Решение № 3969 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 208/2011 г.

Решение № 3969 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 208/2011 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Щерю Тодоров Янакиев против решение № 123 от 21.06.2010 г. по адм. дело № 45/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против заповед № РД-06-7706-20 от 24.01.2006 г. на областния управител на Варненска област за одобряване плана на новообразуваните имоти на местността "Траката", землището на кв. "Виница", Варненска област в частта й относно имоти номера 5050, 2114, 2108 и 2113. Образувано е и по частна жалба от същия жалбоподател против определение № 84 от 23.08.2010 г. по делото, с което е осъден да заплати на кмета на община Варна сумата 300 лева - юрисконсултско възнаграждение. Развива доводи за неправилно прилагане на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна не взема отношение по касационната и частната жалби. От заинтересованите страни само Георги Йорданов Тодоров дава писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че касаторът оспорва собствеността върху останалите четири имота, което е недопустимо в производството по оспорване на плана на новообразуваните имоти. Касационната и частната жалби са подадени от надлежна страна в сроковете по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба е неоснователна, а частната жалба е частично основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите във вр. с § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ при условията на чл. 226, ал. 1 от АПК. Образувано е по жалба от Щерю Тодоров Янакиев против № РД-06-7707-20 от 24.01.2006 г. на областния управител на Варненска област за одобряване плана на новообразуваните имоти на местността "Траката", землището на кв. "Виница" в частта й относно имоти номера 5050, 2114, 2108 и 2113. Твърдял е, че с решение на поземлена комисия му е признат за възстановяване имот № 3796 по кадастралния план от 1956 г., който попада върху четирите имота. От писмените доказателства по приложената административна преписка и допълнително представените от страните е установено, че с решение № 896 от 11.07.2002 г., поземлена комисия - Варна е възстановила правото на собственост на жалбоподателя върху описания имот, съставляващ лозе от 1.286 декара. В решението е посочено, че лозето съставлява имот пл. № 3796 по кадастралния план от 1956 г. и включва части от четирите имота и път. По преписката се намира скица - л. 9 от адм. дело № 828/2006 г. на административния съд. В нея е отразено, че имотът заема част от 0.571 декара от имот № 2114; 0.333 декара от имот № 5050; 0.098 декара от имот № 2108; част от 0.066 декара от имот № 2113 и 0.218 декара от прокаран път. В регистъра към плана на новообразуваните имоти на жалбоподателя не е отреден имот. Имот № 2108 с площ от 1486 кв. м. е записан на Георги Ганчев Славов и Мария Ганчева Йосифова на основание протокол за съдебна делба от 1983 г.. Имот № 2114 с площ от 626 кв. м. е записан на Георги Йорданов Парушев на основание нотариален акт от 1970 г. Имот № 2113 с площ от 1602 кв. м. е записан на София Иванова Караиванова на основание нотариален акт от 1980 г. и имот № 5050 с площ от 367 кв. м е записан на неидентифициран собственик. За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. От представеното заключение е установил, че по разписния лист към кадастралния план от 1956 г., имот пл. № 3796 е записан на друго лице - Фоти Чакъров. При съпоставката на плановете вещото лице е констатирало, че на стария имот № 3796 съответства имот без планоснимачен номер, граничещ с имоти, записани на ТКЗС - Виница. При тези данни по делото, съдът е обсъдил всички условия, обуславящи законосъобразността на административния акт в оспорената му част. Приел е, че е издаден от компетентен орган при спазване на административно-производствените правила и материалния закон. Позовал се е на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ППЗСПЗЗ и е счел, че при изготвянето на плана на новообразуваните имоти и отразяванията на собствениците в регистъра към него не са допуснати закононарушения. Посочил е, че възраженията на жалбоподателя касаят липса на нанасяне на имота му върху кадастралния план, която не би могла да се отстрани чрез оспорване на плана на новообразуваните имоти. Въз основа на това е извел правен извод за законосъобразност на заповедта на областния управител в обжалваната й част и е отхвърлил жалбата срещу нея, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. След постановяването му, съдът е провел производство по чл. 192, ал. 4 от ГПК /отменен/ и с определение от 23.08.2010 г. е осъдил жалбоподателя да заплати на заинтересованата страна сумата 300 лева - юрисконсултско възнаграждение за представителство при двете първоинстанционни разглеждания на спора. Определението е неправилно по отношение размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение. По касационната жалба: Съгласно разпоредбата на § 4к ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за земите, предоставени за ползване на граждани се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти. Помощният план съдържа данни за имотите, предоставени за ползване и за имотите, съществували преди образуване на ТКЗС. За изработването му се използват всички информационни източници и на първо място - съществуващите предходни планове. От заключението на съдебно-техническата експертиза е категорично установено, че за тази местност има стар кадастрален план на "Крайбрежието" от 1956 г. В него имот със същия номер 3796 е записан на друго лице. Отделно от това на имот със същия планоснимачен номер съответства имот без планоснимачен номер. Констатациите по заключението са доизяснени с обясненията на вещото лице, дадени при приемането на експертизата в съдебното заседание от 17.03.2010 г. Така се е изяснило, че планът на новообразуваните имоти е изработен и въз основа на кадастралния план от 1987 г., където те са със същите номера, тъй като за местността не е изготвян регулационен план. Поради това имотите са запазили старите си граници. Вещото лице е било категорично в изявлението си, че по кадастралния план от 1956 г. имот № 3796 е без планоснимачен номер и към него няма записан никакъв собственик. Едва през 2000 г. при проведено анкетиране за собственик е записан жалбоподателят. На тази база през 2002 г. с решението на поземлената комисия, приложено по делото, същият имот е възстановен на него. При така установените данни от плановете на местността е видно, че имотът не е фигурирал в предходните планове на жалбоподателя. Поради това и той не би могъл да претендира отреждане на такъв с плана на новообразуваните имоти, който се прави въз основа на предходните планове. Наистина нормата на § 4к, ал. 1, предл. последно от ПЗР на ЗСПЗЗ допуска установяване на граници чрез анкетиране, но изрично вписаното условие в закона е - липса на информация за границите на имотите в предходните планове. Това условие не е налице, тъй като от една страна има панове още от 1956 г. и от 1987 г. и от друга страна - в тях имотите са записани със същите номера, доколкото няма промяна в статута им, поради липса на регулационен план. Основната претенция на жалбоподателя в касационното производство е за имот пл. № 5050, тъй като той е записан в регистъра към плана на новообразуваните имоти на неидентифициран собственик. Това обаче в никакъв случай не означава, че имотът следва да се отрази, като негова собственост. Имотът е част от стария имот пл. № 3796 и след като не се установява, той да е бил записван по плановете на жалбоподателя, то същият не би могъл да претендира успешно отреждането му с ПНИ. Данните по делото сочат на законосъобразност на заповедта на областния управител в оспорената й част. Като е приел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По частната жалба: Определението за присъждане на разноски в полза на заинтересованата страна е неправилно в частта му, в която е присъдено юрисконсултско възнаграждение за община Варна при първото разглеждане на делото. Тогава заинтересованата страна е била представлявана от юрисконсулт Йорданова, която не е направила искане за присъждане на разноски за първата инстанция. Кметът на общината е подал касационна жалба пред Върховния административен съд, по която е образувано адм. дело № 12216/2007 г. на ВАС, четвърто отделение. Жалбата е уважена, но страната отново не е поискала присъждане на разноски. Присъждане на юрисконсултско възнаграждение е поискано само при новото разглеждане на делото пред административния съд и искането е вписано в протокола от съдебно заседание на 28.05.2010 г. Поради това касаторът е дължал такова само за тази инстанция в размер на 150 лева. Като е определил 300 лева, съдът е постановил неправилно определение, което следва да се измени, като възнаграждението се намали от 300 на 150 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение