Решение № 11437 от 11.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6649/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано е по касационна жалба на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), представлявана от директора д-р К. Райчев, чрез процесуален представител юрисконсулт Е. Александрова, срещу Решение 14/29.04.2020г., постановено по адм. дело 682/2020г. по описа на Административен съд Русе, с което по жалба на Е. Филипова е отменено Експертно решение (ЕР) 2849 от заседание 180 от 02.10.2020 г. на Специализиран състав на НЕЛК по психични, вътрешни и сърдечно съдови заболявания, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Наведените в жалбата възражения относно неправилно приложение на нормите на чл. 51 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКЕ), във връзка с чл. 97, ал.1 АПК са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т.3 АПК. В касационната жалба е формулиран петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването срещу издадения административен акт ЕР 2849 от заседание 180 от 02.10.2020 г. на НЕЛК. Претендира се присъждане на съдебни разноски и се прави възражение срещу евентуална прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал.5 от Гражданскопроцесуалния кодекс. Ответникът - Е. Филипова, чрез процесуален представител адвокат В. Филипов, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски на основание чл. 38, ал.2, във връзка с 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата за сума в размер на 500 лева (петстотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение по делото, определена в съответствие с чл.8, ал.3 от Наредба 1 / 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за осъществено процесуално представителство, защита и съдействие по делото. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал.5 от Гражданскопроцесуалния кодекс. Ответниците - ТЕЛК Общи заболявания, втори състав на УМБАЛ Канев АД, Агенция за хора с увреждания, РД Социално подпомагане Русе и РУО - Русе не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК решаващият състав обосновано е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и правилно го е отменил. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство e ЕР 2849 от заседание 180 от 02.10.2020 г. на Специализиран състав на НЕЛК по психични, вътрешни и сърдечно съдови заболявания, с което е отменено ЕР 1765 от заседание 110 на 21.07.2020 г. на ТЕЛК, Общи заболявания при УМБАЛ Канев Русе, като незаконосъобразно. Изложени са мотиви, че при оценката на трайно намалената работоспособност (ТНР), ТЕЛК е приложила т.III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти, съставляваща Приложение 2 към чл.63, ал.3 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), която точка е отменена към датата на постановяване на решението на ТЕЛК, с Решение 1632 по адм. дело 10422/2018 на ВАС - ДВ, бр. 63 от 2020 г., оставено в сила с Решение 8982 от 07.07.2020 г. по адм. д. 3481/2020 г. на ВАС, 5-чл. състав, ДВ, бр. 63 от 2020г., в сила от 17.07.2020 г. Решаващият орган приема, че позоваването от страна на ТЕЛК на отменена разпоредба води до неправилно определяне на крайния % ТНР, следващ се на лицето. На основание чл.51, т.3 ПУОРОМЕРКМЕ, Специализираният състав на НЕЛК по психични, вътрешни и сърдечно съдови заболявания отменя ЕР на ТЕЛК, поради допуснато съществено нарушение при прилагане на действащата нормативна уредба и невъзможност за неговото саниране. След анализ на относимата правна уредба, установена в нормите на чл.51 ПУОРОМЕРКМЕ, във връзка с чл.112, ал.1, т.3 ЗЗ, първоинстанционният съд приема, че обжалваният административен акт е постановен при съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, изразяващо се в нарушаване на чл.59, ал.2, т.5 АПК, регламентиращ че административният акт следва да съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението. От първоинстанционният съд е изведено, че към датата на постановяване на ЕР на НЕЛК е приета и действаща нормата на т. ІІІ от Методиката (ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 08.09.2020 г.), която е идентична на действалата при освидетелстването на лицето от ТЕЛК. НЕЛК не е съобразила тази действаща правна норма към датата на постановяване на оспореното решение, поради което е приела експертното си решение в противоречие с материалния закон. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, на основание на чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК, първоинстанционният съд отменя обжалваното ЕР на НЕЛК и връща преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Русе, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съгласно чл. 59, ал.2, т.5 АПК, административният акт следва да съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението. Конкретното изявление на административния орган по същество намира израз в диспозитива на административния акт. За да се изпълни изискването по чл. 59, ал.2, т.5 АПК е необходимо от съдържанието на административния акт да може да се установи волята на административния орган и съдържанието на разпоредените задължения. По силата на чл.51 ПУОРОМЕРКМЕ, Националната експертна лекарска комисия е оправомощена: 1. да потвърди решението на ТЕЛК; 2. да го отмени и да издаде ново решение; 3. да го отмени изцяло или отчасти и да го върне за ново освидетелстване на лицето с указание за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението. В конкретната хипотеза, разпоредителната част на индивидуалния административен, с която единствено се отменя Експертното решение на ТЕЛК 1765 от 21.07.2020г., като незаконосъобразно, не отговаря на изискванията на чл.51 от ПУОРОМЕРКМЕ. Горното правилно е квалифицирано от първоинстанционния съд като съществено нарушение на административнопроизводственото правило по чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, което засяга правото на адресата на административния акт на защита и възпрепятства съдебния контрол за законосъобразност. С оглед изложеното, НЕЛК неоснователно вменява отговорност на освидетелстваното лице, с оглед непоискано от него тълкуване на административния акт. Наведените в касационната жалба възражения за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Според чл.63, ал.3 НМЕ, при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение 1, процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение 2. Необосновано, с оспореното решение НЕЛК е приела, че липсва правно основание за приложението на разпоредбата на т.III от Методиката. При правилно приложение на материалния закон и в съответствие с чл. 142, ал.2 АПК, първоинстанционният съд извежда, че към датата на постановяване на ЕР на НЕЛК е приета и действаща нормата на т. ІІІ от Методиката (ДВ, бр. 79 от 2020 г., в сила от 08.09.2020 г.), която е идентична на действалата при освидетелстването на лицето от ТЕЛК. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, в съответствие с които несъобразяването от НЕЛК на действащата правна норма към датата на постановяване на оспореното решение, е довело до противоречие с материалния закон. Ирелевантни към предмета на спора са наведените от касатора доводи досежно приложението на разпоредбата на чл. 195, ал.2 АПК, в която е установено нормативното задължение на органа издател на акта относно уреждане на правните последици възникнали от подзаконов нормативен акт, който е отменен. В конкретната хипотеза, не се претендира обезщетяване на вреди, причинени от действието на подзаконов нормативен акт, отменен като незаконосъобразен (Тълкувателно решение 2/27.06.2016г. по Тълкувателно дело 2/2015г. на Върховния административен съд). При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. След като е установил правилно фактите по делото, съдът ги е подвел към приложимите правни норми, разписани в чл.51 ПУОРОМЕРКМЕ, във връзка с чл.63, ал.3 НМЕ и т. III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност. Водим от горното, Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, основателна се явява акцесорната претенция на ответника по касация за присъждане на съдебни разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие 002434/31.05.2021г. и списък за разноски по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, от адвокат В. Филипов е оказана безплатна правна помощ и съдействие на съпругата му - лице по чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата (ЗА). По изложените съображения и на основание чл.38, ал.2 ЗА на адвокат В. Филипов - РАК следва да му бъде определено възнаграждение по чл.8, ал.3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,