Решение № 11477 от 4.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12418/2019 г.

1. от общите условия препраща към целите на проекта и е посочено като правно основание за издаване на оспорения пред съда административен акт. В случая се установява, че бенефициентът не е изпълнил проекта с оглед предвидените в него цели. В т. 14. 1 от Насоките за кандидатстване е посочено, че са допустими разходите, които отговарят на принципите за добро управление- икономичност, ефикасност и ефективност на вложените средства. В т. 14. 3 от Насоките за кандидатстване е посочено кога направените разходи биха били недопустими като съгласно подточка 3 - когато разходите са за закупуване на машини/съоръжения/оборудване и нематериални дълготрайни активи, които не са пряко свързани с постигане на целите на проекта. Органът приел, че закупените по проекта активи (5 бр. щанци) не са инсталирани, въведени в експлоатация и ползвани по предназначение от търговското дружество-жалбоподател, направените за закупуването им разходи не са свързани с постигане целите на проекта. В случая разходите са пряко свързани с постигането на целта, но не е постигната целта на проекта, с което е нарушен чл. 1. 1 от общите условия. Приетите на основание чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ Насоки за кандидатстване са общ административен акт и приложения към тях са самият административен договор и общите условия към него. Насоките за кандидатстване не са подзаконов административен акт, а общ административен акт. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ урежда самостоятелно основание за недопустимост на разходите, относимо конкретно към документите по чл. 26, ал. 1 от същия закон, като предвижда, че за да са допустими, е необходимо разходите да попадат в категориите, включени в тези документи и в одобрения проект. В случая органът не се е позовал на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ и не е налице основание за отказ за верификация на това правно основание, както е приел съдът. Съгласно чл. 60, ал. 2 ЗУСЕСИФ писмените доказателства, които бенефициентът прилага към искането си за извършване на съответното плащане, се определят с документите по чл. 26, ал. 1. Съдът не е взел предвид, че чл. 7. 4 от договора за БФП на която се позовава административния орган като обосновава нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ е цитирана разпоредбата на чл. 2, пар. 49 от Регламент /ЕС/ № 651/2014 г. на Комисията, а в мотивите на оспорения пред съда административен акт се обосновава нарушение на чл. 2, пар. 49 от Регламент /ЕС/ № 651/2014 г. на Комисията, следователно в акта е посочена нормата на европейското право, която е нарушена. Противно на приетото от съда посоченото от органа правно основание за отказ за верификация на разходите – чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ е свързано с нормата на чл. 2, § 49 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора, към която норма препраща клаузата на чл. 7. 4 от сключения договор за БФП между жалбоподателя и УО. Както е приел и съдът чрез посочването на клаузата на чл. 7. 4 от договора за БФП като правно основание за отказ от верифициране на разходи, УО сочи, че инвестицията в закупените активи не е свързана с разширяване на капацитета на съществуващия стопански обект (предприятието на жалбоподателя). Съгласно чл. 7. 4. от договор за БФП инвестицията трябва да отговаря определението първоначална инвестиции в дълготрайни материални и нематериални активи, свързани със създаването на нов стопански обект, разширяването на капацитета на съществуващ стопански обект, което съответства на чл. 2, т. 49 Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията. Има се предвид, че разходът не попада в категорията, инвестиция в дълготрайни материални, свързана с разширяването на капацитета на съществуващ стопански обект. Органът е изложил мотиви в административния акт, че проектът е за повишаване на капацитета на производството, който не е изпълнен. В административния акт са посочени правни основание по чл. 62 и чл. 64, във връзка с чл. 63 ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 62, ал. 1 ЗУСЕСИФ междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта, т. е. налице е посоченото основание за отказ за верифициране на разходите по чл. 62, ал. 1 ЗУСЕСИФ. След издаването на оспорения пред съда акт е създадена нова ал. 3 на чл. 64 ЗУСЕСИФ, съгласно която извън случаите по ал. 1 ръководителят на управляващия орган издава отказ за верификация на разходите, включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост. Неправилната правна квалификация независимо дали е нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила е основание за отмяна на административния акт, но случая не са налице основания по чл. 146 АПК за отмяна на акта. Обжалваното съдебно решение следва да се отмени като неправилно поради нарушение на материалния закон и вместо него да се постанови решение, с което се отхвърля жалбата срещу административния акт и на касационния жалбоподател се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, които се определят в размер на 100 лв.