Решение № 10168 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14312/2016 г.

Решение № 10168 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14312/2016 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Югозападен район, чрез пълмомощника му юрисконсулт В. П. срещу решение № 6402 от 24 октомври 2016 г., постановено по адм. дело № 559/2016 г. по описа на Административен съд С. - град. С обжалваното решение е отменена, по жалба на А. М. Г. и М. Ф. Г., заповед № ДК - 10-ЮЗР-125 от 09 октомври 2015 г. на началника на РДНСК - Югозападен район. Със същото решение е осъден административният орган да заплати на А. М. Г. и М. Ф. Г. сумата от 520, 00 лв (петстотин и двадесет лева). В касационната жалба се релевират оплаквания за за нарушение на материалния закон и неправилност - по арг. на чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Прави се искане за отмяната му. Ответниците - А. М. Г., представлявана от адв. А. К. оспорва касационната жалба като неоснователна. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от другата ответна страна "Имо - Реал "ЕООД. "Имо - Реал" ЕООД, представлявано то пълномощника му адв. Л. Р. не оспорва касационната жалба. Счита оспореното решение за неправилно и също иска същото да бъде отменено. Прави искане за присъждане на разноски с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Ответниците по делото - М. Ф. Г. и главният архитект на район "Триадица" при Столична община не изразяват становище по основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд С. - град е образувано въз основа на жалба на А. М. Г. и М. Ф. Г. против заповед № ДК - 10-ЮЗР-125 от 09 октомври 2015 г. на началника на РДНСК - Югозападен район, с която на чл. 216, ал. 6 от ЗУТ е отменено по жалба с вх. № С4-1187-03-155 от 16 април 2015 г. от "Имо - Реал" ЕООД, разрешение за строеж № 155 от 30 декември 2003 г., издадено от главния архитект на Район "Триадица" - Столична община, ведно с одобрените проекти, за строеж: "ремонт на покрив с отваряне на капандури и преустройство на част от таван в ателиета", находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) IV - 10, кв. 371, по плана на гр. С., м. "ГГЦ - Г-6-II-ч. ", с административен адрес ул. "Ц. А." .№..., Район "Триадица" - Столична община. Съдът е приел жалбата за процесуално допустима като насочена срещу административен акт, с който пряко и непосредствено се засягат вещни права на оспорващите, подадена в законоустановения 14-дневен срок на 23 декември 2015 г., след като заповедта е съобщена на нейните адресати. По същество на спора е установил, че при издаване на обжалваната заповед е допуснато съществено нарушение по смисъла на чл. 156, ал. 1 от ЗУТ и в противоречие с чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, поради което е счел жалбата за основателна и доказана и е отменил заповедта на началника на РДНСК - Югозападен район. Решението е неправилно. От приетите доказателства по делото, в тяхната съвкупност и съотносимост, съдът не е установил точно и еднозначно фактите, относими към процесната заповед, отменяща разрешението за строеж от 2003 г., ведно с одобрените проекти към него. Съображенията за това са следните: По делото безспорно е установено, че разрешение за строеж № 155 от 30 декември 2003 г. на главния архитект на Район "Триадица" - Столична община, ведно с одобрените проекти за строеж: "ремонт на покрив с отваряне на капандури и преустройство на част от таван в ателиета", находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) IV - 10, кв. 371, по плана на гр. С., м. "ГГЦ - Г-6-II-ч. ", с административен адрес ул. "Ц. А." .№..., Район "Триадица" - Столична община е издадено на името на А. М. Г.. Последната въз основа на нотариален акт за замяна недвижими имот № 42, том XXIX, нот. дело № 4971/1990 г. е придобила собствеността върху жилище, находящо се в гр. С., ул. "Ц. А." .№..., построено в надпартерния етаж на жилищна сграда със застроена площ от около 105 кв. м. (сто и пет квадратни метра), с посочени съседи, ведно с 53% (петдесет и три стотни) идеални части от общите части на сградата и от дворно място, съставляващо парцел IV 10, кв. 371, местност "Б.", по плана на гр. С., цялото с площ 250, 50 кв. м. (вж. л. 119 от първоинстанционното дело). С оглед разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от ЗУТ (изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г.) за издаденото разрешение за строеж от главния архитект на общината (района) или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. О. се прави само по законосъобразност, като се посочват конкретните мотиви за това. В ал. 2 от същата правна норма са посочени заинтересованите страни, легитимирани да обжалват разрешението за строеж в случаите по чл. 185, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ (за преустройство на обекти в етажната собственост) са собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост. От приобщения доказателствен материал по делото се установява, че заинтересовани лица към момента на издаване на разрешението за строеж от 2003 г. са П. Т. В., К. Т. И., Р. Т. В., М. Т. В. и Я. П. В.. Същите са собственици съответно на апартамент и идеални части от апартамент на първи етаж от жилищната сграда, находяща се в гр. С., ул. "Ц. А." .№.... През 2007 г. с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 19, том I, рег. № 282, нот. дело 19/2007 г. М. Т. В., К. Т. И., Я. П. В. - в лично качество и като пълномощник на П. Т. В. и Р. Т. В., чрез пълномощник са сключили договор за продажба с "Имо- Реал" ЕООД, представлявано от управителя Н. Б. И. за недвижим имот: апартамент, находящ се на посочения административен адрес, ет. ..., със застроена площ от 99, 92 кв. м., заедно с описаните прилежащи мазета към него, при описани съседи (вж. л. 81 от първоинстанционното дело). Следователно последната промяна в собствеността досежно апартамента, находящ се на първия етаж в сградата на ул. "Ц. А." .№..., гр. С. се е състояла през 2007 г. и от тогава до настоящия момент титуляр на вещните права, респ. и на ограничените такива върху недвижимия имот, общите и прилежащите му части, е дружеството с ограничена отговорност. Редакцията на нормата на чл. 149, ал. 1 от ЗУТ, ДВ, бр. 65 от 2003 г., приложима към момента на издаване на разрешението за строеж - 30 декември 2003 г. сочи, че за издаденото разрешение за строеж от главния архитект на общината (района) или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс. О. се прави само по законосъобразност, като се посочват конкретните мотиви за това. Отново в ал. 2, т. 3 от същата се посочва в случаите по чл. 185, ал. 1, ал. 2 от ЗУТ на кои са заинтересуваните страни следва да се съобщи - собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че дружеството - правоприемник "И.-Р." ЕООД е уведомено, чрез адв. Котов за разрешение за строеж № 155 от 30 декември 2003 г., издадено от главния архитект на Район "Триадица" - Столична община, ведно с одобрените проекти, за строеж: "ремонт на покрив с отваряне на капандури и преустройство на част от таван в ателиета", находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) IV - 10, кв. 371, по плана на гр. С., м. "ГГЦ - Г-6-II-ч. ", с административен адрес ул. "Ц. А." .№..., Район "Триадица" - Столична община, по повод подадена молба с вх. № 57589 от 13 ноември 2009 г. за обезпечение на доказателства от А. М. Г. срещу "Имо - Реал" ЕООД, въз основа на която е било образувано гражданско дело № 50829/2009 г., по описа на Софийски районен съд, 49-ти състав. По посоченото дело, в открито съдебно заседание на 14 юни 2010 г. е било прието заключението на назначената съдебно-техническа експертиза като към нея е било приложено процесното разрешение за строеж от 2003 г. и упълномощеният от дружеството процесуален представител се е уведомил за издаването му. Така, като е счел, че собственикът на недвижимия имот - апартамент, находящ се на ет. ... от жилищната сграда на ул. "Ц. А." .№..., е надлежно уведомен на 14 юни 2010 г., е достигнал до извода за просрочие на подадената от дружеството жалба, до началника на РДНСК - Югозападен район, срещу разрешението за строеж. Приел е, че административният орган е бил сезиран само с оплаквания за нарушение на материалния закон, но не и с искане за прогласяване нищожността на акта на главния архитект. Приел е, че след като жалбата е подадена до началника на РДНСК - Югозападен район на 16 април 2015 г., са изминали почти пет години, поради което 14-дневният преклузивен срок за оспорване на разрешението за строеж, с оглед чл. 149, ал. 5 от ЗУТ, във връзка с чл. 156, ал. 1 от същия нормативен акт, е изтекъл, предвид на което органът е следвало да я приеме за процесуално недопустима и да прекрати образуваното пред него административно производство. Крайният извод на съда, водещ до отмяна на заповедта на началника на РДНСК - Югозападен район, обективираща отмяна на разрешението за строеж ведно с одобрените с него проекти, е неправилен, водещ до необоснованост на атакуваното съдебно решение. Първоинстанционният съд е следвало да съобрази, че по отношение на настоящото съдебно-административно производство се прилага Административнопроцесуалния кодекс. В чл. 61, ал. 1 от АПК е предвидено, че административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани страни, включително на тези, които не са участвали в производството. Тук е мястото да се посочи, че към момента на издаване на разрешението за строеж текстът на чл. чл. 149, ал. 1 от ЗУТ следва да се тълкува с оглед действащата му редакция към ДВ, бр. 65 от 2003 г., към момента на издаване на акта. Съдържанието на посочената норма сочи, че издаденото разрешение за строеж е следвало да се съобщи на заинтересуваните лица при условията и по реда на чл. 41 и сл. от ГПК (отменен), глава седма "Призоваване и съобщения". Смисълът и на двата процесуални кодекса очертават процедурата по съобщаването на акта, което не следва да се обсъжда в настоящия съдебен акт, а да се подчертае, че съобщаването на акта, респ. уведомлението за издаденото разрешение за строеж е задължение на главния архитект на Район "Триадица" - Столична община. Последният е бил длъжен да съобщи на всички засегнати страни за неговото съществуване. Правните последици от съобщаването на индивидуалния административен акт се свързват с определяне на момента, от който започва да тече преклузивният срок за обжалването на издадения акт. От данните по делото се установява, че разрешение за строеж № 155 от 30 декември 2003 г. на главния архитект на Район "Триадица" - Столична община е съобщено на М. Ф. Г. (пълномощник в производството пред административния орган на А. М. Г.) на 08 януари 2004 г. (л. 92 от първостепенното дело) като на уведомителното писмо за издадения акт е положено собственоръчно отбелязване от същото лице, че се задължава го съобщи на: Я. П. В. и А. М. Г.. Видно от представените документи за собственост, към момента на издаване на обжалваното разрешение за строеж - 30 декември 2003 г., таванът на сградата е бил в съсобственост, като обща част на сградата на собствениците на двата етажа - М. Ф. Г., А. М. Г., М. Т. В., К. Т. И., Я. П. В., П. Т. В. и Р. Т. А.. Или съобщаването за издаденото разрешение за строеж не било надлежно извършено на М. Т. В., К. Т. И., Я. П. В., П. Т. В. и Р. Т. А.. Не може да се приеме, надлежно съобщаване за Я. П. В., въпреки извършеното отбелязване от М. Ф. Г., че поема задължение да съобщи на Я. П. В. за издаденото разрешение за строеж, тъй като по делото липсват доказателства за надлежно упълномощаване за извършване на такива действия от фактическо и правно естество. Или към датата на промяната на собствеността на първия етаж от жилищната сграда по делото липсват доказателства, за надлежно съобщаване по предвидения в закона ред на издаденото разрешение за строеж, което означава че същото към този момент не е влязло в сила. След промяната в субекта на собствеността "И.-Р." ЕООД, се явява заинтересована страна по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ и има самостоятелно право на жалба. Към датата на придобиване на собствеността от това дружество, на първия етаж от жилищната сграда, по изложените по-горе съображение се установява, че поради липса на надлежно съобщаване, процесното разрешение за строеж не е било влязло в сила. И по отношение на това заинтересовано лице липсват доказателства за надлежно съобщаване на разрешението за строеж, което е задължение на административния орган. Следва да се има предвид, че съобщаването по смисъла на чл. 61 АПК е нарочно производствено действие извършено от компетентно длъжностно лице и само когато тези законови изисквания са спазени производственото действие поражда целените правни последици - да постави началото на срока за упражняване на правото на оспорване. Значимостта на съобщаването за субективните права на адресата на заповедта и заинтересованите страни изискват всяко съмнение да бъде тълкувано в тяхна полза. Ето защо, приетото от първоинстанционният съд узнаване на процесното разрешение за строеж от "И.-Р." ЕООД, чрез неговия процесуален представител, по повод водено друго съдебно производство и то чрез писмено заключение на експерт по това дело е незаконосъобразно. С оглед изложеното, изводът на административния съд, че жалбата на "Имо - Реал" ЕООД до началника на РДНСК - Югоизточен район е подадена след изтичане на 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 3 от ЗУТ е неправилен и необоснован, поради което оспореното решение подлежи на отмяна, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, за произнасяне по съществото на спора. С оглед изхода от делото, настоящата инстанция не дължи произнасяне по искането за разноски. По това искане следва да се произнесе състава на Административен съд С. - град при новото му разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,