Решение № 2679 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12747/2008 г.

Решение № 2679 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12747/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 5 от Закона за закрила на детето (ЗЗакрД). Образувано е по касационна жалба на Делчо Цанков Атанасов от с. Владо Тричков, обл. София, против решение № 322 от 1.08.2008 г. по адм. дело № 129 по описа за 2008 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против потвърдената с решение № ЗД-80-1/14.01.2008 г. на Директора на РДСП - Велико Търново заповед № РД 01-569/21.11.2007 г. на Директора на ДСП - Велико Търново. Посочените пороци се свеждат до необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Велико Търново е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Заинтересованата страна Цветелина Делчева Атанасова от гр. Велико Търново не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - гр. Велико Търново е заповед № РД 01-569 от 21.11.2007 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Велико Търново, потвърдена с решение № ЗД-80-1 от 14.01.2008 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Велико Търново, с която непълнолетната Цветелина Делчева Атанасова, родена на 03.10.1990 г., е настанена временно в семейството на нейния пълнолетен брат Венцислав Кирилов Ангелски на основание чл. 25, т. 1 и т. 3 от ЗЗакрД. С постановеното решение Административен съд - гр. Велико Търново е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспорената заповед при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 25, т. 2 от Закона за закрила на детето. Изводите на съда произтичат от извършената съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че след раздялата на родителите през 1998 г. детето Цветелина е било отглеждано изключително от майка си и не е поддържало контакти с баща си. След смъртта на майката на 11.04.2005 г. непълнолетната Цветелина е била отглеждана от нейния по-голям пълнолетен брат Венцислав Кирилов Ангелски, който й е осигурил нормална семейна обстановка. С решение № 131 от 7.02.2006 г. по гр. дело № 1888 по описа за 2005 г. Великотърновският районен съд е отхвърлил иска на бащата Делчо Цанков Атанасов с правно основание чл. 71, ал. 1 от Семейния кодекс за издаване на заповед за връщане на 15-годишната Цветелина при него. Районният съд е мотивирал решението си с лично заявеното нежелание и противопоставяне на детето да се премести в друго населено място и да заживее в напълно непознатото му ново семейство на бащата. При непосредственото й изслушване от административния съд в проведеното съдебно заседание на 14.07.2008 г. 17-годишната Цветелина е заявила, че почти не е живяла с баща си, има страх от него и желае да остане и да живее при брат си в гр. Велико Търново. При така установените фактически обстоятелства първо- инстанционният съд законосъобразно е приел, че неполагането на грижи от родителя за детето в продължение на много години без да е налице основателна причина за подобно поведение се субсидира в предвиденото от чл. 25, т. 2 от ЗЗакрД основание за настаняване на непълнолетната Цветелина в семейството на нейния пълнолетен брат. Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Изводът на съда за трайна липса на интерес от страна на бащата към живота на дъщеря му през времето от раздялата на родителите до смъртта на майката не се основава единствено на социалните доклади, за които касаторът твърди, че са изготвени недобросъвестно. Съдът се е позовал на непосредствено придобитите впечатления за отношенията между бащата и 17-годишната дъщеря при изслушването в съдебно заседание на 14.07.2008 г. В същия смисъл са и обясненията, дадени две и половина години по-рано при проведеното изслушване на детето в производството пред районния съд. Конфликтните отношения между родителите преди развода и трайната незаинтересованост от страна на бащата след развода са довели до отчуждаване на детето. То не може да възприеме баща си като свое семейство, а в същото време признава за свое семейство двамата си по-големи братя, с които е израснало и към които е привързано. Към настоящия момент Цветелина е навършила 18-годишна възраст и действието на оспорената заповед за настаняване е прекратено по право на основание чл. 29, т. 2 от ЗЗакрД. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение, с което жалбата против заповед № РД 01-569 от 21.11.2007 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Велико Търново е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,