Решение № 9102 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3185/2016 г.

Решение № 9102 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3185/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс "АПК". Образувано е по касационна жалба от М. С. Т. от гр. Р., против решение № 3/5.02.2016 г., постановено по адм. дело № 499/2015 г. по описа на Административен съд - Р., което се счита неправилно и незаконосъобразно, настоява се за отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател се явява лично, поддържа жалбата по съображенията, подробно изложени в нея и в писмена защита. Ответникът - Кмет на община Р., редовно и своевременно призован, не се явява и представлява, не е депозиран отговор по жалбата, или становище по основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, процесуално е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на М. Т., против заповед № РД-01-2599/7.10.2015 г. на Кмета на община Р. /постановена в условията на заместване, видно от приложена заповед/, с която е наредено на жалбоподателя, в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж: "приобщаване на част от сметопровод към кухнята на апартамент", находящ се в ПИ с адмнистративен адрес: гр. Р., ул. "Ч." №..., бл. "С. п." вх. ..., ет. ..., присъдени са и разноски в полза на ответната община. Прието е от фактическа и правна страна, че процесният строеж е незаконен, от четвърта категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "д" ЗУТ и чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/2003 г., осъществен от жалбоподателя през 1983 г., който по вида си представлява преустройство, извършено чрез приобщаване към кухненския бокс на жилището на част от сметохранилище - обща част на сградата, извършено без изразено съгласие на етажните собственици, без одобрен проект и разрешение за строеж, за който е постановен отказ на Главния архитект на община-Р. за узаконяване на основание § 127, ал. 5 ПЗР на ЗУТ. Констатирано е, че заповедта е издадена на точното правно основание, от материално и териториално компетентен орган, без нарушения на процесуалните правила и приложимия материален закон, което я прави законосъобразна. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. След детайлно и задълбочено обсъждане на доказателствата по делото, включително и заключението по приетата и неоспорена СТЕ, първоинстанционният административен съд е извел обосновани изводи, които са в съответствие с относимите за случая правни норми, затова и се споделят изцяло от настоящата инстанция. Пространно изготвената касационна жалба всъщност не сочи пороци на съдебния акт, а цели преразглеждане на фактически обстоятелства, което е недопустимо в касационното производство, което има за предмет правилността на постановеното решение. Приложените с нея не малък брой доказателства или са в кориците на делото, представени в хода му и в административната преписка, или са неотносими по спора, или не могат да бъдат ценени, тъй като не са събрани по съответния ред в настоящия процес, или въобще не могат да бъдат обсъждани в административно производство. За установяването на фактите от значение по делото, съдът е преценил всички доказателста в съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, (включително и неоспорената от Т. експертиза), а направените въз основа на тях изводи са правилни и обосновани. Още с решението на РС-Р. от 1993 г., постановено по чл. 97, ал. 1 ГПК и чл. 59 ЗЗД, е установено по безспорен начин, че въпросната присъединена част от сметопровода е "общо помещение" по смисъла на чл. 38 с. з. и Т. и съпругата му са осъдени да заплатят обезщетение на останалите етажни собственици. И след като процесното преустройство, извършено по подробно описания в констативния акт начин, потвърдено от заключението на вещото лице, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ и той е извършен без изискуемите строителни книжа, е незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и съдът с основание е отхвърлил жалбата срещу акта за премахването му. Несъстоятелни са и доводите в касационната жалба по отношение на търпимостта на строежа, за липсата на предпоставките за която в решението са изложени подробни и съответни на момента на изграждането му съображения, обсъден е и постановеният отказ за узаконяване - § 127 ПЗР на ЗУТ само регламентира нова процедура по узаконяване на визираните в ал. 2 строежи и нов период, допълващ този по § 16 от ПР на ЗУТ за признаване на търпимост. Решението е правилно и в частта му за разноските и присъждането на юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за адвокатските възнаграждения. По този въпрос и ВАС се произнесе с тълкувателно решение № 3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. и то ще се прилага до момента, в който се произнесе КС на РБ по к. д. № 3/2016 г., образувано по искане на омбудсмана на РБ, допуснато с определение от 22 март 2016 г. С оглед така изложеното, с отхвърлянето на жалбата съдът правилно е приложил закона, не са налице касационни основания по чл. 209 АПК за отмяната на решението, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,