Решение № 11164 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8458/2015 г.

Решение № 11164 от 24.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8458/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Х. Х. против решение № 3233 от 11.05.2015 г., постановено по адм. дело № 3484/2011 г. по описа на Административен съд С. - град в частта, в която е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), за разликата от 12798.00 лв. до пълния предявен размер от 21 330.00 лв. Жалбоподателят твърди, че решението в оспорената част е постановено в противоречие със закона. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който предявеният иск да бъде уважен изцяло, като му се присъди цялата претендирана сума, заедно със законната лихва, а също и разноските в пълен размер. Ответникът - Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от страна, за която съдебният акт в оспорената част е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Правилно съдът приема, че жалбоподателят има право на обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Заключението, че обезщетението следва да бъде определено съгласно цитираната разпоредба в редакцията след изменението с ДВ бр. 38/2012 г., в сила от 1.07.2012 г. в размер на 6 основни месечни заплати, обаче е незаконосъобразно. Установено е, че заповед № 220/1.04.2011 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно- почивно дело", с която служебното правоотношение на Х. е прекратено, е отменена с решение № 272/13.01.2014 г. по адм. дело № 2575/2013 г. на Административен съд С. - град, влязло в сила на 26.11.2014 г. с решение № 14088/26.11.2014 г. по адм. дело № 2931/2014 г. на Върховния административен съд. На това основание Х. е възстановен на предишната длъжност "главен секретар" с основно месечно възнаграждение 2133.00 лв. През периода след прекратяване на служебното правоотношение служителят не е работил по служебно или трудово правоотношение е не е получавал възнаграждение. При тези данни следва да се приеме, че Х. има право на обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение за периода, през който не заема държавна служба и не получава трудово възнаграждение, но не за повече от 10 месеца съгласно нормата на 104, ал. 1 от ЗДСл в ред. до изменението с ДВ бр. 38/2012 г. Както съдът правилно приема разпоредбата е материалноправна, поради което изменението й няма обратно действие. Ето защо правоотношения, възникнали преди изменението й (в случая отменената като незаконосъобразна заповед е постановена на 1.04.2011 г. и исковата претенция е предявена на 12.04.2011 г.) следва да бъдат уредени по предходната редакция на текста. На това основание на Х. има право на обезщетение в размер на 10 брутни заплати, определени към момента на признаване на уволнението за незаконно. С оглед изложеното настоящата инстанция приема, че Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" дължи на Х. обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода 1.04.2011 г. - 1.02.2012 г. в размер на 21330.00 лв. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Върху посочената сума агенцията дължи лихва в законния размер, считано от 26.11.2014 г. (датата на признаване на уволнението за незаконно) до окончателното изплащане на сумата. Ето защо като приема, че претенцията е частично основателна и я отхвърля за разликата над 12 798.00 лв. до пълния предявен размер, съставът на Административен съд С. - град постановява съдебен акт, който в тази част противоречи на материалния закон. С оглед изложеното настоящият състав приема, че решението в частта, в която искът на В. Х. за заплащане на обезщетение е отхвърлен над сумата 12 798.00 лв. до пълния предявен размер е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като се постанови нов акт по същество, с който Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" да бъде осъдена да заплати на Х. допълнително сумата 8532.00 лв., представляваща обезщетение за вреди от незаконно уволнение за периода 1.04.2011 г. - 1.02.2012 г. заедно с лихва в законния размер, считано от 26.11.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Съобразно изложеното по - горе относно основателността на исковата претенция и направеното искане, на жалбоподателя на следва да се присъди и разликата над определените от първоинстационния съд разноски в размер на 1404.00 лв. до пълния претендиран и установен с договор за правна защита и съдействие размер от 2339.80 лв. На това основание Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" следва да заплати на жалбоподателя допълнително сумата 935.80 лв. разноски по делото пред първата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,