин от събраните доказателства. Единственият наведен довод е за неправилен извод на съда относно спазване на предвидените административнопроизводствени правила за издаване на акта. Твърди, че при провеждане на беседата по чл. 144 от Правилника за приложение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Цитираният текст предвижда задължение за длъжностното лице, назначило служебната проверка за установяване на извършено дисциплинарно нарушение в срок от 5 дни от получаване на протокола за същата лично или чрез оправомощено от него лице да проведе беседа с нарушителя, на която го запознава със събраните доказателства, даващи основание за налагане на дисциплинарно наказание и изслушва военнослужещия или приема писмените му обяснения. Съгласно ал. 2 участие в тази беседа вземат председателят на комисията за извършване на служебната проверка или нейни членове, като се съставя протокол, който се подписва от участвалите лица. В случая от протокол рег. № 1226/17.03.2014 г. беседата е проведена лично от длъжностното лице, назначило проверката, като Костадинов е запознат с резултатите от проверката и е изслушан, като протоколът е подписан от присъствалите лица. Действително от съдържанието на същия не се установява на беседата да са присъствали председателят или членове на комисията за извършване на служебната проверка, но това обстоятелство, макар формално да е в нарушение на предвиденото в чл. 114, ал. 2 ППЗОВСРБ не води до незаконосъобразност на акта. Целта на предвидената в чл. 144 ППЗОВСРБ беседа е да бъде запознат военнослужещият с резултата от проведената служебна проверка, да бъде изслушан или да бъдат приети писмените му обяснения по случая, като в конкретния случай са изпълнени и двете алтернативно предвидени условия, за да се гарантира правото му на защита в проведеното дисциплинарно производство. Доколкото тази цел на закона е изпълнена, така допуснатото нарушение не води до извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както правилно е прието в обжалваното решение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е и правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Независимо от изхода на делото съдът намира, че в конкретния случай не следва да бъдат присъждани разноски на ответника по касация, доколкото не е осъществено в пълен обем задължението по чл. 24 от Закона за адвокатурата, а е сведено до представяне на писмен отговор на касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение