Решение № 12303 от 1.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4331/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на директора на дирекция "Митница Варна", конституиран в съдебно заседание на 10.11.2021г. на мястото на заличения в настоящето касационно производство директор на Териториална дирекция "Северна Морска" съгласно новата структура съгласно чл. 7 от новия Устройствен правилник на Агенция "Митници", обн. в ДВ, бр. 59/16.07.2021г. срещу решение 62/01.03.2021г., постановено по адм. дело 745/2020г., на Административен съд Хасково, с което е отменено решение към MRN 20BG002002026883R1/18.03.2020г., с рег. 32-224983/03.08.2020г., издадено от директора на ТД Северна морска при Агенция "Митници", с което на Евротекс ЕООД Димитровград са определени за досъбиране мита в размер на 241.25лв. и ДДС в размер на 958.65лв. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се от касатора, че декларираната с митническата декларация цена на стоката е по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за нея в ЕС, която е 7.50 лв./кг. и на база извършения анализ, са възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност. За установено по делото касаторът сочи липсата на търговски договор между купувача и продавача, от който да са видни условията по сделката, нито е представена застрахователна полица. Излага доводи, че митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на внасяните стоки и да отчита всички елементи на тази стока от производството до доставката на крайната дестинация. Сочи се също така, че предвид, че митническата стойност на внесените стоки за килограм нетно тегло при сравнение е основана на изключително ниска фактурна цена спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки, както и изводите от представените документи в подкрепа на декларираната митническа стойност, остава съмнението относно точния й размер. Изложени са подробни доводи относно приложението на чл. 70, параграфи 1 и 2, респ. на чл. 74 от Митническия кодекс на ЕС, както и е налице позоваване на решение от 16.06.2016 г. по дело С-291/15 на СЕС. В касационната жалба се сочи, че съгласно чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки, се използва най-ниската от тези стойности. Твърди се от касационния жалбоподател, че след направен анализ в митническата информационна система COMEXT за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки с процесната стока 1, са намерени резултати за декларирани и приети митнически стойност от други вносители. Въз основа на изложеното касаторът излага аргументи за прилагане на чл. 74, параграф 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013г. във връзка с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС). Изразява се и несъгласие с изводите на съда за допуснати нарушения в хода на административното производство, както и се излагат твърдения, че установената фактическа обстановка и изложените от административния орган правни изводи в обжалвания акт, се подкрепят изцяло от приобщените, както към административната преписка, така и към събраните в хода на съдебното производство доказателства. Изводът на касатора е, че правилно митническия орган е определил митническата стойност на процесната стока по метода на чл. 74, параграф 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013, както и е спазен чл. 141, параграф 3 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната му част и да се отхвърли жалбата на дружеството в същата част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и се прави възражение при условията на евентуалност за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът Евротекс ЕООД Димитровград, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени както в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Хасково е било решение към MRN20BG002002026883R1/18.03.2020г., с рег. 32-224983/03.08.2020г., издадено от директора на ТД Северна морска при Агенция "Митници", с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, вр. чл. 66в от ЗМ, вр. с чл. 74, пар. 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с чл. 5, т. 39 и чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 77, пар. 1, бук. а, във връзка с чл. 85, § 1, вр. чл. 101, § 1 във връзка с чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от ЗМ вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 59 от АПК е: отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока с 1 по митническа декларация (МД) MRN 20BG002002026883R1/18.03.2020г., и е определена нова митническа стойност за внасяните от "Евротекс ЕООД стоки по същата декларация, като е увеличена митническата стойност на внасяната стока и дължимото ДДС и са определени за довнасяне държавни вземания мито в размер на 241.25лв. и ДДС в размер на 958.65лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, §1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 59, ал. 2 от Закон за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/. По констатациите на митническия орган с митническа декларация 20BG002002026883R1/18.03.2020г., Евротекс ЕООД е декларирало данни за доставка на стоки за режим допускане за свободно обращение, а именно стока 1 употребявани дрехи 650 пакета, 16 541кг. Бруто, 16 216кг. Нето. Стоката е с държава на произход Пакистан, с условие на доставката CFR Варна. Декларираната от титуляра на режима митническа стойност от 3.48лв./кг. е съпоставена със справедливата цена на ЕС по § 1, т. 40 от ДР на ЗМ /предоставена на държавите-членки със системата "Тезей"/ в размер на 7.51лв/кг и средностатистическата стойност по декларирани от трето лице данни за доставка на стоки за режим допускане за свободно обращение употребявани дрехи с код по КН 63090000 за всички държави-членки за 2019г., 2018г. и 2017г. С това, както и с липсата на доказателства за договореностите по сделката, във връзка с която е осъществен вносът е обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност, съответно отказът на администрацията да приложи метода по чл. 70, § 1 МКС за определяне на МС. Изключена е възможността да се определи митническата стойност по метода на чл. 74, § 2, б. "а" от от Регламент (ЕС) 952/2013 и е избран методът по чл. 74, § 2, б. "б" от същия регламент за "сходни" стоки. При прилагане на чл. 74, § 2, б. "б" от МКС административният орган се е позовал на МД 19BG002002011762R1/16.07.2019г. за извършен внос на сходни стоки, въз основа на които е увеличена митническата стойност на процесните стоки. Митническите органи са аргументирали съмненията си за значително разминаване на договорената със средностатистическата стойност и с Решение на ЕС от 2016 г. по дело С-291/15 на Съда на ЕС, допускащи практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на стоките се определя въз основа на приети договорни стойности на "сходни стоки", когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на "сходни стоки", при положение че митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков превод, представени като доказателство за действително платената цена за внесените стоки. В хода на съдебното производство е допусната ССчЕ, заключението по която е прието без оспорване от страните и е кредитирано от съда, като компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото лице е установило, че реално платената цена от дружеството за процесните стоки по фактурата, приложена към процесната митническа декларация е в размер на 31 155 щатски долара, като сумата по доставката е платена изцяло на 07.02.2020г. с нареден валутен превод в полза на RETEX GLOBAL LIMITED по сметка 6001-0124-000012-01-2 при BANK AL HABIB LIMITED c основание на плащането inv.SHC-279-2019-20/30-01-20. Вещото лице е констатирало, че е налице съответствие между платената цена за доставката на стоките и декларираната митническа стойност на същите в процесното ЕАД. При така установената фактическа обстановка, АС Хасково е обосновал правни изводи за незаконосъобразност на издаденото решение на директора на ТД Северна морска при Агенция "Митници" като постановен в нарушение на материалният закон. Първоинстанционният съд е възпроизвел констатациите на администрацията. В мотивите на съдебния акт е повторен извършения от митническия орган анализ на предоставената при поискването по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение информация, но съдът е достигнал до различни изводи. Съдът е приел, че издадетелят на акта неправилно е приложил разпоредбата на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013. Прието е, че липсват мотиви досежно неотносимостта на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 или на чл. 74, пар. 2, б. "а" от Регламент (ЕС) 952/2013. Наред с изложеното съдът се е позовал на приетата без оспорване ССчЕ, от която е установено, че реално е заплатена цена за доставка на стоката в размер на 31 155 щатски долара, като е налице е пълно съответствие между платената цена и декларираната стойност в митническите декларации. Посочено е, че от заключението на ССЕ и от доказателствата събрани в хода на съдебното производство е опроверган извода на митническите органи, което от своя страна предопределя и приложението на чл. 70, § 1 от Кодекса, а не нормата на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013. По тези съображения, съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013г. Методите за определяне на митническа стойност на стоките са уредени в нормите на чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на съюза /Регламент (ЕС) 952/2013/. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от "а" до "г" от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е определил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 от Кодекса, както и условията за определяне на митническа стойност на идентични или сходни стоки, посочени в чл. 141 от Регламента за изпълнение. Оспореното решение на АС Хасково е издадено изцяло в унисон с практиката на ВАС по идентични казуси. В съответствие с наличните по делото данни е изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е подкрепил с никакви доказателства доводите си за неприложимостта на пар. 2, б. "а", като е останала неясна причината, поради която е приложен методът по чл. 74, пар. 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 за "сходни" стоки. В тази връзка не са установени и двете групи възприети от митническите органи основания да се отхвърли декларираната митническа стойност на стоката. От заключението на проведената и приета без оспорване от страните ССЕ не може да се направи извод, че декларираната от титуляра на режима митническа стойност се различава от действително дължимото плащане. Нещо повече платена е точно сумата по издадената от продавача фактура и не съществуват информационни източници за извършено допълнително плащане или за наличие на непогасено задължение във връзка с продажбата на внесената стока. На второ място, посоченото от митническия орган, че договорната стойност на процесните стоки е по-ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, послужило като фактическо основание за приложението на чл. 140, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, основано на решението на Съда на ЕС по дело С-291/15г., не е базирано на анализ на представените от "Евротекс" ЕООД документи. В тази връзка и посочената в оспорения акт МД 19BG002002011762R1/16.07.2019г, с която трето лице е декларирало данни за доставка на стоки за режим допускане за свободно обращение стока употребявани дрехи не е достатъчна за извършване на сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на цитираното решение на Съда на ЕС по дело С-291/15. Горното налага извода, че митническите органи не са обосновали съмненията относно декларираната от "Евротекс ЕООД стойност на стоките по процесната митническа декларация съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и чл. 74, § 2, б. "б" във връзка с чл. 1, § 2, т. 14 от МК. Предвид горното, настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360.00лв., което не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора и осъществената адвокатска защита. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,