Решение № 10455 от 9.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11117/2014 г.

Решение № 10455 от 9.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11117/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Басман Аднан Ахмед, гражданин на Ирак, подадена чрез адв. Веселина Жечева, срещу решение № 4912 от 15.07.2014 г., постановено по адм. дело № 4399/2014 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Иска се отмяната му. Ответникът - заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ) не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Басман Аднан Ахмед срещу решение № 2033/19.03.2014 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел за верен извода на административния орган, че изложените от лицето причини не представляват материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Видно от изложените по време на интервютата обстоятелства, спрямо чужденеца не били предприети никакви действия, нито от официалните иракски власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата да не е в състояние да контролира. Нямало данни чужденецът да е осъждан и арестуван в Ирак. За жалбоподателя липсвали основателни опасения за сигурността и правата му по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. Обстоятелствата, че жалбоподателят е работил като охрана на председателя на парламента и че легално е напуснал страната, водели до извода, че той не е имал никакви проблеми с властите в страната. Поддържаната от чужденеца бежанска история била изпълнена с несъответствия. Същата правилно била преценена от решаващия орган като недостоверна и изградена с оглед получаване на статут в страната. Липсвали и материално-правните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Неоснователно било и позоваването в жалбата на задължителното тълкуване на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено в Решение от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/07 Елгафаджи срещу Държавния секретар по правосъдието на Холандия на разширен състав на СЕО, според което съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила по изключение можело да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достигала толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Това условие не било изпълнено, тъй като нямало данни насилието в Ирак да е достигнало към момента на постановяване на оспорения административен акт, както и до момента на устните състезания по делото, такава изключителна степен. По този въпрос съдът се е позовал на справка вх. № 01-2257 от 24.02.2014 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, от която е направил извод за съществуването на риск от извършване на атентати в Ирак, но че същите представлявали случайни актове на насилие и не можели да се приравнят на въоръжен конфликт. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съдопроизводствени нарушения. Въз основа на формираните обосновани изводи, административният съд е приложил правилно материалния закон. От информацията, дадена от касатора при интервютата му в ДАБ, не може да се заключи, че същият изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Не се установява в страната си по произход Басман Аднан Ахмед да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е налице риск от такова преследване. Същият не се е занимавал с политическа дейност и не твърди да е членувал в партия. Поради това не може да се приеме, че е налице някоя от визираните в ал. 1 на чл. 8 от ЗУБ хипотези. В този смисъл основателен е изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето на бежански статут на чужденеца. Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателя. Кандидатът за статут се позовава преди всичко на несигурната обстановка в Ирак. В тази насока съдът е направил обстоен анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която, основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От анализа на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б., "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и в съответствие с информацията относно актуалната обстановка в Ирак, съдържаща се в представената по преписката справка вх. № 01-2257 от 24.02.2014 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Сложната ситуация в Ирак сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. Представените на 28.09.2015 г. доказателства не следва да бъдат обсъждани, тъй като на 14.09.2015 г. в открито съдебно заседание е даден ход на делото по същество, а доказателства след този момент не могат да се представят. Още повече, че същите съдържат данни за нанесени на касатора огнестрелни рани, твърдения за каквито същият не е въвел нито пред административния орган, нито пред съда. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението на Административен съд - София-град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,