Решение № 4580 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1123/2018 г.

Решение № 4580 от 11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1123/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ . Образувано е по касационна жалба на "Т. т." ЕООД, представлявано от Е. И., чрез адв. М. И., срещу Решение № 493 от 14.12.2017 г., постановено от Административен съд - В. Т., по адм. дело № 660 по описа на същия съд за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-04000716006487-091-001/26.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- В. Т., потвърден с Решение № 219/28.07.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -В. Т.. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се твърди, че неправилно и незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит на дружеството и е начислено ДДС във връзка с непризнати от приходната администрация вътреобщностни доставки. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на всички сторени разноски за двете инстанции. Ответникът - директора на Дирекция "ОДОП" В. Т. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Мундова, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - В. Т. е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р -04000716006487-091-001/26.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- В. Т., потвърден с Решение № 219/28.07.2017 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -В. Т. относно начислени задължения по ЗДДС в размер на 126 542,46 лв. и начислени лихви в размер на 18 199,94 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Относно допълнително начислен ДДС във връзка с непризнати от приходната администрация декларирани от "Т. Т." ЕООД вътреобщностни доставки по следните фактури: фактура№ 21111/8.07.2014 г. на стойност 506.67 лв. и фактура№ 24732/27.04.2015 г. на стойност 375 лв. с получател TSONEV GROUP LTD с VIN МТ21627433 с предмет различни месни продукти; - фактура № 21810/29.08.2014 г. на стойност 299,58 лева, с получател IVES INTERNATIONAL LIMITED с VIN МТ21723112 с предмет различни месни продукти; както и 11 бр. фактури на обща стойност 1118.36 лв., с получател MW MYUMYNOVA TARIME с VIN ВЕ0546920939 с предмет различни месни продукти. Първоинстанционният съд е приел изводите на органите по приходите, че липсват доказателства за изпълнение на законовите изисквания от страна на ревизираното дружество, за да бъдат признати спорните доставки за вътреобщностни такива. Относно непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от "К. Т." ЕООД, "Н. Т." ЕООД, "К. ф."ЕООД и "Ф. к." ЕООД с предмет различни видове стока първоинстанционният съд е приел, че не са представени доказателства за фактическото предаване на фактурираните стоки от доставчик към получател. Относно непризнат данъчен кредит по фактури, издадена от "М. Т." ООД с предмет аванс по доставка първоинстанционният съд е приел, че приходната администрация законосъобразно е отказала да признае право на данъчен кредит по горепосочените фактури. Съдът е приел, че в случая липсват доказателства, както за извършено авансово плащане, така и за последващо реално изпълнение на доставка, свързана с въпросните две фактури. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относно допълнително начислен ДДС във връзка с непризнати от приходната администрация декларирани от "Т. Т." ЕООД вътреобщностни доставки по следните фактури: фактура№ 21111/8.07.2014 г. на стойност 506.67 лв. и фактура№ 24732/27.04.2015 г. на стойност 375 лв. с получател TSONEV GROUP LTD с VIN МТ21627433 с предмет различни месни продукти; - фактура№ 21810/29.08.2014 г. на стойност 299,58 лева, с получател IVES INTERNATIONAL LIMITED с VIN МТ21723112с предмет различни месни продукти; както и 11 бр. фактури на обща стойност 1118.36 лв., с получател MW MYUMYNOVA TARIME с VIN ВЕ0546920939 с предмет различни месни продукти. Първоинстанционният съд правилно е приел изводите на органите по приходите, че липсват доказателства за изпълнение на законовите изисквания от страна на ревизираното дружество, за да бъдат признати спорните доставки за вътреобщностни такива. Съдът правилно е установил приложимия закон - разпоредбата на чл. 45 и сл. от ППЗДДС относно доказване и удостоверяване на ВОД. За да се приеме за данъчни цели наличие на ВОД, доставчикът следва да разполага: 1) с документи за доставката - фактура, ведно с посочване в нея на получателя и на идентификационния му номер по ДДС, издаден от държава-членка на ЕС, под който номер следва да е извършена доставката, и 2) документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките на територията на страна до територията на друга държава-членка. Такива документи, необходими в условията на алтернативност и в зависимост от лицето, извършващо транспорта, са транспортен документ и/или писмено потвърждение от получателя за получаване на стоката на територията на друга държава-членка. Единствено за три от спорните фактури са представени ЧМР, като тяхната истинност е била оспорена от ответника в съдебно заседание. По време на съдебното производство жалбоподателят не е заявил, че ще се ползва от оспорените документи, нито е представил доказателства посредством които да установи истинността на тези документи, удостоверяващи изпълнението на изискванията за признаване на спорните доставки. Във връзка с горното правилно приходните органи не са приели наличие на ВОД, облагаем с нулева ставка по ЗДДС и са начислили ДДС в размера, приложим за стоки, реализирани на територията на РБ. Изводите на първоинстанционния съд са в горния смисъл, поради което обжалваното решение се явява законосъобразно и следва да се остави в сила. Относно непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от "К. Т." ЕООД, "Н. Т." ЕООД, "К. ф." ЕООД и "Ф. к." ЕООД с предмет различни видове месни продукти и машини първоинстанционният съд правилно е приел, че не са представени доказателства за фактическото предаване на фактурираните стоки от доставчик към получател. Относно фактури, издадени от "К. Т." ЕООД, "Н. Т." ЕООД, "К. ф." ЕООД в хода на производството жалбоподателят е представил единствено заверени копия от фактурите с прикрепени фискални бонове към тях. Относно двете фактури, издадени от "Фудеко къмпани" ЕООД жалбоподателят е представил освен заверени копия на процесните две фактури, така и договор за покупко-продажба от 18.02. 2015 г., платежни нареждания за извършеното плащане по фактурите, фактура № 639/2.04. 2015 г., издадена на жалбоподателя от "Й. к" ЕООД с предмет "Ел. материали и труд-по опис" с приложен към нея опис и платежни нареждания за извършено разплащане към "Й." ЕООД. Липсват представени приемо-предавателни документи. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че за да е налице реална доставка на стоки не е достатъчно само наличието на фактура и счетоводното й отразяване при страните по доставката. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. С оглед на горното и липсата на доказателства за приемо-предаването на стоките по горепосочените доставки настоящият състав на ВАС споделя изводите на първоинстанционния съд, че липсват безспорни доказателства, от които да се установи извършването на тези доставки. Относно непризнат данъчен кредит по две фактури, издадени от "М. Т." ООД с предмет аванс по доставка първоинстанционният съд правилно е приел, че приходната администрация законосъобразно е отказала да признае право на данъчен кредит по горепосочените фактури. От страна на доставчика "М. Т." ООД в хода на извършена насрещна проверка е получен писмен отговор, че по въпросните две фактури няма извършени плащания, няма сключени договори, както и стоки, които да са предмет на доставка и за които да бъде изготвен изискания стоков поток. Правилни са изводите на съда, че авансовото плащане води до изискуемост на данъка, но не и до възникване на данъчно събитие, което законът свързва с извършена доставка на стока или услуга, представляващи материално-правните основания за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. В случая липсват доказателства, както за извършено авансово плащане, така и за последващо реално изпълнение на доставка, свързана с въпросните две фактури. В хода на ревизията във връзка с ИПДПОЗЛ с изх. № Р -04000716006487-040-002/4.01.2017 г. от дружеството жалбоподател е представен отговор, в който се посочва, че горепосочените фактури са издадени за аванс по доставка и няма извършена окончателна доставка, като не са извършвани плащания по фактурите (лист 70, папка 4 от приложенията по делото). По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Обжалваното решение на АС-В. Т. е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора и това, че ответната страна е изготвила отговор на касационната жалба, но не се е явила и не се е представлявала в съдебното заседание пред настоящата инстанция й се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 3/4 от определената сума по чл. 8, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание горното на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 983 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,