Решение № 50 от 2.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1212/2010 г.

Решение № 50 от 2.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1212/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 307, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С определение № 1344/5.11.2009 г. по гр. д. № 1555/2009 г. Върховният касационен съд, III г. о., не е допуснал до касационно обжалване въззивно решение от 22.4.2009 г. по гр. д. № 2913/2008 г. по описа на Софийския градски съд, г. о., IV-А въззивен състав. С посоченото решение е оставено в сила решение от 16.06.2008 г. по гр. д. № 28286/2006 г. по опис на Софийския районен съд, ГО, 58 състав, с което са отхвърлени изцяло предявените от К. Т. К. от [населено място], област Софийска, против [фирма] - София, обективно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ. Срещу влязлото в сила решение на Софийския градски съд е подадена молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК от ищеца К. Т. К. В молбата пространно се описва професионалното заболяване, от което молителят твърди, че страда, както и резултата по спора от инстанционните производства. Акцентира се на извода на първоинстанционния съд, потвърден и от въззивната инстанция, за липса на доказателства за наличие на пасивна материалноправна легитимация у ответника. В молбата се твърди още, че молителят не е можел да знае по време на делото, че ответникът е станал правоприемник на бившите заводи, в които той е работил, по договор с държавата, поради което е подал молба до министерството на икономиката за информация по този въпрос. Твърди се, че по делото е било представено удостоверение за актуално състояние, от което е видно, че посоченият ответник е надлежно легитимиран да отговаря по предявените искове, но това не е било възприето от съда. С молбата е представено писмо № 94-Ц-09/30.04.2010 г., издадено от министерство на икономиката. Моли се за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане с указания за произнасяне по същество. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представителна молителя К. К. - адв . С., който депозира писмена защита. Ответникът по молбата за отмяна - [фирма] - София, е депозирал отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., след като разгледа молбата за отмяна, представеното с нея писмено доказателство, отговорът на ответника по молбата, писмена защита на пълномощника на молителя и с оглед правомощията си по глава ХХIV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е подадена в срока по чл. 305, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. С оглед изложеното в молбата за отмяна е видно, че молителят се позовава на писмо, издадено от Министерството на икономиката, с което според него се установява, че ответникът е правоприемник на бившите заводи "В. Ч.", "В. К.", "ЗИЕ и ДСКЩ Е. Енерго". Посоченото писмо не установява твърдяното в молбата за отмяна. От съдържанието му е видно, че в отговор на запитване на пълномощника на молителя, е отговорено, че в министерството не се съхраняват документи, удостоверяващи исканата информация относно наличието или липсата на правоприемство между ответника по иска и посочените по-горе заводи. Поради това в процесния случай не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,