Решение № 7330 от 4.7.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител юрк. Захариева, против решение 4 от 06.01.2023г., постановено по адм. дело 111/2022г. по описа на Административен съд Смолян. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество се оспорват изводите на решаващия съд, че е налице по-високо изпълнение на бизнес плана в частта на приходите от дейността за финансовата 2018г., включващо и приход от 14 160 лв. по фактура 38 от 16.08.2018г., както и че изпълнението на параметрите по отношение на устойчива заетост за три поредни години /2016г., 2017г. и 2018г./ е 84,80%. Иска се отмяна на обжалваното решение и произнасяне с решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на Братя Тихолови ООД. Ответникът Братя Тихолови ООД, чрез пълномощник адв. Черпоков, в съдебно заседание, както и в представени по делото отговор на касационна жалба и писмена защита, взема становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба, което не се е отразило на правилността на обжалваното решение като краен резултат. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Смолян е образувано по жалба на Братя Тихолови ООД против решение 31/3/3121417/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция (РНФК) с изх. 01-2600/6506# 17 от 22.03.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с което на основание чл. 3, ал. 1 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) по мерките от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. (наричани по-нататък само Правилата) му е наложена окончателна финансова корекция в размер на 249 464,58 лв., което вземане, като най-голямо по размер, представлява окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. С обжалваното решение административният съд е отменил решението за налагане на финансова корекция. За да достигне до този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че жалбоподателят е ползвател по сключен с ДФЗ договор за подпомагане 31/3/3121417 от 17.10.2014 г., по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., с предмет на инвестицията Изграждане на къща за гости със семинарна зала и шест стаи за почивка, с. Орехово, община Чепеларе, като на 09.11.2015г. по проекта е изплатена субсидия в размер на 249 464,58 лв. Договорът е сключен при условията на Наредба 23 от 18.12.2009г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба 23/2009г.) и Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба 29/2008г.) Въз основа на реализирана проверка на място след плащане в периода 09.07.2019 г. - 17.07.2019 г. и извършени допълнителни административни проверки от страна на контролните органи на ДФЗ е установено неспазване на поети договорни и нормативни задължения. Първото констатирано нарушение касае реалното изпълнение на приходната част от одобрения с договор 31/3/3121417 от 17.10.2014 г. бизнес план, като е установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 14,30% от заложените приходи за три пълни финансови години 2016г., 2017г. и 2018г. При така установеното изпълнение на финансовите нива е прието, че е налице нарушение на поети основни задължения с договора, а именно на т. 4.25.3 вр. т. 9.1, б. г от договора и т. 11 от приложение 2 към договора, както и на чл. 55, ал. 1, т. 1 от Наредба 23/2009г. вр. чл. 16, ал. 2 от Наредба 29/2008г. Поради това и съгласно т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата е определено възстановяване на 100 % от предоставената финансова помощ по договора (249 464,58 лв.) - ползвателят не изпълнява одобрения проект (не са изпълнени нивата на показатели, предвидени в бизнес плана), а реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, и това е продължило две или повече финансови години. Второто констатирано нарушение се изразява в това, че в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план е залегнало разкриване на 2,5 работни места. При извършената административна проверка в регистрите на НАП и НОИ за проверяваните три пълни финансови години е установено наличието на един брой заето лице, което представлява неизпълнение по-голямо от 50% от заложените в бизнес плана параметри по отношение на устойчива заетост. Прието е, че посоченото неизпълнение на заложените параметри представлява нарушение на поети ангажименти и фиксирани задължения по т.4.17 и т.4.25.3 от Договор 31/3/3121417 от 17.10.2014г., във връзка с дадените определения в раздел IX Други условия, т.9.1, б.г от същия договор и §1, т.19 от ДР на Наредба 29/2008г. Прието е още, че посоченото нарушение е свързано с неизпълнение и на бизнес плана, доколкото трудовата заетост е залегнала в бизнес плана, представен от бенефициента, в която връзка е налице нарушение на чл. 16, ал. 2 от Наредба 29/2008г. Предвид установеното неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели за заетост, на основание т. 18 от Приложение към Раздел 1 Общи Положения" от Правилата, е наложена санкция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора, която възлиза на 249 464,58 лв. На основание чл. 3, ал. 1 от Правилата на Братя Тихолови ООД е наложена финансова корекция в размер на 249 464,58 лв., което вземане, като най-голямо по размер, представлява окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. За да достигне до последния извод, решаващият съд е приел, позовавайки се на събраните по делото доказателства, включително приетите заключения на изслушаната съдебно-икономическа експертиза, както и показанията на разпитаните свидетели, че ползвателят на помощта не е нарушил поети договорни и нормативни задължения при изпълнение на финансирания проект, тъй като в хода на съдебното производство е установен по-висок процент на изпълнение на бизнес плана в частта на приходите от дейността, както и по отношение на параметрите за устойчива заетост. Така постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав споделя изводите на решаващия съд досежно нарушението по т. 1 от решението за налагане на финансова корекция. Според органа изпълнението на финансовите показатели за три поредни години 2016г., 2017г. и 2018г., възлиза на 14,30% от заложените по бизнес плана приходи. В хода на административното производство ползвателят на помощта е представил редица документи, с които да опровергае констатирания процент изпълнение. Представени са договор за наем на къща за гости със семинарна зала Телесфор, сключен на 08.08.2018г. между Братя Тихолови ООД и Сити Контрол ЕООД, с предмет предоставяне на туристически услуги в периода 21.12.2018г.-01.01.2019г., на стойност 14 160 лв. без ДДС; фактура 38 от 16.08.2018г., издадена от Братя Тихолови ООД; банкови документи (платежни нареждания и банково извлечение) за извършен паричен превод с вальор 25.11.2019 г. относно отдаване под наем на къща за гости, ведно с дневна и столова, и семинарна зала на обща стойност 14 160,00 лв. без ДДС; справка-декларация за ДДС за периода м.08.2018 г.; уведомление за приемане на данни от справка-декларация за ДДС за периода м.08.2018 г.; дневник за продажбите за периода м.08.2018 г.; Протокол за извършена проверка от ТД на НАП - Пловдив П-16002120001450/073-001/05.05.2020 г. Административният орган е приел, че сумата по фактура 38/16.08.2018г. не е допустима за включване в изчисленията за реализираните приходи, като е изложил съображения, че в нарушение на чл. 124 ЗДДС Братя Тихолови ООД не е декларирало фактурата в дневника за продажби за данъчен период м.08.2018г.; фактурата не е представена по време на проверката на място; плащането по фактурата е станало през 2019г., след образуваното производство по издаване на АУПДВ; получателят на услугата - Сити Контрол ЕООД не е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит. Идентични доводи са развити и в касационната жалба. Настоящият съдебен състав не възприема тезата на органа, че сумата от 14 160 лв. по фактура 38 от 16.08.2018г. не следва да се включва към реализираните приходи от дейността за финансовата 2018г. Твърденията, че всички гореизброени документи са съставени за целите на производството по налагане на финансова корекция, са недоказани и почиват единствено на предположения. Фактурата представлява частен документ по смисъла на чл. 180 ГПК. Според последната разпоредба частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Затова фактурата може да се приеме като доказателство за наличие на договор за предоставяне на услуги /в случая туристически услуги/. Фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на услугата по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните, време и място на издаване, каквито реквизити безспорно се съдържат в спорната фактура 38/16.08.2018г. Нередовността на фактурата като вторичен счетоводен документ, водещ до незачитане на извършената търговска сделка за данъчни цели /напр. непризнаване на данъчен кредит по ЗДДС/, не се отразява на правната характеристика на документа като частен свидетелстващ документ по смисъла на ГПК. Действително съдът не е обвързан от материалната доказателствена сила на частния документ, затова при направено оспорване на верността на съставената фактура, е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените факти с оглед на всички доказателства по делото. Установеното в частния документ подлежи на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства. В настоящия случай, независимо че ответната страна не е оспорила верността на фактурата в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК, съдът е зачел доказателственото значение на този документ, но след като го е съпоставил с останалия доказателствен материал по делото приобщените писмени и гласни доказателства. От същите доказателства е безспорно установено, че сумата по фактурата е заплатена от получателя на услугата на 25.11.2019г., а дължимото ДДС е внесено по сметка на съответната ТД на НАП на 28.11.2019г., за данъчен период м. 08.2018г. Обстоятелството, че фактурата не е била включена в дневника за продажби и в справка-декларация по ДДС за данъчен период м.08.2018г. (коригирана впоследствие), за което дружеството е подало уведомление до ТД на НАП Пловдив, не променя извода за предоставени туристически услуги в релевантния период, а единствено сочи за извършени нарушения на данъчното законодателство, които са извън предмета на настоящото производство. По делото е разпитан и управителят на дружеството, получател на услугата, който е потвърдил, че фирмата е ползвала услугите на къща за гости Телесфор, като е правила уъркшоп два пъти през 2018г. в края на лятото и към края на годината. Свидетелят е потвърдил подписа си под договора за наем, като е посочил, че са имали уговорка със собственика на къщата плащането да се извърши по-нататък, защото възнамерявал да се направи още едно мероприятие, което не се състояло, и платил в първия възможен момент. Съобразявайки приобщените по делото писмени и гласни доказателства, решаващият съд обосновано е приел, че независимо че сумата по фактурата е внесена в по-късен период, то същата е относима за услуги, предоставени в проверявания период 2018г., и следва да бъде зачетена при определяне на приходите от подпомаганата дейност за 2018г. Законосъобразно съдът е кредитирал и варианта от заключението на съдебно-икономическата експертиза, при който сумата от 14 160 лв. по фактура 38 от 16.08.2018г. е включена към приходите от дейността за финансовата 2018г., при което общо за трите финансови години (за 2016г. и 2017г. са добавени сумите 852,30 лв., съответно 1009,00 лв., представляващи недекларирани приходи от нощувки, за които жалбоподателят е получил покана по чл. 103 ДОПК и не се оспорват от ответника) изпълнението възлиза на 23,74% от приходите, заложени в бизнес плана за периода 2016-2018г., а не както е прието от органа 14,30%. Настоящият съдебен състав приема за законосъобразни изводите на решаващия съд и по отношение на нарушението по т. 2 от решението за налагане на финансова корекция, а именно неизпълнение на параметрите за устойчива заетост за три поредни финансови години. Не е спорно по делото, че в таблица 5 от бизнес плана е залегнало разкриване на 2,5 работни места един администратор и една камериерка и ½ работник по поддръжката, докато при извършена административна проверка в регистрите на НАП и НОИ е установено наличието на едно заето лице на трудов договор. Следва обаче да се сподели преценката на решаващия съд, че със сключените граждански договори ползвателят на помощта е изпълнил една от целите на мярката по отношение насърчаване на създаването на възможности за заетост. Използването на формален подход от органа, при който се вземат предвид единствено регистрираните трудови договори при изчисляването на средносписъчния брой на заетите лица за съответните години, не отговаря на целите на мярката и не дава реална преценка дали е изпълнено изискването за заетост. Въпросът за заетостта не предпоставя сключването само на трудови договори, а да е налице реална трудова заетост, което не забранява сключването и на граждански договори. Неоснователно в тази връзка касационният жалбоподател поддържа, че гражданските договори не са били представени по време на проверката на място, а като частни документи биха могли да бъдат манипулирани. Въпросните договори са приети в първото по делото съдебно заседание, индивидуализирани с дата на сключване и страни. На това заседание не се е явил представител на ответника и така е пропуснал възможността да оспори верността им в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК. При това се явява несъстоятелен доводът на ответника, че било нарушено правото му на защита, тъй като бил лишен от правото му да ги оспори, при положение че самият той е преценил да не присъства на първото заседание по делото. Що се отнася до доводите му, че представените граждански договори са оспорени на по-късен етап общо, това оспорване няма правна стойност, тъй като е преклудирано с изтичането на срока по чл. 193, ал. 1 ГПК. Съдът е кредитирал доказателствената стойност на гражданските договори, след като ги е съпоставил с останалия доказателствен материал по делото и в частност събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите З. Чуртова и Е. Андреева, които са потвърдили подписите си под предявените им граждански договори и периодите, в които са престирали труд. Затова се явява обоснован изводът на съда, че предприятието е осигурило устойчива заетост за проверените години, което опровергава констатациите на проверяващите органи досежно неизпълнение на показателя заетост. Реалната трудова заетост е установена от приобщените по делото писмени и гласни доказателства, което означава изпълнение на посочения критерий. Неоснователни са възраженията на касатора по отношение на изслушаната съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение за процента изпълнение на бизнес плана спрямо заложените параметри за брой заети лица, като са взети предвид сключения трудов договор и представените граждански договори от 2017г. и 2018г. Според заключението през 2017 г. е положен труд по граждански договори 447 дни или средносписъченият брой на персонала е 1,22 броя, а за 2018 г. е съответно 784 дни или 2,15 броя. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че при изчисленията е взело предвид данните от всичките представени по делото граждански договори, като за изчисленията е използвало Методика за изчисляване на списъчния и средния списъчен брой на персонала, утвърдена от НОИ. Така процентът на изпълнение на бизнес плана за брой заети лица за периода 2016 г. 2018г. по трудови и граждански правоотношения е изчислен общо на 84,80 %, което означава липса на нарушение при изпълнение на параметрите за устойчива заетост. Действително заключението на експертизата е оспорено от ответника в тази му част, но същият не е поискал възлагане на повторна или дори тричленна експертиза, а е поискал допълването й с въпроси, които са неотносими за настоящото производство и правилно не са допуснати от съда. Самото заявяване на оспорване на експертното заключение, без ангажиране на доказателства в подкрепа на изразеното несъгласие с него, не задължава съда да сподели тезата на оспорващата страна. Противно на застъпеното становище, настоящият състав намира, че административният съд аргументирано и при съобразяване на цялостния доказателствен материал е дал вяра на заключението на съдебно-икономическа експертиза. Що се отнася до недопуснатите въпроси /дали лицата, сключили граждански договори, са декларирали доходите си от тях в ГДД; дали сумите съответстват на посочените в гражданските договори; дали е внесен данък за получения доход; внесени ли са дължимите осигуровки за всеки доход по всеки граждански договор и т.н./ същите касаят установяване на евентуални нарушения на данъчното и осигурителното законодателство, а не на параметрите за устойчива заетост. След като по делото е доказано, че лицата по граждански договори са престирали реално работна сила, то те са осъществявали трудова дейност в предприятието и следователно ползвателят на помощта не е нарушил поети нормативни и договорни задължения във връзка с изпълнението на заложените в бизнес плана параметри за устойчива заетост. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първостепенния съд за липсата на възможност и основание за образуване на производство за налагане на финансова корекция поради обстоятелството, че действия от контролния орган в тази насока са предприети след изтичане на мониторинговия период. Според § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на приложимите в случая Правила, за сключените преди 1.01.2015 г. договори, какъвто е процесният, мониторинговият период е с продължителност от 5 години, считано от датата на сключването им. Мониторинговият период обхваща времето, през което ползвателят на финансовата помощ е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена помощта, ведно с всички, поети по силата на сключения между страните договор задължения, в това число и в частта, относно одобрения бизнес план. В настоящия случай договорът е сключен на 17.10.2014 г., поради което петгодишният период на мониторинг е изтекъл на 17.10.2019 г. Проверката, при която са установени нарушенията, е извършена в рамките на този период - през месец юни 2019 година. Самите нарушения, които са установени, също са извършени в срока на мониторинг. Обстоятелството, че административното производство по ЗУСЕФСУ е образувано след изтичане на периода на мониторинг, е без значение, тъй като единствената предпоставка, относима към възможността на органа да потърси възстановяване на недължимо платената финансова помощ, е въведеният в чл. 3, § 1 от Регламент /ЕО/ 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, четиригодишен срок на давност, който в настоящия случай не е изтекъл. Тези мотиви на съда обаче не се отразяват на правилния му краен извод за незаконосъобразност на решението за налагане на финансова корекция, налагащи отмяната му. По изложените съображения не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 14 628,58 лева. Същото е в установения минимум съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което е неоснователно възражението на касационния жалбоподател за неговата прекомерност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение