Решение № 358 от 14.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 884/2018 г.

Решение № 358 от 14.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 884/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Николай Марков Предявени са искове за прогласяване на нищожността, на основание чл. 47, ал. 2 от ЗМТА, на арбитражно решение от 16.10.2017 г. по арбитражно дело № 93040/2015 г. на Арбитражен съд София при СППМ, евентуално за отмяната му, на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗМТА. Ищцата Е. П. К. обосновава искането си за нищожност на посоченото арбитражно решение с твърдения, че е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗПП, с оглед което спорът е неарбитрируем, като евентуално навежда и доводи, че не е страна по арбитражното споразумение, поради което решението подлежи на отмяна. Ответникът – "Аркейдия" ЕООД, чрез процесуалния си представител, излага съображения за недопустимост на исковете, с оглед предявяването им след изтичането на срока по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА, евентуално за неоснователността им. Посочва, че спорът не е потребителски, тъй като поддръжката на общите части на етажната собственост /ЕС/ е дължима /въз основа на императивни разпоредби на закона/ от собствениците към ЕС, която е неперсонифицирана и не е потребител, поради което и независимо от сключения договор за поддръжка на общите части между етажните собственици и дружеството, създадените отношения не могат да се категоризират като отношения между потребител и търговец. Навежда доводи, че в случая е налице и арбитражна клауза, предвидена в сключения към договора анекс, поради което моли съда да отхвърли исковете. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства и взе предвид, че исковете са процесуално допустими /с оглед предявяването им в срока по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА – на 08.03.2018 г., при връчено на 08.12.2017 г. съобщение за арбитражното решение/, намира следното: А. съд при СППМ е бил сезиран с предявени от "Аркейдия" ЕООД срещу Е. П. К. искове, за заплащане на дължима от ответницата по силата на чл. 4. 1, вр. чл. 4. 2 от договор за поддръжка на общи части от 01.01.2013 г. /сключен след взето решение по чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗУЕС от ОС на ЕС, между етажните собственици на[жк]и "Аркейдия" ЕООД/, сума в размер на 259. 07 евро - дължима в полза на дружеството такса за 2014 г. и за заплащане на сума в размер на 69. 17 евро - неустойка за забава по чл. 4. 3 от същия договор, като с постановеното по арбитражното дело решение, исковете са уважени изцяло. Т. е. установява се, че предмет на процесното арбитражно решение е спорът относно наличието и изпълнението на: 1. Задължение на етажния собственик Е. П. К. да заплати припадащото й се, съобразно сключения между етажните собственици и дружеството търговец договор за услуга, възнаграждение в полза на търговското дружество, за извършваната от последното, по силата на същия договор, поддръжка на общите части на ЕС и 2. Задължение на Е. П. К. да заплати предвидената в договора, неустойка за забава, като основанието на исковите претенции е сключеният договор, въз основа на който дружеството е било длъжно да осъществява поддръжката на общите части, срещу заплащане на посочено в договора конкретно възнаграждение от всеки етажен собственик. Т. е. претенцията на дружеството не е била основана на задължението на всеки етажен собственик по отношение на етажната собственост - да заплаща суми за поддържането на общите части /произтичащо от възникнала особена съсобственост между всички етажни собственици върху общите части на сградата в етажна собственост и уредено с изрични законови разпоредби, предвиждащи колективна отговорност на всички етажни собственици, за определяне реда и начина за управлението на общите части/, а в случая се касае за придобиване на конкретна услуга от етажните собственици, с произход - посоченият договор. Съгласно разпоредбата на § 13, т. 1 от ДР на З., потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и полза услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физически лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В този смисъл и тъй като е безспорно, че получената въз основа на договора услуга, не е свързана с осъществявана от Е. П. К. търговска или професионална дейност, настоящият състав намира, че с атакуваното арбитражно решение е разрешен потребителски спор, който съгласно чл. 19, ал. 1 от ГПК е неарбитрируем, поради и което решението е нищожно на основание чл. 47, ал. 2 от ГПК. С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцата сумата от 50 лв., държавна такса, а в полза на адвокат М. Е. А., на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв., сумата от 300 лв., адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение