Решение № 7742 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5846/2015 г.

Решение № 7742 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5846/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Пловдив, против решение № 684/01.04.2015 г., постановено по адм. дело № 2506/2014 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменено решение № РД-197/18.07.2014 г . на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърдено с него разпореждане № К-30835#1/07.07.2014 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат отхвърлена подадената жалба. Ответникът по касационната жалба - Р. Й. М. от гр. Пловдив, чрез пълномощника адвокат Георги Недев, оспорва жалбата. В писмен отговор по жалбата от пълномощника се излагат подробни съображения за правилност на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отменено решение № РД-197/18.07.2014 г . на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърдено с него разпореждане № К-30835#1/07.07.2014 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което е разпоредено Р. Й. М. да възстанови недобросъвестно получените суми за обезщетение за отглеждане на малко дете за периода 03.12.2013 г . - 03.01.2014 г. в размер на 324,59 лв. главница и 17,08 лв. лихва. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалвания акт незаконосъобразно е разпоредено връщане на неоснователно получените суми за обезщетение, получени от жалбоподателя в качеството му на лице по чл. 164, ал. 3 КТ, на което е прехвърлено правото на отпуск за отглеждане на детето и съответно - правото на обезщетение. Съдът е изложил съображения, че въпреки прекратяването на трудовото правоотношение на майката, считано от 03.12.2013 г., и след тези дата същата е била осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДР КСО за всички осигурени социални рискове, включително за общо заболяване и майчинство, в качеството си на общински съветник, поради което не е отпаднало правото му на отпуск за отглеждане на детето и съответно за получаване на обезщетение по чл. 53, ал. 2 КСО. Наред с това, съдът е приел, че в случая жалбоподателят е получил добросъвестно сумите за обезщетението и затова не дължи връщането им съгласно чл. 114, ал. 2 КСО. Същият не е имал задължение да подаде декларация за промяна на обстоятелствата, след като съпругата му и майка на детето е продължила да бъде осигурявано лице за периода, за който се твърди, че е налице неоснователно получаване на суми за обезщетение. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно като краен резултат. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че въз основа на декларация от Владислава Ангелова Митева - майка на детето А. Р. М., родено на 03.01.2012 г., и на Р. Й. М. - баща на детето, ползването на отпуска по чл. 164, ал. 1 КТ за отглеждане на детето е прехвърлено на бащата му по реда на чл. 164, ал. 3 КТ. Майката е била осигуряващо се лице по трудово правоотношение с "Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Пловдив. Считано от 03.12.2013 г. това трудово правоотношение е прекратено. След тази дата - за периода до 03.01.2014 г., майката е осигурявана на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО като общински съветник в община Родопи. Безспорно е също, че за процесния период бащата е получил като обезщетение за отглеждане на малко дете общо сумата 324,59 лв., посочена в обжалвания акт. След прекратяване на трудовото правоотношение на майката, от бащата не е подавана декларация за промяна на обстоятелствата, свързани с ползването на отпуск и изплащане на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете. От правна страна, съгласно чл. 164, ал. 1 КТ, след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете, а съгласно ал. 3, отпускът по ал. 1 със съгласието на майката се разрешава на бащата или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение. В чл. 164, ал. 4 КТ е предвидено, че през време на отпуска по предходните алинеи на майката или на лицето, което е поело отглеждането на детето, се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. Съгласно чл. 52а КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. В чл. 53, ал. 1 КСО е предвидено, че месечното парично обезщетението при отглеждане на малко дете се изплаща след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния отпуск за отглеждане на малко дете на майката, в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/, а според ал. 2, когато допълнителният платен отпуск за отглеждане на малко дете вместо от майката се ползва от бащата или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със ЗБДОО. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "д" КСО осигурените за общо заболяване и майчинство имат право на парични обезщетения за отглеждане на малко дете. В чл. 46, ал. 7, т. 7 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ е предвидено, че отпускът по чл. 164 КТ се прекратява, когато трудовото правоотношение на майката /осиновителката/, която е дала съгласие за бъде ползван от някое от лицата по чл. 164, ал. 3 КТ се прекрати. От анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че едно от кумулативните изисквания, за да е налице право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, е майката да е осигурено лице за общо заболяване и майчинството. Това изискване съществува и за случаите, при които правото на отпуск за отглеждане на малко дете и съответно - за получаване на обезщетение, е прехвърлено на друго лице по реда на чл. 164, ал. 3 КТ, тъй като правото на това лице е производно от правото на отпуск, съответно - на парично обезщетение, на майката. В конкретния случай трудовото правоотношение на майката е прекратено, считано от 03.12.2013 г., поради което и съгласно чл. 46, ал. 7, т. 7 НРВПО, от тази дата е прекратен отпускът на бащата, ползван от него на основание чл. 164, ал. 3 КТ. Независимо от обстоятелството, че майката е продължила да бъде осигурявано лице за риска общо заболяване и майчинство и след 03.12.2013 г. на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО - за упражняваната от нея трудова дейност като общински съветник, същата не е ползвала и не е имала право на отпуск за отглеждане на малко дете, поради което и бащата няма право да ползва такъв отпуск вместо майката при условията на чл. 164, ал. 3 КСО. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че бащата в случая не е имал право да получи парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода 03.12.2013 г. - 03.01.2014 г. Независимо от това обаче, същият не дължи възстановяване на получената за периода сума, тъй като съгласно чл. 114, ал. 1 КСО се възстановяват само недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания от лицата, които са ги получили. Макар да липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това обезщетение, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността не се предполага, а в конкретния случай административният орган нито е изследвал предпоставките за недобросъвестност на Р. М., нито е изложил съображения защо приема, че при получаване на обезщетение за периода 03.12.2013 г. - 03.01.2014 г., същият е действал недобросъвестно. Вярно е, че бащата не е подал декларация за настъпилото прекратяване на трудовото правоотношение на майката, но от съдържанието на представената по делото декларация от 19.12.2012 г., попълнена от бащата и от майката за целите на ползване на отпуск по чл. 164, ал. 3 КТ, не се установява Радослав Митев да е декларирал, че се задължава да подаде нова декларация при прекратяване на трудовото правоотношение на майката. В образеца за декларацията по приложение № 2 към чл. 46, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивката и отпуските е включен следния текст: "Задължаваме се при /..../, при прекратяване на трудовото правоотношение на майката (осиновителката) /.../ да уведомим предприятието, за да прекрати разрешения отпуск." Видно обаче от съдържанието на попълнената от двамата родители декларация /л. 65 от делото/ такъв текст не съществува. В образеца за декларация - Приложение № 2 към чл. 46, ал. 3 в редакцията съгласно ДВ, бр. 67 от 2009 г., който е действал към момента на подаването на обсъжданата декларация от двамата родители, е включен текст относно задължението на лицето по чл. 167, ал. 3 КТ да уведоми предприятието при прекратяване на трудовото правоотношение на майката, но въпреки това в подадената декларация такъв текст не е включен. Затова, изложеното едва пред настоящата инстанция обосноваване на недобросъвестността на Радослав Митев, с твърдението, че същият се бил задължил с подадената от него декларация да уведоми предприятието /което от своя страна да уведоми съответното ТП на НОИ/ при прекратяване на трудовото правоотношение на майката, не отговаря на действителното съдържание на декларацията по чл. 46, ал. 3 НРВПО. В заявлението - декларацията от 15.12.2012 г., съгласно образеца по приложение № 3 към чл. 5 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НИИПОПДОО/ - отм., ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 01.01.2016 г., което е подадено от Р. М. за отпускане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО, в т. 12 се съдържа следния текст: "Правоотношението/осигуряването на майката/осиновителя не е прекратено - отнася се за случаите, когато баща, баба или дядо ползва отпуск за отглеждане на малко дете". Този текст съответства на текста в т. 12 от образеца на декларацията, в действащата за случая редакция съгласно ДВ, бр. 12/2012 г. Според текста на декларацията в обсъжданата част, за Радослав Митев не е възникнало задължение да подаде декларация за промяна на обстоятелствата, тъй като, така както е формулирано декларираното обстоятелство по т. 12, основание за деклариране на промяна би възникнало само ако и правоотношението и осигуряването на майката са прекратени. Затова, становището на касатора, че неподаването на декларация за промяна на обстоятелствата, декларирани в заявлението-декларация по приложение № 3 към чл. 5 НИИПОПДОО (отм.), обосновава недобросъвестността на същия при получаване на паричното обезщетение, е неправилно и не може да бъде споделено. Предвид изложените съображения, крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ е правилен. Неправилността на част от изводите на съда в случая не обосновава неправилност на съдебното решение, тъй като то е правилно като краен резултат. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски е основателно. От доказателствата по делото се установяват направени разноски в размер на 400 лв. за изплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.05.2015 г. Поради това следва да се присъдят разноски в този размер за производството пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,