Решение № 15341 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9785/2020 г.

Решение № 15341 от 10.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9785/2020 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез юрк. Василев, срещу решение № 2741/04.06.2020 г., постановено по адм. дело № 14184/2019 г. по описа на Административен съд - София - град, в частта, в която е изменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-С181-0044884/27.11.2019 г., издадена от същия началник. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора преценката на съда за липсата на мотиви относно продължителността на срока на наложената мярка е неправилна, като счита, че определеният срок е съразмерен на извършеното от дружеството нарушение на данъчното законодателство. В тази връзка излага обстойни съображения относно безспорното установяване на нарушение на разпоредбите на ЗДДС. На следващо място счита, че съдът разполага с компетентност да осъществи контрол по отношение законосъобразното упражняване от страна на органите по приходите на оперативна самостоятелност, но не и относно продължителността на срока на действие на ПАМ. Претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта за ПАМ, както и присъждане юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – [фирма], чрез адв. Стайков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, но по същество – неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд - София - град е била заповед № ФК-С181-0044884/27.11.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС на [фирма] е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – ресторант "Д. ", находящ се в [населено място], [жк], Кооперативен пазар, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, за нарушение чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е изменил оспорения индивидуален административен акт, като е намалил определения от органа по приходите срок на принудителната административна мярка. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на процесуалните разпоредби. Приел е, че извършването на административно нарушение на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., изразяващо се в неиздаване на фискален бон в търговския обект от работещо фискално устройство е безспорно установено от доказателства по делото. Според съда изложените от органа мотиви относно продължителността на срока на действие на мярката не са достатъчни за формиране на извод относно спазване изискванията на принципа на съразмерност, приложими при упражняването на оперативната самостоятелност и в този смисъл определеният 14 – дневен срок засяга в по – голяма степен от необходимото правната сфера на търговеца. С посочването на общи мотиви без излагане на конкретни обстоятелства според състава не се постигат целите на ПАМ, предвидени в чл. 22 ЗАНН. С тези мотиви обоснова извод, че с налагането на мярката за срок от 3 дни би се постигнала преследваната легитимна цел по преустановяване и предотвратяване на административни нарушения. Решението в обжалваната част е правилно като краен резултат. В разпоредбата чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба/. Този ред е уреден в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В настоящия случай за нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 3 от Наредбата, установено от органите по приходите при извършена проверка, обстоятелствата от която са отразени в протокол № 0044884/24.11.2019 г., който по арг. от чл. 50, ал. 1 ДОПК се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, на [фирма] е наложена ПАМ. При извършване на проверката на 24.11.2019 г. от контролните органи е установено, че на 31.05.2019 г. няма регистрирана продажба и издадена касова бележка на клиент на стойност 9, 55 лв. Видно от доказателствата по делото се установява, че повод за извършване на проверката е подаден по електронна поща сигнал в НАП. Сигналът е подаден на 10.06.2019 г. от лицето Й. Арангелов Стоянов и касае извършена от него покупка на стойност 9, 55 лв. в търговски обект ресторант "Д. ", за която не е издадена касова бележка. По делото в нечетлив вид е приложена нефискална бележка за извършена продажба на стойност 9, 55 лв. /л. 60/. Видно от отпечатаните КЛЕН за 31.05.2019 г., продажба на същата стойност не е регистрирана. По делото не се представя протокол за регистриране на подадения сигнал с включени в него достатъчно индивидуализиращи данни за подателя, което от своя страна затруднява изясняване на факта на процесната продажба. С прилагането на сигнала по административната преписка не се доказва извършването на процесната покупка, като органът по приходите не е представил и допълнителни доказателства за извършеното нарушение от страна на търговеца. Точно в противоположния смисъл са и описаните обстоятелства в протокола от извършената проверка с № 0044884/24.11.2019 г. (л. 27 от делото), а именно: при извършена контролна покупка от приходните органи в търговския обект на обща стойност 29, 03 лв. е издаден фискален бон. Не е установена и разлика между касовата наличност на паричните средства от ФУ и фактическата такава. В оспорения административен акт е описано нарушение, но тежестта да докаже посоченото нарушение пада върху административния орган. Касаторът е следвало да установи по категоричен и несъмнен начин извършването на услуга, заплащането, на която не е било законосъобразно документирано, което в конкретния случай не е доказано. В тази връзка, с оглед изложеното, първоинстанционният съд е обосновал неправилен извод относно законосъобразността на процесната заповед. На следващо място, настоящият касационен състав намира, че неправилно съдът е изменил срока на наложената принудителна административна мярка. При определяне на срока на мярката по чл. 186, ал. 1 ЗДДС в рамките на предвидените от закона до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. В този случай, съгласно чл. 169 АПК съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт. Законът не предоставя на съда правомощие да се произнесе вместо органа по приходите, като измени административния акт и определи по-кратък срок на наложената принудителна мярка. Ако установи, че срокът е определен в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло. На следващо място следва да се отбележи и обстоятелството, че по подадения на 10.06.2019 г. сигнал за извършена продажба на 31.05.2019 г. е извършена проверка на 24.11.2019 г. и е издадена заповед за налагане на ПАМ на 27.11.2019 г., т. е. с оглед изминалия период от време от извършване на нарушието, установяването му, извършването на проверка и издаването на заповедта за налагане на ПАМ, настоящият състав счита, че регламентираните в чл. 22 ЗАНН цели не биха могли да се постигнат. С оглед на изложеното, съобразявайки залегналата в чл. 271, ал. 1 ГПК, приложима на основание чл. 144 и чл. 228 АПК, забрана за влошаване на положението на жалбоподателя и предвид липсата на касационна жалба от [фирма], решението в частта, обжалвана от началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, в която съдът е определил срок на наложената принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС от 3 дни, следва да се остави в сила като краен резултат. При този изход на спора, разноски за касационното производство се дължат на дружеството – ответник по касация, но липсват доказателства за извършването им. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,