Решение № 137 от 25.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2070/2015 г.

Решение № 137 от 25.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2070/2015 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гергана Никова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на И. Н. С., Д. И. С. и Н. И. С. с вх. № 1052124 от 29.12.2014 г. за отмяна на влязло в сила решение № 17174 от 03.10.2014 г. по в. гр. д. № 6991/2010 г. по описа на СГС, IV "б" въззивен състав. Поддържат, че са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК - поради противоречието му с решение № 1225 от 16.03.2011 г. на АССГ, II отделение, 33 състав по адм. д. № 8254/2009 г. Постъпил е отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК от ответника по молбата Г. В. А., който оспорва основателността й. Претендира разноските за настоящото производство. По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на съда се е произнесъл с определение № 112 от 25.06.2015 г. След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения: С атакуваното решение на СГС е потвърдено решението по гр. д. № 19828/2007 г. по описа на СРС, 44 състав, с което е отхвърлен предявеният от И. Н. С., Д. И. С. и Н. И. С. срещу Г. В. А. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикацията на част от недвижим имот, а именно - 300 кв. м. от северозападната част на дворно място, находящо се в [населено място], Столична община, [улица], м. "Ш.", неурегулиран поземлен имот, VII-73, пл. № 85 /стар пл. № 351/, с площ от 1057 кв. м., която част от 300 кв. м. е индивидуализирана от И. Н. С., Д. И. С. и Н. И. С. посредством скица на стр. 21 от първоинстанционното дело като триъгълник със страни А, Б и С. Искът е отхвърлен, защото е прието, че от събраните по делото доказателства не се установява И. Н. С., Д. И. С. и Н. И. С. да са станали собственици на процесните 300 кв. м. на твърдяното с исковата молба придобивно основание - наследяване от Ф. И. С.. Посочено е, че не са ангажирани доказателства последната да е придобила собствеността върху процесните 300 кв. м. със спогодбата за доброволна делба, одобрена от съда по гр. д. № 1575/1978 г. по описа на СРС, 48 състав. По силата на тази спогодба в дял на Ф. А. е поставен имот с площ от 750 кв. м., а с исковата молба наследниците й са поддържали, че са станали собственици на имот с площ от 1 500 кв. м. Направено е сравнение между намиращите се по делото скици (изготвени от вещото лице по съдебно-техническата експертиза и към молбата-уточнение на исковата молба) и е прието, че процесните 300 кв. м. не попадат в границите на имота, който е възложен в дял на наследодателката Ф. С. с делбата от 1978 г. Формиран е извод, че като не е установено твърдяното от настоящите молители придобивно основание за права извън обема на получения в дял при съдебната спогодба от наследодателката им, то същите не са активно материално-правно легитимирани по иска по чл. 108 ЗС. С решение № 1225 от 16.03.2011 г. на АССГ, II отделение, 33 състав по адм. д. № 8254/2009 г., на което молителите основават молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, е отменена заповед № РД-18-63 от 25.09.2009 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър в частта й, с която е одобрено нанасянето в кадастралната карта на [населено място], Столична община, на имоти с идентификатори 49597.1700.22 (вписан като собственост на С. И. А.) и 49597.1700.23 (вписан като собственост на Ф. И. С.), като преписката е върната на Изпълнителния директор на АГКК за нанасяне на имотите с идентификатори 49597.1700.22 и 49597.1700.23 в кадастралната карта на [населено място] съобразно дадените указания. Административното дело е образувано по жалбата на Е. В. А., И. С. А. и В. С. А. (като наследници на С. И. А.), както и на И. Н. С., Д. И. С. и Н. И. С. срещу посочената заповед на Изпълнителния директор на АГКК. Г. В. А. е конституиран като заинтересована страна - собственик на имот с идентификатор 49597.1700.104. Основанието за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК намира приложение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание има постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Това предполага да са водени две гражданскоправни дела с идентичен предмет и страни и спорът да е разрешен различно. В случая това принципно положение не е налице. Решението на АССГ е постановено в административно производство, имало е за предмет проверка законосъобразността на постановен административен акт и срещупоставени страни са били жалбоподателите (между които и настоящите молители) и органът, издал атакуваната заповед - Изпълнителният директор на АГКК. От друга страна - решението, чиято отмяна се иска, е постановено в производство с предмет гражданскоправен спор за принадлежността на правото на собственост върху част от дворно място - неурегулиран поземлен имот със срещупоставени страни настоящите молители и Г. В. А. Изложеното сочи, че не е налице нито обективно, нито субективно тъждество между административното и гражданското дела. Решенията по тях не са постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание, поради което дори да се приеме, че в мотивите на двата съдебни акта съществува противоречие (което при това в случая не се установява), то е изключено да се направи извод за наличието на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Предвид изложеното молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят разноски на заявилия искане за това ответник по молбата. Искането е основателно и доказано за сумата 500 лева - разноски за защита в производството за отмяна за един адвокат, видно от представения в о. с. з Договор за правна защита и съдействие № 527178 от 02.10.2015 г. Воден от изложеното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК и чл. 81 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение