Решение № 1849 от 16.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7880/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. С. Станчева, против решение 4515/06.07.2023 г., постановено по адм. д. 7286/2022 г. по описа на Административен съд София град. Съдебното производство е във фазата на повторна касация, след като с решение 6387/28.06.2022 г., постановено по адм. д. 10689/2021 г. по описа на ВАС е отменено решение 5150/11.08.2021 г., постановено по адм. д. 7540/2019 г. по описа на Административен съд София - град и делото е върнато за ново разглеждане при спазване на дадените задължителни указания. Касаторът обжалва решението на административния съд като неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са изложени доводи за неправилна преценка на фактическата обстановка и събраните доказателства. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и по постановяване на ново по същество, с което жалбата срещу ревизионния акт да бъде отхвърлена. От името на ответната страна Корделла ЕООД, чрез адв. И. Раев, е постъпил писмен отговор и молба по хода на делото по електронен път, с които касационната жалба се оспорва като неоснователна. Отправено е искане същата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за процесуална допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените доводи в касационната жалба съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С решение 4515/06.07.2023 г., постановено по адм. д. 7286/2022 г. по описа на Административен съд София град отменен ревизионен акт (РА) Р-22221018001350-091-001/12.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в потвърдената част с решение 648/12.04.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП и приходната администрация е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 3 439,49 лв. Така постановеното съдебно решение е недопустимо съгласно чл. 209, т. 2 АПК. Административният съд неправилно е приел жалбата срещу РА Р-22221018001350-091-001/12.10.2018 г. за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес оспорването. От справка, направена от съда на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ на интернет страницата на Агенция по вписванията (www.brra.bg), се установява, че Корделла ЕООД, [ЕИК], е заличено от Търговския регистър на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ с решение 1415/12.12.2022 г., постановено по т. д. 20211100901898/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ТО VI-13. Решението е вписано по партидата в Търговския регистър на 02.02.2023 г. Посоченото обстоятелство не е съобразено от първоинстанционния съд, който вместо това е разгледал делото и е постановил решение по същество на правния спор. Със заличаването си от Търговския регистър, независимо към кой момент на административния процес, търговското дружество губи своята правосубектност и престава да съществува в правния мир. То не може да бъде надлежна страна в процеса. Сезирането на съда от неправосубектно юридическо лице е недопустимо, тъй като е налице абсолютна процесуална пречка - чл. 159, т. 2 АПК за разглеждане на жалбата и като недопустима, същата е следвало да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство да се прекрати. Разноски не се присъждат в производството поради липса на надлежна и правосубектна страна, станала причина за иницииране на съдебния спор. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,