Решение № 6406 от 14.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал 7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП, приподписана от пълномощника му юрк. Дамянова, против Решение 2244/28.11.2022 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. д. 3026/2021 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16001621001032 -091-001/08.09.2021 г. (с погрешно посочена дата в решението), издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив. С доводи за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 АПК касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. Заявява искане на основание чл. 78, ал. 5 ГПК да бъде намалено адвокатското възнаграждение на противната страна. Ответникът по касационната жалба Фокс Консултинг ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица]не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е Ревизионен акт Р-16001621001032 -091-001/08.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден от директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП с Решение 567/28.10.2021 г. Със същия не е признато на основание чл. 70, ал. 5, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС упражненото от Мебели Фокс ЕООД (сегашно наименование Фокс Консултинг) право на данъчен кредит по 14 фактури, издадени от Мебелна борса ЕООД през м. октомври и м. ноември 2020 г. и м. януари 2021 г., в общ размер 40 710.84 лв., както и по една фактура, издадена от С. 89 ЕООД през м. декември 2020 г., в размер на 289.80 лв. В резултат на това са коригирани декларираните резултати за данъчните периоди (д. п.) м. ноември и м. декември 2020 г. и м. януари 2021 г., като е намален ДДС за възстановяване. Първостепенният съд е приел, че оспорването на РА е допустимо, както и че актът е издаден от компетентни органи при спазване на административнопроцесуалните правила и е материално незаконосъобразен. Обосновал е извод, че са представени всички необходими документи за упражняване правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 71 ЗДДС, които отговарят на изискванията на чл. 114 от същия закон, тъй като стоките са описани в протоколите. Позовал се е на решенията на СЕС по дело С-18/13 и по дело С-324/11, според които непредставянето от страна на доставчиците на доказателства за кадрова и материална обезпеченост и за това, че са разполагали със стоките, които са доставили, не дава основание да се игнорира доказателствената сила на описаните доказателства. Акцентирал е върху обстоятелствата, че при извършената проверка приходните органи са констатирали наличието на всички стоки, които са счетоводно заведени, и върху това, че от тяхна страна не са представени доказателства, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама. От фактическа страна съдът е установил, че предмет на доставките от Мебелна борса ЕООД са мебели, матраци и офис обзавеждане. Стоките са описани в двустранно подписани описи към фактурите. В хода на ревизията освен описите данъчно задълженото лице е представило и протоколи за предаване и приемане на стоките. Ревизиращите органи по приходите са констатирали, че според приемо-предавателните протоколи стоките по фактурите от 02, 06 и 08.10.2020 г. са предадени съответно на 26, 27 и 30.11.2020 г.; стоките по фактурите от 12, 14, 16, 20, 23.10.2020 г. са предадени съответно на 01, 02, 03, 04.12.2020 г.; стоките по фактурите от м. януари 2021 г. са предадени на датите на издаването им. Според дадените писмени обяснения от дружеството стоките са били натоварени от склад на доставчика в гр. Пловдив на [улица] са разтоварени в шоурум в гр. Пловдив на [улица]. Представя товарителници с дати, съответстващи на датите в приемо-предавателните протоколи, според които превозвач на стоките е С. 89 ЕООД, изпращач Мебелна борса ЕООД и получател Мебели Фокс ЕООД. От вписаните в тях данни се установява товаренето на мебелите от адреса в гр. Пловдив, [улица]и разтоварването им на адрес: гр. Пловдив на [улица]. За транспортната услуга е издадена фактура 1000000113/05.12.2020 г. от С. 89 ЕООД. Освен това представя и договор за наем на помещения с площ от 950 кв. м. на втори, трети и четвърти етажи от сграда Спортно развлекателен комплекс Атрима Арена в Пловдив на [улица], сключен с Комак Инженеринг ЕООД на 30.12.2020 г., и фактура за наем за м. януари 2021 г. При така установените факти ревизиращият екип приема, че товарителниците и протоколите от м. ноември и м. декември 2020 г. не доказват предаване и приемане на стоките по процесните фактури, за които се отнасят, тъй като до края на м. декември 2020 г. Мебели Фокс ЕООД не е ползвало помещенията, находящи се на [улица]. С възражението против Ревизионния доклад (РД) ревизираното лице представя протоколи за отговорно пазене на стоките по всяка фактура (без дата), според които тези стоки са предадени от Мебели Фокс ЕООД на Мебелна борса ЕООД. Същевременно твърди, че се е споразумяло с наемодателя Комак Инженеринг ЕООД да използва помещенията за складиране на мебели преди подписването на договора за наем. В жалбата си срещу РА твърди, че протоколите за отговорно пазене са от датите на фактурите. Тезата му е, че от издаването на фактурите до транспортирането им стоките са оставени на отговорно пазене в склада на доставчика на [улица], а след това са транспортирани от С. 89 ЕООД до [улица] съхранени там, въпреки че все още между него и наемодателя не е бил подписан договорът за наем на помещенията. Стоките по останалите фактури са транспортиране с негов собствен транспорт товарен автомобил Форд Транзит 125Т с рег. [рег. номер]. Обстоятелството, че притежава това МПС, не е спорно. Издателите на РА приемат, че така представените протоколи за отговорно пазене не доказват кога стоките по фактурите са предадени за отговорно пазене от получателя им на доставчика, както и че данните в тях противоречат на тези, които се установяват от останалите документи. Както е констатирал административният съд, инспектори по приходите са посетили обекта на дружеството, находящ се в гр. Пловдив на [улица], през м. май 2021 г. Извършили са инвентаризация на наличните мебели и са констатирали съответствие между счетоводно заведените такива и наличните. Това обяснява липсата на декларирани от Мебели Фокс ЕООД доставки на мебели в ревизирания период. В тази връзка на стр. 5 от РА е посочено, че стоките са налични, но не са представени доказателства, че доставчикът е именно Мебелна борса ЕООД. В мотивите на акта акцентът е върху непредставянето на доказателства от страна на доставчика и на предходния му доставчик Мебелна борса Никеа ЕООД за това, че са разполагали със стоките. Двете дружества не представят никакви документи в отговор на връчените им искания. Видно от мотивите на акта едноличните собственици на капитала на Мебелна борса ЕООД и Мебелна борса Никеа ЕООД са брат и сестра и тази свързаност между тях предполага търговски отношения и сделки, сключени с цел получаване на данъчно предимство. По съответствието на решението с материалния закон и доводите на касатора за съществени процесуални нарушения настоящият съдебен състав намира следното: Всичките осем фактури от м. октомври 2020 г. са издадени от доставчика преди да е настъпило данъчното събитие, ако се приеме, че то настъпва на датата на предаването на стоките с приемо-предавателните протоколи. Според чл. 25, ал. 2 ЗДДС (ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 1.01.2020 г.) данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката, както и всяко друго право на разпореждане с нея като собственик. Правото на приспадане на ДДС обаче е упражнено през м. декември 2020 г., когато получателят е разполагал с фактура и данъчното събитие е било настъпило. Неиздаването на фактурата от доставчика на датата на данъчното събитие, а преди възникването му, макар да не е било извършено авансово плащане, в противоречие с чл. 25, ал. 6 и чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗДДС, не може да обоснове отказ на правото на приспадане на получателя на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, доколкото последният не може да влияе върху изпълнението на посочените законови изисквания. Ако се приеме обаче, че с протоколите за отговорно пазене е прехвърлено правото на разпореждане със стоката като собственик върху получателя на датите на издаване на фактурите, то тогава те са издадени при спазване на законовите изисквания. Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че няма доставки на стоки и транспорт на същите, тъй като в периода от 26.11.2020 г. до 04.12.2020 г. Мебели Фокс ЕООД не е имало договор за наем на помещенията в сградата на [улица]. В хода на ревизията не е била извършена насрещна проверка на наемодателя Комак Инженеринг ЕООД във връзка с твърденията на ревизираното лице, че е ползвало същите преди сключването на договора и тези негови твърдения не е опровергани. При така установените факти правилно първостепенният съд е приел, че жалбоподателят в първоинстанционното производство се е справил с доказателствената тежест да докаже материалноправните предпоставки за признаване правото му на приспадане на ДДС според т. 33 от решението на СЕС по делото Боник, което самите органи по приходите са коментирали (стр. 16 от РД). Същите не оспорват, че получателят по доставките разполага с фактура 8/02.11.2020 г., макар че по делото е наличен само протокол. Според т. 43 от решението на СЕС по делото Боник, тъй като отказът да се признае право на приспадане, представлява изключение от основния принцип, какъвто се явява това право, компетентният орган по приходите трябва надлежно да установи обективните данни, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре или надолу по веригата от доставки (вж. и решението по дело Mahagйben и Dбvid, т. 49) или че самото данъчно задължено лице извършва данъчна измама по критериите, изведени в решението по делото Halifax (цел и резултат, противоречащи на директивата ДДС). Жалбоподателят в настоящото производство изглежда поддържа, макар че това не е ясно обяснено, че процесните мебели са доставени от други доставчици в следващи данъчни периоди, поради което и услугата по транспортирането им също не е била осъществена, т.е. в период, в който получателят по фактурите няма облагаеми доставки и не начислява ДДС, той неправомерно ползва данъчен кредит и възстановява ДДС. При извършена инвентаризация и при достъп до счетоводството на ревизираното дружество за приходните органи би следвало да е възможно да докажат такава злоупотреба, но от наличните по делото доказателства тя не се установява. С оглед изложеното настоящият състав намира за основателни доводите в касационната жалба, че първостепенният съд не е обсъдил подробно фактите по спора и становищата на страните и не е дал отговор на всички повдигнати спорни въпроси. Това би било съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, ако можеше евентуално да доведе до различни правни изводи с оглед изхода на спора. Тъй като в случая съдът е постановил правилен като краен резултат съдебен акт, не са налице основания за неговата отмяна. При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъдят сторените разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение