Решение № 9188 от 3.10.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Районна здравно осигурителна каса /РЗОК/ Кърджали чрез процесуален представител юрисконсулт, против Решение 387/28.11.2022г. на Административен съд Кърджали по адм. дело 133/2022г. С него се отменя Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание от Многопрофилна болница за активно лечение д-р Атанас Дафовски АД гр. Кърджали с изх. РД-14-63 от 17.03.2022г., издадена от Директора на РЗОК в обжалваните части по т. 2, 3, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, и т. 13 за 10860.20 лева и е отхвърлена жалбата в обжалваната част от писмената покана по т. 12 за сумата от 1400 лева. Поддържат се доводи в касационната жалба за нарушения на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му в отменените части. Доводите в касационната жалба се свеждат до оспорване мотивите на съда с фактическите и правни изводи, оспорват се констатациите на съдебно медицинските заключения на назначените по делото вещи лица и заключенията по експертизите. Ответникът, Многопрофилна болница за активно лечение д-р АД гр. Кърджали не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното решение, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото в частта, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на производството пред Административен съд Кърджали е законосъобразността на писмена покана за възстановяване на суми, изплатени за медицински дейности, съгласно клаузите на индивидуален договор между страните. Контролът за спазването на индивидуалния договор, НРД и законодателството е осъществен съгласно правилата за извършване на проверки от комисия, назначена със заповед. Констатациите са отразени в протокол за неоснователно получени суми и основанието за възстановяването им, който протокол е връчен на представляващия лечебното заведение, който е имал възможност и направил възражения по констатациите в протокола и писмената покана, които възражения са обсъдени от административния орган и са приети за неоснователни. Възраженията пред съда за незаконосъобразност на писмената покана с искане за отмяната й. Съдът за да провери констатациите от фактическа и правна страна е назначил съдебно медицински експертизи, от заключенията на които, възприети изцяло, установил факти, относими към издадената писмена покана, които факти оборват констатациите на административния орган с изключение по т. 12. При установеното от фактическа страна от заключенията на експертизите, след проверка за спазване на административно производствените правила по издаване на административния акт е извел правен извод за незаконосъобразност на поканата, която отменил в обжалваните части, без т. 12 от Писмената покана. Решението е правилно. Решението е валидно, допустимо и правилно и постановено без наличието поддържаните касационни основания за отмяната му. Възраженията се свеждат до поддържане на собствените констатации в протокола за неоснователно получени суми и в писмената покана и с оспорване на констатациите от заключенията съдебно медицинските експертизи. Тези касационни доводи не обосновават нарушения в хипотезите на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Административният съд е разгледал спор, изразяващ се правилно приложение на лечение и медицинско обслужване/медицински дейности/ по клинични пътеки, регламентирани от НРД и индивидуален договор, което е медицинска дейност извън знанията на съда. Съгласно разпоредбата на чл. 195 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. Вещото лице излага заключението си, страните могат да задават въпроси и да го оспорят, като съдът може да назначи друго или повече вещи лица- чл. 200 ГПК. Оспорването може да бъде направено докато трае изслушването. Съдът може да назначи допълнително и повторно заключение, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно-когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В настоящият случай са представени заключения на вещи лица, приети са от съда, не са оспорени от страните и няма искания за други повторни или допълнителни заключения. При това положение за съда няма възможност да извърши преценка за правилността, обосноваността и пълнотата на заключенията когато не са оспорени от страните и точно поради това ги приема и изгражда фактическите си изводи въз основа на тях. Поради това, в касационната жалба е без правно значение, че страната касатор поддържа доводи, изразяващи несъгласие с констатациите на експертите в констативно съобразителната част на експертизите и че поддържа собствените си констатации в административния акт. Именно за това е назначена експертизата от инстанцията по същество, в която експертите да установят фактите и страните да възразят по тях и да искат допълнителни установявания на тези факти. На практика възраженията в касационната жалба е отново спор по факти, който спор не се разглежда от касационна инстанция и за които факти съдът вече е назначил експертизи, а касаторът ги е приел без възражения и не е искал нови доказателства. При липса на нарушения при допускането, назначаването, определянето на вещите лица и тяхното изслушване, както и при липса на възражения от страните по тези въпроси, съдът правилно е основал фактическите си изводи на годни експертизи. Предвид изложеното на практика липсват касационни основания в жалбата, а при служебната проверка по чл. 218 АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон не се установяват отменителни основания, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение