Решение № 16536 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7031/2019 г.

Решение № 16536 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7031/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 6 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив, в главна дирекция "Фискален контрол" при Централно управление на Националната агенция за приходите против решение № 2480 от 10.04.2019 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 1498 по описа за 2019 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-45-0224565 от 21.01.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив, в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че въз основа на фактите и доказателствата съдът е приложил неправилно материалния закон, тъй като с липсата на дистанционна връзка в търговския обект е изпълнена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка "запечатване на обект", като съобразно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС органът действа в условията на обвързана компетентност. Искането от съда е за отмяна на оспорения съдебен акт и потвърждаване на заповедта за налагане на мярката. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – ЕТ "Р. – А. Петков", ЕИК *********, оспорва касационната жалба в съдебно заседание като неоснователна и моли за отхвърлянето й от съда. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на заповедта за налагане на мярката. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-45-0224565 от 21.01.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив, в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на ЕТ "Р. – А. Петков" е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на търговски обект" – книжарница, находящ се в гр. Велинград, бул. "Съединение" № 99, стопанисван от едноличния търговец, и забрана за достъп до него за срок от четиринадесет дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.). С оспореното решение първоинстанционният съд е уважил жалбата на ЕТ "Р. – А. Петков" и е отменил заповедта за налагане на ПАМ. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният орган неправилно е подвел фактите от обективната действителност като нарушение на разпоредбите на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС, за което е наложена ПАМ по реда на чл. 186, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Съдът е приел за неоснователно посоченото в административния акт, че фискалното устройство не е имало изградена дистанционна връзка с НАП. Позовавайки се на представените доказателства съдът е приел, че такава връзка е изградена, след като данни за регистрацията му са предадени към системата на НАП. Счел е, че от обстоятелството, че данните за спорния период от т. нар. дневни финансови отчети с нулиране на фискалното устройство за всеки ден не са постъпвали в информационната система на НАП, не следва извод за нарушаване на изискването на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. и не съставлява правопораждащ факт за прилагане в случая на чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. В заключение е приел, че обжалваната заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон и е отменил същата като незаконосъобразна. Настоящият касационен състав намира оспореното решение за валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което като е задължено, не използва фискално устройство или използва фискално устройство, което няма изградена дистанционна връзка. Съгласно чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., не се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл. 3 без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в тази наредба. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е доказал извършването на соченото в заповедта на налагане на ПАМ нарушение, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. В случая не е налице материалноправната предпоставка, предвидена в чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, за прилагане на ПАМ, а именно използване на фискално устройство, което няма изградена дистанционна връзка с НАП. Видно от приложеното в административната преписка свидетелство за регистрация на фискалното устройство от 17.03.2018 г., същото е регистрирано в приходната администрация и въведено в експлоатация на 20.03.2018 г. От съставения протокол се установява, че в хода на проверката в обекта са изведени съкратени периодични отчети от фискалната памет на устройството, видно от които продажбите са въвеждани и дневен отчет с нулиране се съдържа в паметта на устройството за всеки ден от 10.04.2018 г. до 15.01.2019 г., но за 262 броя "Z" отчети (дневни финансови отчети) от № 0369/10.04.2018 г. до № 0630/15.01.2019 г. фискалното устройство не е изпратило информацията към НАП. При тези данни се налага извода, че дистанционната връзка е изградена и фискалното устройство е свързано с информационната система на НАП при пускането му в експлоатация на 20.03.2018 г. и дневни финансови отчети са генерирани ежедневно през периода от 10.04.2018 г. до 15.01.2019 г. Обстоятелството, че записаните в данъчния терминал данни от дневния финансов отчет с нулиране не са постъпвали своевременно в информационната система на НАП през този период е извън знанието на лицето. При нарушаване на дистанционната връзка с НАП следва блокиране на фискалното устройство, но такива факти не са констатирани в случая, за да се приеме, че задълженото лице е узнало за възникналия проблем. Търговецът не е уведомяван за проблем свързан с предаване на данни към информационната система на НАП. Факт е, че отчетите са създавани ежедневно, като в паметта на устройството е запазена информация за осъществения оборот за процесния период, но не е била изпратена към НАП. При доказателствена тежест на административния орган, по делото не се твърди и не се доказва този пропуск да се дължи на недобросъвестно поведение от страна на лицето. С оглед фактите, на които се основава прилагането на ПАМ, настоящата инстанция намира за недоказано извършването на нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., което да обосновава наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Предвид изложеното, като е отменил оспорената заповед за налагане на ПАМ като незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,