Решение № 5042 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1710/2020 г.

Решение № 5042 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1710/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от общински съвет К., чрез процесуален представител, против решение № 1898 от 07.11.2019 г., постановено по адм. дело № 1855/2019 г. по описа на Административен съд-Б./АС-Б./. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответната страна по касационната жалба –прокурор при окръжна прокуратура Б./ОП-Б./, не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд–Б., в производство по реда на Дял трети, Г. десета, Раздел трети от АПК, образувано по протест на прокурор при ОП-Б., е отменил чл. 15, ал. 3 и чл. 16 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата, околната среда и общественото имущество на територията на община К./Наредбата/, приета с решение по т. 9 от протокол № 12/29.09.2016 г. на Общински съвет-К.. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че Наредбата е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила при първоначално приемане на Наредбата, но при приемане Наредба за изменение и допълнение на Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата, околната среда и общественото имущество на територията на община К., е допуснато нарушение на чл. 26, ал. 4 ЗНА в приложимата му редакция в сила от 04.11.2016 г., и доколкото предмет на протестиране е чл. 16 от Наредбата, допълнена в ал. 2, т. 4 с Наредба за изменение и допълнение, приета с решение по т. 9 от протокол № 48/30.05.2019 г., то в тази й част/чл. 16, ал. 2, т. 4 от Наредбата/ е налице самостоятелно основание за отмяната й. Съдът е счел, че разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Наредбата, с която се уреждат данните, които следва да съдържа създадения въз основа на регистрацията на куче регистър, е незаконосъобразна и лишена от смисъл, доколкото незаконосъобразно се явява задължението за двойна регистрация на куче от собственика му по чл. 15, ал. 1 от Наредбата, предвид въведения режим на регистрация с чл. 174 от Закона за ветеринарно медицинска дейност/ЗВМД/ вр. чл. 37, ал. 2 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/. Приел е, че начинът, по който са формулирани разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, води до преуреждане на обществени отношения, които вече са уредени със ЗВМД, и противоречи на нормите на чл. 172, чл. 173, чл. 177, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВМД. По отношение санкционните разпоредба на чл. 16, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата, АС-Б. е достигнал до извод, че административно наказателните разпоредби, които могат да се отнесат към хипотези на наредбата, се съдържат в чл. 68, ал. 1 ЗЗЖ, чл. 426 и чл. 428 ЗВМД, но нито един от тези специални закони не делегира правомощия на общинския съвет да допълва предвидените от съответния закон задължения към собственика на куче, за всяка община поотделно. Съдът е приел тези разпоредби от местната наредба за незаконосъобразни и като въвеждащи различен санкционен режим от законово установения вече такъв. Така постановеното решение е правилно. В протестираната разпоредба на ал. 3 на чл. 15 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата, околната среда и общественото имущество на територията на община К., са описани данни, които се отразяват в съставен регистър и съответно издавано удостоверение за регистрация от община К. във вр. с вмененото в чл. 15, ал. 1 от Наредбата задължение за собствениците на кучета, да ги регистрират в общинската администрация в едномесечен срок от придобиването му или раждането му. Редът за регистрация на кучета, попадащи в дефиницията по § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЖ "Животни-компаньони" /животни, които се отглеждат в домакинството или от интерес към животното, доколкото става въпрос за домашни животни или опитомени животни от разред месоядни, гризачи, зайцеподобни, папагалови, чинкови, гълъбови и животни от клас Риби/, е уреден в чл. 37, ал. 1 ЗЗЖ, която разпоредба препраща към реда по чл. 174 ЗВМД. Съгласно чл. 174, ал. 1 и ал. 2 и ал. 3 ЗВМД/в приложимата редакция/ Собствениците на кучета, навършили 6 –седмична възраст, ги представят на ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска практика, за издаване на паспорт по образец, ваксинация и обезпаразитяване. При навършване на 4-месечна възраст или в 7-дневен срок от придобиване на куче над тази възраст собственикът регистрира кучето при ветеринарен лекар. При регистрация на кучето ветеринарният лекар поставя микрочип, отговарящ на стандарт ISO 11784 и въвежда данните в Интегрираната информационна система на БАБХ. Данните, които ветеринарния лекар въвежда в информационната система са изрично определени в чл. 37, ал. 2 ЗЗЖ/"база данни" по см. на цитираната норма/, а именно 1. име на страната на произход на кучето; 2. име, пол, цвят и порода; 3. дата и място (адрес) на раждане на кучето; 4. адрес, име на собственика; 5. данни на ветеринарния лекар, поставил чипа; 6. датата на поставяне на чипа или татуировката; 7. извършени ветеринарномедицински манипулации; 8. кастрация на кучето. Данните от ветеринарномедицинския паспорт на всяко регистрирано куче се изпращат от ветеринарният лекар ежемесечно в ОДБХ и в съответната община/ чл. 174, ал. 4 ЗВМД, в приложимата редакция/. При тази уредба законосъобразен е извода на първостепенния съд за противоречие на протестирания текст от Наредбата с цитираните норми на ЗЗЖ и ЗВМД, т. е. противоречие с разпоредби на нормативни актове от по-висока степен, уреждащи изчерпателно обществените отношение по регистрация на този вид домашни любимци, включително касателно категорията информация, свързана с тези животни, която се въвежда в специализираната база данни по реда на ЗВМД/в приложимата редакция/. Правилни са изводите на съда за противоречие разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и чл. 16, ал. 2 от Наредбата, уреждащи задължения и забрани за собствениците на домашни животни/кучета/, с нормативни актове от по-висока степен. Задължения за собствениците при отглеждането на домашни любимци, и в частност на кучета, свързани със замърсяване на обществени места, осигуряване безопасност на хора или други животни, нежелано размножаване, идентификация, отглеждане, свободно движение и др. са регламентирани в чл. 172 и чл. 173 ЗВМД /Раздел VI "Домашни любимци и кучета за служебни, ловни и други цели"/, а забрани за собствениците по отношение отглежданите домашни любимци, в т. ч. кучета, са регламентирани в чл. 177 ЗВМД. От прочита на цитираните разпоредби от Наредбата е видно, че със същите са преуредени обществени отношения, които не са от местно значение, и са уредени в нормативен акт от по-висока степен. Протестираните разпоредби са формулирани по начин, който е в противоречие с възприетото законодателно разрешение в чл. 172, чл. 173, и на ал. 1, т. 3 и т. 4 от чл. 177 ЗВМД. При тези факти законосъобразно АС-Б. е приел, че се налага отмяната им като издадени в противоречие с чл. 8 ЗНА. По отношение основанието за отмяна на чл. 16, ал. 2, т. 4 от наредбата, първоинстанционния съд е изложил мотиви, които се възприемат от настоящата инстанция, поради което не следва да се повтарят. Споделят се изцяло изложените съображения от Административен съд Б. относно противоречие на протестираните санкционни разпоредби на чл. 16, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата, определящи налагане санкции за нарушение предходните алинеи на чл. 16 и специални такива при настъпване на специфични последици от нарушение на ал. 1 на чл. 16, с разпоредбите на нормативни актове от по-висока степен. Както правилно е посочил административния съд, административнонаказателни разпоредби, относими към възприетите в Наредбата, се съдържат в чл. 68, ал. 1 ЗЗЖ, чл. 426 ЗВМД и чл. 428 ЗВМД, които изчерпателно уреждат хипотези на административни нарушения и предвидени за извършването им санкции. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗАНН, деянията, които съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания, се определят със закон или указ. Закона за защита на животните и ЗВМД не предвиждат идентични хипотези на административни нарушения, с тези по чл. 16, ал. 3 от Наредбата, при което се налага извода, че с протестираната разпоредба в подзаконов акт с местно значение, са определени глоби и имуществени санкции в хипотези, неуредени от закон или указ, които са приети от орган без правомощия за първично правно регулиране на този вид обществени отношения. Наредбите на общинските съвети като подзаконови нормативни актове се издават в изпълнение на закона и трябва да в съответствие с Конституцията и нормативните актове от по–висока степен съгласно чл. 15, ал. 1 ЗНА. На следващо място обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Решаващият съд е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. На основание изложеното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Разноски пред настоящата инстанция не са претендирани от ответната страна, поради които такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение